Тези дни ме търсиха от Москва. Голяма частна телевизия започва разследване за дейността на един съмнителен доктор, който отвори клиника там и обещава чудодейно лечение на зависимости. Срещу много пари, но когато се налага да спасяваш детето си от дявола, кой ти гледа. Ще продаде единственото си жилище, единствената си риза на гърба и ще ти ги даде. Стига да го спасиш.

Този така наречен доктор, известен с това, че промени името си пет пъти само за последните десет години, беше и в България. Той отвори клиника и тук, в София. Направи голяма медийна кампания и зашеметени репортерки кимаха услужливо на врелите-некипели, които той сипеше. Е, затова ме търсят от Москва. Аз го прогоних. Не го оставих тук да дава напразни надежди и да се подиграва с мъките на хората. Там го търпяха доста по-дълго време. Той отвори клиниката там едновременно със софийската. А оттогава минаха вече четири-пет години. Пиша го това не за да се хваля, макар че, Бога ми, заслужавам това дори само заради тормоза от негова страна, делото, което води и което аз спечелих, разходите, които не ми възстанови. Пиша го, за да припомня как той успя да направи това. Фактът, че се намери журналист, който едновременно с това развива и обществена дейност в тая сфера, тоест разбира за какво става дума, може да се окаже и случаен. За съжаление.

Така нареченият доктор можеше и досега да лъже хората, защото с изключение на горния факт, останалото му беше много добра почва за развитие. Държава, в която лечението на наркозависими е въпрос единствено на техните семейства, държава, в която не че няма стандарти на хартия, но никой не ги чете, държава, в която наркотиците никога не влизат в дневния ред.

Наркотиците, трябва да уверя, влязоха много жестоко в дневния ред на стотици хиляди семейства. И тук преживяхме какви ли не периоди. Мина първоначалният с хероина, който напълни гробищата с паметници на момчета и момичета, още неживели. Държавата гнусливо се сещаше отвреме навреме за тоя проблем, колкото да сътвори поредното безумие. Без да е помислила за каквото и да е лечение, през 2006-та инкриминира еднократната доза. Зависимите бяха обречени на вечни гонения, а интересът към тях беше предимно от полицията и съда. Полицията на много места, да не кажа навсякъде, прекрасно знае кой носи наркотика и го продава. На много места, да не кажа навсякъде, това се върши с благословия отгоре. Сигурно има изключения, но опитайте да дадете сигнал за дилър. Пиша го като човек с опит. И то - доста горчив. Признавам, че след този опит всеки следващ сигнал за дилър съм си го държала в джоба до момента, докато не разбера, че някой от хората, които биха могли да помогнат, има личен проблем с детето си. Като че единствено в този случай може да се дава доверие. А това е страшно.

Години след бурния период на хероина държавата разреши метадона. Ако той се прилага по стандарт, в програма, с редовни тестове и психологическа подкрепа в същото време, то работи. Човек наистина може да се съвземе и, постепенно намалявайки дозата, да излезе от зависимостта си, като едновременно с това работи или учи. С метадона се раждат и деца, които не са увредени. Ако се спазват стандартите. На практика и тази идея се изроди. Метадонът замести хероина, но не толкова като субституиращо вещество в програма, а на черния пазар. И от метадон се умира. И от метадон умряха хора. Млади и неживели.

Сега на дневен ред е нещо, което дори не се познава добре от специалистите. Синтетична дрога. Амфетамини, метамфетамини, синтетични канабиноиди, синтетични боклуци, които идват от Китай, поръчвани по интернет, които се продават под прикритие като соли за вана, тор за цветя, чай и какво ли не още. Потребителите са предимно в ученическа възраст. От това се полудява. Казано с най-прости думи. Детето ти се превръща в чужд човек, когото не познаваш, то става агресивно, има халюцинации, гони го параноя, чува гласове в главата. Такова едно дете, още ненавършило 18, развило амфетаминова психоза или носещо последиците на ония китайски химически боклуци, които дори не познаваме, е като бомба със запален фитил. Тя рано или късно ще избухне. Най-близките, които са най-загрижени, са и най-големите жертви.

Те дори не подозират колко големи жертви са, докато не тръгнат да търсят помощ. Няма помощ за тях. Просто няма. Най-голямата група употребяващи актуалните наркотици в момента, е ненавършила пълнолетие. Абсурд е детските психиатрии в София и Варна с няколко десетки легла да поемат всички, които имат нужда от лечение. Няма. Имаше център в София за оказване на подкрепа на непълнолетни, но той затвори. При последното финансиране на Стратегията за борба с наркотиците, което и без това се забави поне 6 месеца, не бяха отпуснати средства за денонощната телефонна линия, на която хората могат да получат съвет. Страшно и гръмко мълчание.

През това време полицията рапортува с пиар акция за заловени дилъри около училищата… Всъщност най-големите дилъри на новите дроги са вътре в училищата. Това са ученици от горния курс, които още не са навършили пълнолетие и законът е по-снизходителен към тях. Пазарът на наркотиците е характерен с това, че се развива отвътре, не отвън.

На този фон дойде и онзи така наречен доктор, който искаше да печели пари от мъката на хората. Да видим сега дали руснаците ще го изгонят. Ние тук го направихме. Лошото е, че почвата, на която той опита да посее търгашеската си практика, остана. Дори стана по-плодотворна за подобни мошеници. Кога наистина проблемът с наркотиците ще влезе в дневния ред на държавата? И дали това изобщо ще се случи някога… Мълчаливото съучастие в злото продължава. /БГНЕС