Бедствие, с което не може да се справи половината свят ли е африканската чума по свинете /АЧС/, поразила и България, или е биологично оръжие, използвано от кръгове с интерес да затрият свиневъдството у нас?
Зададохме тези въпроси на читателите на TrafficNews и отговорите категорично показаха какво мислят българите по въпроса. А те са 1:4 в полза на конспирацията.
44,74 от отговорите в анкетата ни: „Кой е виновен за епидемията от африканска чума у нас” са избрали: „Някой иска да затрие свиневъдството като отрасъл у нас”. 33,96 на сто са на мнение, че виновни са българските власти, които не са взели навреме необходимите мерки за справяне с епидемията. 10,18% мислят, че няма виновни за навлизането на заразата у нас.
Едва 4,47% сочат румънците, от където вирусът влезе у нас, а 3,65 а сто – селяните, които криеха животните в спалните си и отказваха да ги заколят.
Имат ли основание тези, които виждат заговор в разпространението на заразата?
Ако искате да откриете кой има интерес, тръгнете по пътя на парите, съветват умните.
Ето каква е равносметката у нас и по света досега.
„През последните пет години българското свиневъдство се възстановява със стабилни темпове, стимулирано от засиленото потребителско търсене и нотифицираната държавна помощ за хуманно отглеждане на свине. Броят на свинете майки се увеличи с 27% за периода 2014-2018 г., на отглежданите прасета – с 18%, а промишленото производство на свинско месо нарасна с над 47% и през миналата година вече е задоволявало 37% от вътрешното търсене спрямо 33% през 2014 г. Ако тези темпове на развитие се бяха запазили, до десет години производството в страната щеше да задоволява три четвърти от търсенето, казва икономистът Николай Вълканов, а анализът му е публикуван в ИнтелиАгро.
Според него изумителна е бързината, с която вирусът обхвана промишлените свинекомплекси в България. В Източна Европа тези случаи са изолирани, а заразата обхваща основно домашните стопанства и дивите животни. В Чехия и Унгария АЧС бе изолирана единствено по дивите прасета. В Румъния, където има огнища в цялата страна, са поразени само три свинекомплекса, и то на един собственик – вероятно мерките за биосигурност са били слаби.
В същото време само за месец в България вече са извън играта седем индустриални ферми.
Първо изгоря стопанството в русенското село Николово, където се отглеждат 17 000 животни. "Свинекомплекс Николово" бе сред топ 20 на свинефермите в страната и е сред малкото компании от хранително-вкусовия сектор, чиито акции се търгуват на фондовата борса.
За броени дни заразата се пренесе в Бръшлен /40 000 прасета/ и Голямо Враново /30 000/. След това вирусът се прехвърли в Силистренско – в ситовското село Попина изгоряха 17 000животни, а във Ветрен - 8253. Ударен бе и комплекс във великотърновското Българско Сливово /17 500 животни/.
След затишие от две седмици, пламна седмата ферма – в село Караманово, община Ценово, Русенско, която е с капацитет от 4500 прасета. Предстои умъртвяването им.
Сметката досега показва, че унищожените животни само от свинекомплексите са около ¼ от промишлено отглежданите около 580 000 животни. В това число не броим закланите домашни прасета от 20-километровите зони около големите ферми, където са открити огнища на АЧС. Нито загубите на ловните стопанства заради забраната на лова в радиус от 200 км около заразените места.
В същото време чумата не попречи да се случи сделката с първия изгорял с АЧС свинекомплекс – този в Николово. Преди седмица стана ясно, че дружеството, което е публично, вече има нов собственик - софийският производител на фуражи "Вианд" ЕАД. Продавачът е "Вестпарк файненшъл груп", а сделките с 97,60% от акции са регистрирани в "Централен депозитар" на 9 август.
Изкупуването на книжата от софийския производител на фуражи е започнало още в средата на юли, като цената на акция е била 0,93 ст. Сделката за около 2 млн. лева е осъществена въпреки, че във фермата междувременно беше открита чума, а животните – умъртвени.
От "Вианд" имат големи планове за следващите три години, които включват възстановяване на производството и увеличаване броя на животните за угояване.
Защото се очаква заради масовия мор търсенето на свинско да се засили рязко, както и печалбите от този бизнес.
Пазарната логика е ясна - празна ниша не може да има при положение, че 40% от месото в чиниите на потребителите по света е свинско.
А когато някой губи, винаги ще има друг, който да печели.
Засега АЧС е разпространена сред домашните прасета на два континента – Европа и Азия.
Вирусът е установен в 9 европейски държави (България, Румъния, Естония, Унгария, Белгия, Италия (Сардиния), Литва, Латвия и Полша), като в повечето от тях тя е разпространена само сред дивите прасета и глиганите.
Единствената европейска държава, която се е справила с епидемията, е Чехия - през февруари 2019 г. тя е обявена за чиста. На Испания й трябваха 30 г., за да се пребори със заразата.
В Азия епидемията е обхванала Китай, Монголия, Виетнам, Камбоджа и КНДР, както и Русия, Украйна, Грузия, Армения и Азербайджан.
Какво се случва в Китай, който е производител на свинско номер 1 в света?
Преди да навлезе заразата, там са се отглеждали 350 милиона прасета, което е 50% от световната популация, по данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO).
През август миналата година пламна първата малка свинеферма в Шънян. Заразата бързо се разпространява, засегната е почти всяка провинция. Китайското правителство започва евтаназия.
По данни на министерство на селското стопанство в Пекин, през юли 2019 г. прасетата са намалели с една трета спрямо същия период на миналата година. Според някои наблюдатели обаче в Китай са унищожени половината от животните.
И тъй като много фермери, за да скрият умрелите си свине, са ги хвърляли във водоизточниците или в океана, заразата за кратко време се прехвърли и в Монголия, Камбоджа, Лаос.
Както и във Виетнам, където вече са избити 3,7 млн. животни.
Но свиневъдите в Китай, които успяха да се опазят от АЧС, сега прибират рекордни печалби. Цената за прасе достига до 200 долара, пишат световните агенции.
Средната цена на свинското прехвърли рекорда от 2016 г. от 21 юана за килограм и достигна 24,6 юана (3,48 долара) на 19 август, по данни на Шанхай Джи Си интелиджънс. Според анализаторите, средният марж на печалба от прасе е превишила 1000 юана, приближавайки предишния рекорд от 1135 юана. Маржовете в Гуандун са близо 1700 юана. Това е многократно повече от печалбата, която могат да очакват фермерите в Европа или САЩ. Тя изкушава някои животновъди да се разрастват отново въпреки големите рискове заради АЧС.
Но докато това се случи и Китай достигне предишните нива на производство, САЩ и Западна Европа имат шанс да заемат нишата и да снабдяват страната и света със свинско, смятат накои наблюдатели.
Засега в Северна и Южна Америка няма регистрирани случаи на АЧС. Куба, която бе сериозно поразена преди години, унищожи цялата си популация от свине, но вече е чиста.
Какво се случва в Евросъюза? Въпреки че заразата стигна по неведоми пътища до Белгия, основните страни производителки са се опазили от вируса.
От началото на годината цените на свинското на двата най-големи пазара – Германия и Франция, са се вдигнали с до 40%, тъй като Китай е станал основен купувач.
Експортът на Изток се е увеличил с над 60% спрямо същия период на миналата година. Освен за Китай, по-голям износ има и за Япония /18%/, Австралия /40 на сто/ и Южна Корея /15%/.
В Германия това е довело до поскъпване с 25% - от 1.36 до 1.70 евро, на кг кланично тегло. В Испания - с 28% - от 1.04 до 1.33 евро на кг. В Холандия цената се е вдигнала с 27% - до 1.77 евро, а в Дания с 21% - до 1.38 евро, по данни към началото на август. Прогнозите са през втората половина на годината повишението на цените да продължава.
В същото време някои азиатски държави като Виетнам, например, вече забраниха вноса на свинско от засегнатите от чумата държави в ЕС. Същото направи и Русия
Има ли опасност европейският пазар да остане изолиран?
Според някои анализатори, този сценарий е възможен. „Европа е изправена пред реална опасност да бъде изолирана от световния пазар на свинско месо и държавите членки да изпаднат в ситуация да се „замерват“ с евтино свинско, което не може да се продаде извън ЕС”, прогнозира икономистът Николай Вълканов.
Дали тази прогноза ще се сбъдне – все още не е ясно. Битката с чумата продължава. Колко ще са загубите и кой ще е големият печеливш – предстои да видим.