Вълшебен празник – на първите цветя, на прекрасните жени, на пролетта и красотата… Ден на женската красота, нежността, духовната мъдрост и вниманието към жената. Без значение от статуса и възрастта й.

Какво значение има колко от вас го „признават”, колко го одобряват, на колко е безразличен и колко го мразят? Но дори и днес, на „женския” празник, предпочитаме да говорим за женските проблеми, за женските тегоби, за женската мъка. В световен мащаб. Явно така сме устроени.

Затова на 8 март в памет на жените и децата, жертви на насилие, ще бъдат поставени цветя пред Народното събрание и други институции в България. А живеещите в чужбина ще изразят своята подкрепа пред българските посолства и консулства. Защото жената в България очевидно се схваща като жертва… Вместо цветя за любимата – „цвете за нея”, омерзената, изнасилената, битата, убитата.

Едва ли една инициатива, дори кръстена толкова поетично - "Цвете за нея", ще се справи с проблема с насилието срещу жени и деца. Адекватните мерки за защита на жертвите на домашно насилие се взимат някъде другаде. Не с цветя, а със закони. Цветята на този ден трябва да бъдат радостни.

Така че оставете промените в наказателния кодекс и говоренето (вече толкова години!) за създаване на денонощни кризисни центрове! А просто отскочете до най-близкия цветарски магазин и вземете цвете за нея – майката, съпругата, дъщерята, гаджето, бъдещото гадже, колежката. Те ще се зарадват.

И... честит празник, българки!