ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

На 24 май пеем "Върви, народе възродени"... впрочем, не че пеем този химн, а по-скоро го слушаме - все се намират шепичка-две серсеми ентусиасти, които наместо да се подуват с хладна биричка и топла скара, квичат умилено от телевизора куплетите на Михайловски...

И все пак, докараха ни дотам да се вглеждаме в символите на българщината и да ги ценим. Все още малка част от хората, но пък осезателно нарастваща, изпитват искрена потребност от упование именно в националната им и културна българска автентичност. 

Както се казва: "Всеки дефект - в ефект".

Баталните сцени от комичния сблъсък мужду филите и фобите и техните деривати - фоните, не са чак толкова тревожни. Те, така да се каже, са предсказуеми, регулярни и винаги ялови. Изглежда техните гръмогласни представители са надарени с езици от неръждавейка, защото съвсем очевидно нямат износване.

Обаче мен сериозно ме притесняват далеч по-незабележимите явления, корозиращи културното ни тяло/цяло. Те са болестотворни бактерии, които пренебрегваме, защото ни причиняват лек сърбеж, малко зачервяване и прочие, а пред нас, разбираш ли, стоят колосални задачи за разрешаване. Нещо повече - най-често в тези дребни девиации ние откриваме елементи на неминуемия прогрес, градивна глобализация, културна еволюция и още такива хубави неща.

Тълкуваме ги грешно и им създаваме гибелен за културата ни комфорт.

Смейте ми се, подигравайте ме, дори ме обругайте, но една подобна девиация, която е разпозната в обществото като нещо без значение, е писането на фонетичен български вместо на кирилица. Последните поколения съдебни секретари дори не могат да пишат на кирилица...

Нищо особено, нали? Голяма работа! - та нали протоколите са на български, който /засега/ е официалният съдебен език. Не е нещо особено, да! - лек сърбеж и зачервяване без ефект върху културния ни организъм...

Бог да прости дядо ни Петко Бочаров! - "Да, ама не!" казваше той и с това ще бъде запомнен.

Защото отказът да употребяваме красивите знаци на нашата азбука, санкциониран с благоразположението на държавната власт към това, е отказ от Азбуката. А какво е този отказ пък ме е страх да формулирам.

Азбуката не е само техническо изразно средство, а код, издълбан в основите на културния ни феномен. Самата тя е феномен, през който всеки от нас да бъде прочетен и разпознат по ръст и принадлежност...

Много, много може да се каже, но нямам ниво да задълбавам нататък. Просто бих искал днес да се съсредоточим върху действителните причини да бъде честван 24 май. И да се опитаме да ги открием в себе си.

Честит празник, просветени българи!

Адв. Кирил Николов, TrafficNews.bg