В годините на прехода много от спортната база се затри, а новосъздадената е крайно недостатъчна, за да поеме нуждите на клубовете, да не говорим за масовия спорт. В последно време се наблюдава бум на фитнес залите, които се превърнаха в предприятия за печеливш бизнес заради големия интерес към тях. Истинските спортове обаче останаха в 9-те глуха. Почти липсват свободно достъпни игрища за волейбол и баскетбол, качествените футболните площадки се броят на пръсти. В резултат на всичко това и малкото останала база за масов спорт става все по-безлюдна.

Има обаче едно място, на което продължава да кипи живот напук на проблемите и забързания ни живот. Става въпрос за откритата баскетболна площадка до зала Строител, която вече 12 години предлага много добри условия за практикуване на този толкова популярен спорт. При това – напълно безплатно за обикновените любители от всякакви възрасти.

С апостолската идея във времето на тотална комерсиализация се е заел бившият баскетболист на Академик Васил Узунов – познато име  в баскетболните среди. Преди 12 години той сключва договор с Общината за въпросния терен и успява да го превърне в отлична база за баскетбол с кошове и трибуни.  Неведнъж там са се провеждали най-различни турнири и шоу програми. От около 2 години Васил Узунов развива и свой собствен клуб – Узун Баскет, заедно с помощника си Васил Велев. Треньорите подготвят два отбора – до 16 и 18 години, които играят в първенствата от градския и национален календар.

Направих всичко това единствено с идеята децата и хората да има къде да играят баскетбол, защото такива места липсват, разказва Васко Узунов. Идеята се роди през 2004 г., когато си шушнехме за нещо подобно с покойния голям баскетболен треньор Тодор Ненов. Като отидох в кметството да поискам терена, ме изгледаха като за световно. Сигурно са си мислели, че ще вдигам хотел – първо ми го дадоха за 3 години, ако го поддържам добре – за още три и т. н., спомня си Узунов. Нямах амбиции за треньорска дейност, макар че и това се случи, под негово давление – първо в Марица, сега и в моя клуб. Не съм направил този комплекс с цел печалба. Когато има хора и нещо, което ги обединява, се намират и начини да оцеляваш.  За съжаление не прецених в каква държава живеем. От години чакаме този закон за спорта, а него го няма, разсъждава Узунов и подхваща болната тема за продължаващата липса на данъчни облекчения за хората и фирмите, влагащи пари в спорта.  

Според Узунов децата няма къде да играят и да спортуват, а държавата не полага адекватни грижи за най-голямото си богатство – подрастващите. Те са бъдещето на нацията, но цялата ни система е рухнала, защото спортът отдавна не е държавна политика и продължаваме да се въртим в един порочен кръг, разсъждава той. Строят се църкви и храмове, а тази жива църква от деца какво ще я правим? В Сърбия един учител по математика получава 750 евро, а треньор по баскетбол – 1500 евро. Благодарение на данъчните облекчения за спонсорство, приети преди няколко години, в Черна гора за нула време построиха 18 баскетболни зали, от които 4 лицензирани за евротурнири, и 50 тенис корта. Големите зали в САЩ са направени и носят имена на големи компании. Той законът за спорта си съществува, хората са измислили топлата вода. Ако държавата отпусне на бизнеса, бизнесът ще си свърши работата, но това не се прави тук, допълва бившият баскетболист.

В началото идваха повече хора. Беше им интересно – като всяко ново нещо. Народът обаче няма културата за масов спорт и лека-полека нещата позамряха. Така е с всяко ново игрище има живот в първите една-две години, след това – отлив. Няма манталитет за спорт и това е най-ужасното. Още идват деца и любители, играят, но не е това, което може да бъде. Живеем в някаква мега фарс. Превърнахме се в просяци, които молят този и онзи за пари, за да се направи и построи нещо, а всичко това толкова лесно може да бъдат регламентирано с един закон за спорта.  Всяко едно игрище би трябвало да бъде национален проблем, защото е национален проблем да ти растат здрави и силни децата. Това е въпрос на държавна политика. Само си спомнете колко медали спечели България на олимпиадата в Сеул през 1988 г. и колко имахме в Рио миналата година. Което означава, че можем, продължава Васил Узунов.

Според него децата имат желание да спортуват, но си осакатяваме поколенията заради липсата на средства и бази. Въпросът за данъчните отстъпки е залегнал в евроконституцията, а държавата бяга като дявол от тамян от този момент, завършва треньорът. Продължава да се бори – взел е мястото за още 10 години и ще търси средства от европроекти, за да го направи още по-добро за баскетбол.