Зададат ли се избори в България, взорът на политиците задължително се насочва към тях. Учителите и циганите. На пръв поглед – несъвместими социални прослойки. Едните, призвани да обучават и възпитават, а другите – точно тези, които не желаят да бъдат нито обучавани, нито възпитавани.

Само че и едните, и другите неизменно се оказват голяма играчка в мръсните игрички на политическата каста. Забелязали ли сте, че когато властимащите и властискащите се почувстват застрашени, няма начин да не стигнат до учителите и до циганите. И да развържат кесията с обещанията. След което да положат огромни усилия, за да ги накарат да им повярват. 

Обикновено на едните раздават заплати. На другите – кебапчета. Защо ли тогава първите са с едни от най-ниските заплати в страната, а другите са едни от най-гладните? Странно. Толкова пъти – има-няма преди всички избори, им вдигат заплатите на учителите. Още през 2007-ма Станишев обеща възнаграждението на българския учител да бъде не по-ниско от средната заплата в обществения сектор. Станишев стана премиер. Това със заплатите на учителите обаче НЕ стана.

С обещания като на циганска сватба влезе Кунева в образованието. 12 хиляди учители от страната изтърпяха и гайдите, и обещанията, че заплатите им ще са с 10% по-високи от 2017 година. Не само че и това НЕ стана, но междувременно, съвсем тихомълком, без шумотевица, без медийни фанфари, гилдията се оказа без една от малкото привилегии, които имаха. Само преди дни им отнеха възстановяването на транспортните разходи, когато работят в населени места с над 5000 души население.

Което изобщо не спря следващите обещания, като че ли най-щедрите досега – ако ГЕРБ-ерите спечелят изборите, учителите ще се радват на двойно увеличение на заплатите си.

Мислите ли, че някой въобще се радва?...

Съмнителни, бомбастични, предварително обречени. Такива са обещанията към учителите преди избори. И не само преди избори. За разлика от циганите, които все пак консумират обещаните кебапчета, учителите неизменно остават с пръст в уста. И с още повече горчилка - пак в устата.

Но знаете ли кое е най-лошото? Че всички политици – без изключение, се чувстват длъжни да обещават на учителите и на циганите. Това се е превърнало в своеобразна мантра. Сега тук трябва да посоча причините точно за този избор на политиците – учителите и циганите. Няма да го направя – от уважение към учителите.

Но да ме извинят учителите, не е ли време да си поискат обещаното?