Ще се превърне ли Асеновград в нова Катуница, което да доведе до събития, наподобяващи тези през 2011 година? Към момента всякакви сценарии са възможни, проблемът обаче е другаде - не си ли задаваме този въпрос твърде често? През няколко месеца той излиза на преден план, а единствената променлива е името на населеното място, което се отъждествява с пловдивското село, което въстана срещу клана Рашкови.
За тези години протести срещу циганските своеволия, които аха да преминат в тежки сблъсъци, имаше в София, Стара Загора, Гърмен и Раднево.
Събитията в Асеновград са копи-пейст на това, което се случи в Гърмен и Раднево през последните две години. За съжаление и мерките, които взима държавата са копи-пейст. Много накратко как протичат събитията:
Мелете между цигански тумби и местно население – протести и напрежение. В продължение на месеци на място има жандармерия, а всяка искра може да разпали истинска война. Тогава стъпва държавната машина – бута 4-5 незаконни къщи и изгони 10-15 циганина, които по лична карта са регистрирани другаде. След това всичко се забравя, поне до следващия конфликт някъде из страната.
Ако за държавните органи това е панацея, то по-добре те да се разпуснат. Тези мерки не са нищо повече от замитане на боклуците под килима и временно туширане напрежението.
С бутането на 10 къщи и гоненето на няколко роми държавата показва, че прави уж нещо, а хората от малцинствата ги хваща страх. Но не защото държавните органи са много страшни, а просто защото знаят, че могат да бутнат и тяхната къща, тъй като най-вероятно е незаконна.
Въпросът е трябва ли отново да се стигне до смъртен случай, за да се вземат адекватни мерки, които ще имат не само временен ефект? Че и защо да го правят, след като в България всяко чудо е за 3 дни. Само че това, което не осъзнават е , че всеки един изблик като в Асеновград, Гърмен и Раднево, увеличават още повече налягането в тенджерата и при един последващ копи-пейст конфликт, нещата могат да ескалират без да могат да се заметат последиците от него.
По време на всички тези вълнения излизат десетки предложения, идеи и концепции за справяне с това напрежение, което все повече се стеле над обществото ни. Лошото е, че те не виждат бял свят.
Иначе за всички е ясно какво трябва да се направи – премахване на привилегиите на определени части от хората в малцинството, прекъсване на всички контрабандни канали в гетото, за които добре се знае, образование, интеграция и т.н. и т.н… но питомното вече е изпуснато…
Квази институциите, които през годините трябваше да свършат всичко това, оставиха петно, което се превърне в ширещо се беззаконие в гетата.
Новият шеф на пловдивската полиция заяви, че неговите служители са действали адекватно при второто меле пред асеноврадската болница. Аз обаче видях друго в любителско видео, което ни бе изпратено. На него се вижда как ромите минават покрай полицаите и налагат гребците и техните родители. Без да изпадаме в коментар как се е с правила полицията в случая, на видеото се вижда пълно пренебрежение към униформените.
Абсурдно е единственият страх в тези самозабравили се хора да е багерът, който може да им бутне незаконната къща, а от българския лъв, върху униформите на полицията, да буди в тях присмех.
Докато на всички не стане ясно, че за всяко свое действие, те ще си понесат последствията с цялата строгост на закона, нова Катуница е въпрос на време. Вероятно политическият елит си дава добре сметка за това, само че те действат на принципа на руската рулетка – надяват се петлето на револвера да не удари, докато те са на смяна.