
Кампанийно ли се разпорежда Община Пловдив с ценните си имоти, които понякога трябва да „устиска”, въпреки напора на инвеститорите? Градът е един от най-гъстонаселените в цялата страна, а „парчетата” зеленина между старите соц блокове и новите жилищни мастодонти стават все по-малко.
В репертоара на всички кметове, съветници, и кандидати за нещо, неизменно стои клишето – „Трябва отговорно да пазим терените, които могат да бъдат отправна точка за нови паркове”. За съжаление, клишето е клише, когато е вярно. В случая говорим за заучена фраза, която може да се отнесе към цитата на евродепутата Николай Бареков „Не ме гледайте какво правя, а слушай какво ти говоря”.
За близо 30 години Пловдив загуби десетки декари зеленина, на които, ако не е изникнал до този момент мастодонт, то предстои да се случи. Такъв е случаят и с парка в Кършияка, и този на пловдивския Дисниленд, както и редица по-малки парцели, които само възрастните хора помнят, че са били зелени преди години.
И ако сега градските власти сочат с пръст предишните управления за определени продадени, или изгубени терени, то неминуемо и следващите, които дойдат, ще правят същото.
Може би такъв щеше да е случаят с 21 дка край Братската могила. Единият от двата терена е прекрасна зелена поляна, на която гостуват циркове и лунапаркове. Имотът е на границата на район „Западен” с „Централен” и останал единственият зелен анклав, който е заобиколен от огромни жилищни сгради – стари и нови.
По всеки един градустройствен план този оазис трябваше да е парк, но не и в Пловдив. Сложен някога в ОУП като жилищно застрояване, градските власти стъпиха на това решение, за да напълнят общинската хазна .
Точно една година им трябваше, за да подготвят продажбата– смяна на статут, делене на терени и мотиви, че градът трябва да се развива. Дори бе насрочен и търг, а публична тайна бе, че двете най-големи фирми, които строят в района имат апетити към него. За да се блокира и общественото недоволство се заложи 20-те милиона лева от продажбата да отидат за така бленувания „Модър-Царевец”. Истината обаче бе, че този имот бе искан от инвеститорите, а на Общината й трябваха пари. И докато съдбата на зелените площи бе предопределена, изведнъж настъпи обрат.
Общинарите ще гласуват предложение, с което да изкарат от тезгяха поляната в район „Западен”. Заговори се за огромен парк, който е предопределен да бъде тук.
Как обаче се стигна дотук и защо чак сега?
Повече от ясно е, че решението е политическо и то заради разрив между основните кандидат-купувачи на терена и градската управа. Престрелките между двете страни не спират от месеци, а по всичко личи, че с всеки приближаващ ден до изборите те ще стават още по-ожесточени.
Запазването на огромния зелен парцел край Братската могила е нещо повече от положително, но не може да се каже същото за начина, по който е постигнат крайният резултат. Защото този парцел стана жертва на политическата конюнктура, а това показва, че Община Пловдив управлява кампанийно и стихийно ценните си имоти. С други думи, това е предупреждение към инвеститорите - ако не слушате , няма да получите имоти. Самите те пък се превръщат в оръжие за водене на кампании, а не места, важни за развитието и пълноценния начин на живот на пловдивчани.
Природата обаче не търпи вакуум, което води и до заключението, че „спасяването” на този имот, ще е за сметка на друг. А дали ще бъде създаден казус със следващ Дисниленд или парк, собственост на бизнесмен" от село Мулдава? - въпросът е по-скоро реторичен.
Очаквайте – частните зелени площи на Пловдив, които се разпрострират на 400 дка.
Още от категорията

Фейк снимките от Белия дом! Колективното злорадство, което храни нуждата от омраза


Как България гони младите си хора
Акценти






Пожарната се включи в отводняването на пробива под Гарата


