Европейска столица на културата – Пловдив 2019 вече е в историята. След официалния край продължаваме да питаме пловдивчани - артистите, обществениците, журналистите в града под тепетата как те видяха отминалата година. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде:

Антония Маринова-Крейзи, фотограф

-Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

- И да и не! Да, защото беше една доста динамична година, изпълнена с културни и халтурни събития! Да започнем от разточителното помпозно откриване, в което ясно личеше (не казвам кражба) изразходване на много средства за "фойерверки". И стана, както тръгне! Насловът "Заедно" някак си прозвуча фалшиво още в самото начало. Идеята да се съберат професионалисти и концептуалисти (алтернативните творци на съвремието ни или казано с две думи - самодейност покрита с претенции), срути Вавилонската кула! 

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Това обаче беше само началото! Като основни културни събития мога да отбележа спектакъла на пловдивския Драматичен театър "Одисей" с режисьор Диана Добрева. Прекрасни представления и гостуващи артисти по време на Opera Open. Бляскав "Орфей и Евредика" на Пода -  едно от много различните оперни представления, което имаше заслужен успех. Към тези събития бих добавила изложбата на Кольо Корамфилов в откриващия уикенд, както и „Дим”.  Впечатлиха ме и изложбите за буквите на Галя Йотова, проектът на фотографа  Соня Станкова "Хората на Пловдив", който беше прожектиран на кулата при откриването и нейната изложба по време на Международните фотографски срещи. Чудесни събития включваше и поредицата „Духът на японската кукла” с двигатели артистите от Кукления театър. 

- Къде се провалихме? 

- Мисля, че липсата на време за някои от представленията изигра лоша шега на организациите! Европейска столица на културата носи една мащабност заложена в основата! Събития, които да оставят следа, не само тук и сега, а ще положат основа за бъдещи такива. В този смисъл имахме много събития, фестивали, а големите събития бяха единици. 

Парите организаторите изразходиха и за още питаха, както се казва! Някак си всичко стана по нашенски, за нашите, на дребно.Сред големите събития, с изключение на гореспоменатите спектакли, ми липсваха концерти, изложби. Не говоря за многогодишни фестивали като Международни фотографски срещи, „Сцена на кръстопът”, Opera Open и Годишни художествени изложби. Тези събития създават културния облик на града ни ежегодно и пловдивчанинът отдавна е свикнал да ги следи и да им се наслаждава. Истински и големи звезди ми липсваха, които да бъдат част от нашата Европейска столица! 

Къде се провалихме? Мисля си, че ако малко спрем да сме самовлюбени, ще съумем да се видим отстрани, да се слушаме като говорим, да приемаме различната гледна точка и да знаем, че не сме върха, но сме били на пътя му! 

И в чисто градски план, за мен провал номер 1 е отнемането на залата на Дружеството ото на пловдивските художници - Дружество с история и дарение на сграда, а оставено на улицата! Каква ще е съдбата почти всички се досещат, а и Пловдив е голям малък град и вече се говори за съдбата на новата Галерия 2019/бивша Изложбена зала на ДПХ. 

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- Ще остави следи, разбира се! Големите неща, които трябваше да се случат всъщност не се случиха! А можеше, ако не играехме на дребно. Тази година пак няма да си имаме Концертна зала, каква ще е съдбата на кино Космос - кой знае, Дружеството на пловдивските художници е без галерия. Споменавам всичко това, защото пловдивският творец, независимо в коя област е, трябва да има дом. Дом, в които да се представя. Дом, в които всеки зрител е добре дошъл.