Като истински ценители, ние всички бихме искали уискито да присъства колкото се може по-често, под всякакви форми и причини в ежедневието ни, да спомага социализирането, приобщаването и позитивните емоции. Въпреки това обаче, в света на уискито често ставаме свидетели на отношение, което полярно противоречи на тази философия.

Тези от нас, чието професионално всекидневие е свързано с уискито, знаем че „категорията“ ни носи печата на миналото и неговите възприети за неприкосновени правила, без значение многото промени, настъпили през времето до днес. И ние, като специалисти, посланици и последователи, би следвало да бъдем съпричастни с тези идеи, наложени в уиски индустрията от практикуваните маркетингови и рекламни стратегии. Промяната обаче, няма да стане за една нощ. Нашата основна роля е обучението. Всички ние, работещи за различни брандове, производители, компании, като контрактори, търговци, инфлуенсъри, в крайна сметка сме приятели в общата кауза за образоване на обществото за света на уискито, като цяло, и би следвало да се фокусираме в няколко основни посоки: уискито като начин на приобщаване на хора от различен пол, възраст, статус; достатъчна гъвкавост в избора на продукт, изцяло съобразен с индивидуалните вкусови предпочитания на всеки потребител, постижима и обусловена от широкия спектър предлагани възможности; основните положения- няма „по-добро“ и „по-лошо“ уиски, а между сингъл малц и бленд- всичко е въпрос на възприятие, удоволствие и удовлетвореност.

Всъщност истината е, че всеки уиски любител е на пътешествие и всички ние сме в различен етап на своите пътувания. Някои- едва навършили разрешената за пиене на алкохол законна възраст, са щастливо и напоително пиещи приятни леки блендове, а други- опознават улегналия начин да оценят достолепието на сингъл малцовете в по- зрелите години от живота си. Някои биват „хвърлени в дълбокото“, попадайки на дегустация и влюбвайки се в рядка колекционерска бутилка още в началото, докато други- тръгват от стъпалото на масовата консумация и най- общодостъпните лейбъли, и постепенно израстват. Но във всеки случай, ние всички сме по пътя си, изучавайки и определяйки какво харесваме и какво харесваме още повече.

Често ставаме свидетели на характерни традиционни начини за наслаждаване на кехлибарената течност, критични погледи при смесването му с различни безалкохолни напитки или строго осъждане на прекомерното количество лед. Но дали възприемането на специфичните практики за пиене на уиски ни прави сноби? Не съвсем! Не е случайно, че малцово уиски се пие в чаша със стеснено гърло, тъй като наслаждавайки се на добър малц, бихме искали да усетим всичките му аромати и точно това е събиращата и насочваща роля на чашата. Вдишването през едната, другата или двете ноздри е начин да комуникираме и оценим това, което пием. Завъртането на чашата се прави, не винаги за да си придадем важност,  а защото аерирането на годишните уискита е важно за разбуждането им след дългия престой в бъчвата. Добавяйки лед в сингъл малц, запечатвате вкусовете и „осакатявате“ уискито, но с няколко капки стайно- темперирана дестилирана вода, молекулите се разпукват и отварят за сетивата. За сметка на това, бърбънът спокойно кореспондира с лед и не че не може да го пиете с няколко кубчета, но още по- добре би било да е айс бол, поради равномерното топене и отделяне на вода от сферичната форма.

Не е нужно да робуваме на представите, че само скъпото, рядко, годишно уиски е добро. Е, това безспорно е така, но бихме могли да открием бюджетни, достъпни бутилки, които съвършено отговарят на вкусовете ни и ни предоставят удовлетворение. Дистанцирайки се от схващането, че сингъл малцът е по- добър от бленда, от това че уискито е само за хора на определена възраст, с определен статус, стил на обличане, маниер, възприятие и т.н., то едва тогава можем най- истински да усетим удоволствието, духа, магията и историята, която течното злато носи в себе си. Светът на уискито днес пулсира с шума на толкова много критични гласове и мнения, че заети да спорим дали то трябва да бъде филтрирано, оцветено, какви аромати и вкусове има, согистирани или не, има опасност да забравим да го усещаме. В крайна сметка, оказва се, че понякога трябва да спрем да анализираме и да се съобразяваме, а просто да се насладим на драм съвършена напитка, оценявайки и възхищавайки й се, да направим крачка назад, за да видим и разберем шедьовърът в чашата си.

Уиски индустрията, сама по себе си, е изключително вълнуваща и динамична, с много промени в нагласите през последните десетилетия- повечето позитивни. Както при всяко нещо, така и тук идва момент, когато стереотипите трябва да бъдат прекрачени. Не да се загърбят традициите, защото именно наследството е това, което прави уискито така специално, а да се отворят съзнанията и към нови разбирания, вкусове, уиски приключения.

 

*Уискипедия е  рубрика в TrafficNews.bg, която е предназначена за всички, които не се задоволяват само да се наслаждават на прочутата кехлибарена течност, но искат да знаят всичко за нея. Гид в необятния свят на уискитата ще бъде един от най- екстравагантните пловдивчани, който иска да споделя своето увлечение с много хора. Гаро Узунян може да ви говори с часове за уискито, но в рубриката си той е доста по-сдържан. Авторът на Уискипедия е собственик на уиски бар „СандъкЪ“, в който той има колекция от редки видове уиски.