Скандалите с подслушванията в Македония, инцидентът с полицейския участък в Гошинце, протестите срещу правителството на Груевски и кръвопролитието от Куманово отново насочиха погледа на европейските и световни медиите към Балканите. Изострената чувствителност в България по македонските въпроси също провокира множество интервюта и становища от различни експерти. Голяма част от тях вещаят етнически сблъсък и нов апокалипсис в Македония.

Подобно мнение споделят и сръбските медии, които предричат едва ли не края на съществуването на Република Македония, тръбейки, че Велика Албания „чука на вратата“. Смятам, че огромната част от разсъжденията протичат в грешна насока, което пък е причина за неправилни изводи и неоснователно всяване на страх у хората, които и без това са чувствителни по темата.

Да започнем със сръбските анализи. Бегъл поглед върху ситуацията в Западните Балкани показва, че заплахата за Велика Албания е силно преувеличена. Македония граничи с две държави с преобладаващо албанско население: Република Албания и Косово.

Вероятността кръвопролитието в Куманово да е с генезис Албания е пренебрежимо малка. От чисто географска гледна точка градът се намира на повече от 200 километра от границата с Албания. Несъстоятелно е да се мисли, че толкова многочислена и тежко въоръжена група ще може необезпокоявано и незабелязано да се „телепортира“ на такова сериозно разстояние. Отделно от това Албания е държава-член на НАТО, търсеща своя път към Европейския съюз. Очевидно е, че никой в Тирана няма да си създаде проблеми в авторитетна организация, каквато е НАТО, нито да жертва Европейското си бъдеще с подобна безумна авантюра, която освен всичко останало е обречена изначално. Освен това Албания е една от най-бедните държави в Европа (с по-нисък стандарт от Македония) и въоръжен конфликт ще бъде непосилен за нейната икономика. Не на последно място е и фактът, че въпреки славата, която имат албанците, Република Албания следва стриктна политика на въздържане от военни конфликти. Припомням, че по време на Косовската криза Албания не се ангажира с военно участие, въпреки че огромната част от жертвите на конфликта бяха именно етнически албанци.

Почти толкова малко вероятно е и провокацията в Куманово да е организирана от Република Косово. Самата държава на практика представлява международен протекторат, в който има разположени значителни многонационални сили, бдящи за спазване на мира. Възможността в рамките на Косово да се организира многочислена и тежко въоръжена група, която да премине границата на Македония и всичко това да остане незабелязано клони към нула. Освен това за Косово в много по-голяма степен важат външнополитическите възпиращи фактори. Републиката все още е непризната от значителна част от държавите по света, освен това е генератор на несигурност поради интензивната емиграция към държавите от Западна Европа. Опитът за интервенция в Македония би означавал смъртна присъда за международната легитимация на държавата и в Прищина са наясно с това.

Значителна албанска общност има и в южната част на Сърбия - в общините Прешево, Буяновац и Медведжа. Само че размирността на района (тук в периода 1999-2001 действаше т.нар. „Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац“) е принудила Сърбия да наблюдава с особено внимание тази част от територията си.  Заслужава си да се отбележи, че след Косовската криза НАТО позволи на сръбската армия да заеме т.нар. Буферна зона. В резултат от това, след 2011 Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац на практика не съществува, а въоръжено раздвижване със сигурност щеше да направи впечатление на сръбските власти.

В самата Македония също живеят много албанци. В миналото имаше сериозни искри, прераснали във въоръжен сблъсък. Той приключи с Охридското споразумение от 2001 година. След неговото подписване напрежението между албанската общност и Македонската държава чувствително отслабва, а спорадичното насилие е от чисто криминално естество и има предимно битов характер. Вече 14 години от действието на Охридското споразумение доказват, че то успява достатъчно ефективно да тушира напрежението между отделните етнически групи. Ето защо е малко вероятно престрелката в Куманово да е организирана и от албанци, живеещи Македония. В тази връзка отбелязваме факта, че до настоящия момент няма никаква информация за исканията на въоръжената група. Което само по себе си означава, че тя не е имала никакви политически послания и цели. За отбелязване е и факта, че в периода, в който по улиците на Куманово свистяха куршуми, албанската общност в града (която е доста сериозна – повече от 20%) не оказа насилствена съпротива срещу властта.

Гореизложеното показва, че към настоящия момент етнически конфликт в Македония няма, нито че някоя от албанските общности в Македония или около нея е причина за насилието в Куманово. Което пък означава, че към този момент за гражданска война и териториална подялба на Македония и дума не може да става. Има един фактор, който би могъл да провокира вълнение в албанската общност, но той в момента не е активен. За него ще стане дума по-долу.

Част от анализите се опитват да намерят връзка между усложнената ситуация и проекта „Турски поток“. Но тези опити са по-скоро в сферата на конспирациите и шеговито биха могли да бъдат определени като „научна фантастика“. В момента неизвестните около „Турски поток“ са толкова много, че реализацията му (да не говорим за обследване на трасе и т.н.) е под много сериозна въпросителна. От една страна настроения срещу газопровода има в самата Турция. Неясна и възможността му за преминаване през Гърция, тъй като е налице сериозно възражение от страна на Европейската Комисия. Сърбия, през която се очаква да мине тръбата, се отказа от участието си в проекта. А на широко акламираната среща в Будапеща, касаеща „Турски поток“, на практика не беше взето никакво решение. Всичко това доказва, че конспиративната теория свързваща ескалацията в Куманово с газопровода, няма никакво основание. 

Връщаме се обратно на вътрешнополитическата ситуация в Македония. От няколко седмици нещата там могат да се определят като „врящ казан“. Лидерът на опозиционната СДСМ Зоран Заев изнесе в публичното пространство информация за мащабни подслушвания на множество македонски граждани и на дипломатически представителства (сред които и Българското посолство). Пренебрежението на закона, което лъха от тези записи, както и трудната икономическа обстановка (сериозна безработица, ниски доходи и т.н.) е причината неодобрението към правителството на ВМРО ДПМНЕ да се повиши над критичните нива. Искрата в бурето барут, която запали центъра на Скопие преди няколко дни, бяха изтеклите записи, от които става ясно, че властта се е опитвала да прикрие убийството на младеж. При тези протести направи впечатление липсата на лозунги, които да противопоставят етническите общности една на друга. Неодобрението на гражданите на Скопие беше насочено изцяло към управляващата партия ВМРО ДПМНЕ. Видно беше, че протестите биха могли да се уталожат с оставката на правителството на Никола Груевски. Точно тогава, обаче се случи нещо, което никой в Македония не очакваше – случи се трудно обяснимата поради посочените по-горе причини престрелка в Куманово.  Пролятата кръв и изстреляните изстреляните патрони изместиха фокуса на общественото внимание и дадоха на гражданите на Македония нови теми за размисъл. Заслужава си да се отбележи, че инцидентът в Куманово не е единственият такъв, откакто започнаха скандалите с подслушванията. Преди три седмици без някаква реална причина въоръжени мъже завзеха полицейското управление в село Гошинце, намиращо се Северна Македония. Тогава се размина без жертви, но при същата неяснота какво и кой провокира този акт. Като последният не успя да скара етническите групи в Македония, което пък показва, че проявата не е не е нито търсена, нито одобрявана.

Очевидно е, че инцидентите в Гошинце и Куманово са провокации. Само че не е ясно кой е техният автор. Ясно е, обаче, че двете провокации съзнателно или не, промениха темата на обществения дебат. Промяна, от която спокойствие печели правителството.

Следва да се отбележи, че неодобрение срещу Никола Груевски има и в рамките на Албания. Преди два дни в Тирана около 100 човека са излезли на протест. Но той не е бил насочен срещу Македония и македонското общество и не е повдигнал темата за междуетнически спор. Хората в Тирана просто са изразили неодобрението си към личността на Груевски. Вероятната причина за това неодобрение се корени във факта, че албанците допускат инцидентите в Гошинце и Куманово да са правителствена провокация и нежелаейки избухването на етнически конфликт, изразяват своето възмущение от премиера на Македония.

Анализирайки ситуацията в Македония, може да се каже, че етническите групи, съставляващи населението на държавата, не са разделени. Напротив, обединени са от проблемите, които имат: безработица, сиромашия (както я наричат те), ярко контрастиращи на фона на странния и скъпо струващ проект на Груевски, превърнал Скопие в европейска столица на кича.

За да избухне етническо напрежение, трябва сериозен повод. Както споменахме по-горе такъв има, макар и все още не на дневен ред. Става въпрос за т.нар. случай „Монструм“. На 13 април 2012 година, Велики четвъртък, петима човека бяха жестоко убити. Посочените за убийци бяха етнически албанци, а мотивите според медиите и държавното обвинение бяха, че по този начин се целяло сплашване на православното население на Македония. Убийството предизвика масови протести, а немалко юристи подложиха на сериозно съмнение мотивите, а оттам и безпристрастността на съдебния състав, осъдил обвиняемите. Тогавашните протести показаха, че обществото в Македония е достатъчно мъдро, за да се предпази от междуетническо насилие. Но горчивината у албанците, които и до днес не вярват в справедливостта на присъдата, не е отминала. В Македония постоянно изтичат записи на разговори. Ако някой от тези записи подхрани основателността на съмненията на албанците в това, че процесът „Монструм“ е бил поръчков, Македония ще бъде изправена пред изключително сериозно изпитание.

Станислав Станев, TrafficNews.bg

*Адвокат Станислав Станев е част от адвокатска колегия Пловдив. Има подчертан интерес към Западните Балкани (които посещава често) и по-конкретно към българските общности там. В момента работи върху дисертацията си, свързана с регионалната сигурност и Западните Балкани