"Държавата капитулира пред собствениците. Нашето културно-историческо наследство не струва и стотинка, когато насреща ви застанат олигарси и техните кметове." Това заяви преди 3 седмици служебният министър на културата проф. Велислав Минеков по повод събарянето на поредния тютюнев склад в Пловдив.

Изправен пред руините на поредния унищожен склад, той заяви с апломб : „Няма да позволя тази разруха!”.

Но както се случва много често, политиците ни са щедри на обещания, но делата са друго нещо. На 2 септември специализираният съвет за недвижими културни ценности към министъра на културата даде статут на единични недвижими културни ценности от местно значение на три склада в Тютюневия град., а именно  складовете на Даниел Шаки на ул. „Г. М. Димитров” 29 - собственост на "Галакси груп",  на „Ориент Табако” на ул. „Одрин” 8 - на Никола Бранеков и Александър Николич и Холандското анонимно акционерно дружество на ул. „Одрин” 13. За сградата на  „Никотеа” и Австро-българското тютюнево дружество на бул. „Христо Ботев” 57 на семейство Моравенови статутът на недвижима културна ценност е „за сведение”. Ден по-рано статут бе даден и на склада на бул. „Христо Ботев” 57.

За да бъде процедурата завършена и сградите да бъдат обявени за паметници на културата, министърът на културата трябва да издаде заповед. Така обаче , въпреки всички декларации и клетви, все още няма.

Какво се случи в Тютюневия град през последния месец?

Кметът Здравко Димитров, министър Минеков и директорът на НИНКН арх. Петър Петров се размениха обвинения и писма , в които всеки твърдеше, че другият не си е свършил работата. И след това се върнаха към обичайните си задължения.

Междувременно складът на бул. „Христо Ботев” 57, собственост на бизнесмена Веселин Чипев, бе изцяло съборен и в момента там няма и следа от пететажната сграда.

Фасадите на изгорелия склад  на „Галакси” на ул. „Г.М. Димитров” 29   също са почти изцяло съборени.

Ежедневно се събаря фасадата на  сградата на бившето управление на „Булгартабак” на кръстовището на улиците „Авксентий Велешки” и „Иван Вазов”. Тя е собственост на бизнесмена Величко Яков. Той спечели дело срещу Министерството на културата, които отказваха да разрешат преустройство, въпреки, че и този имот не бе деклариран като единичен паметник на културата. В крайна сметка обаче съдът се произнесе в полза на собственика, който веднага след това получи строително разрешение .

Складът на кръстовището  на бул. „Христо Ботев” и „Авксентий Велешки” на семейство Моравенови,който също не е паметник на културата, е безвъзвратно компрометиран и опасен. Въпреки че последният опит за събарянето му бе спрян, е въпрос на време някоя от фасадите да се срути.

Двата опожарени склада на Кудоглу на ул. „Иван Вазов”, собственост на италианците от Р.И.П.А , също вече имат издадено строително разрешение. Според одобрения проект, те ще запазят фасадите на сградите, които са паметник на културата.

На този етап съхранени са само сградите на бившия магазин „Галеро” и спортен клуб „Тотал спорт” на ул. „Екзарх Йосиф”. Последният също все още не паметник на културата, въпреки че от няколко години е в процедура.

В Тютюневия град има само още 3 склада, които не са докоснати. В продължение на 6 години Министерството на културата и в частност НИНКН не успяха да завършат процедурите и да приемат ясен и точен регламент за визията на квартала. Опожарените руини на складовете потънаха в морето от обещания и оправдания. Вероятно такава ще е съдбата и на останалите. Плановете за спасяването на Тютюневия град останаха само в предизборните платформи на политиците.

Тъжната истина е,  вече не остана нищо за спасяване. Оттук нататък ще разчитаме само на добрата воля и чувството за естетика на предприемачите. До тук  обаче говорим по-скоро за ексцентрични прояви, а не за тенденция.