Европейска и световна шампионка по художествена гимнастика Цветелина Стоянова, която след падане от 6-ия етаж на жилищна сграда бе две седмици в медикаментозна кома, а след това три месеца прекара прикована към болничното легло, даде първото си ексклузивно интервю след трагичния инцидент. Цвети украси корицата на списание Umbrella bar, за което споделя, че в момента се чувства себе си повече от всякога, заобиколена от правилните хора, обичана от нейното момче, правеща това, което я кара да се чувства щастлива и удовлетворена от живота си. Не е съвсем категорична, че тук е нейното място, но животът е пред нея и най-доброто тепърва предстои!

Ето какво споделя тя на въпроса дали според нея дължи факта, че е жива, на намесата на някаква помощ от страна на майка й, на която тя е посвещавала всяка своя победа: Определено нямам друго обяснение, освен нейната намеса. Наистина бях между живота и смъртта и в момента на падането, и по време на възстановяването ми, когато бях до толкова зле, че не пускаха никакви външни хора, за да не внесат микроби, които да са фатални за мен. Цялата бях в тръбички, изолирана в стъклена, стерилна стая. Бях неадекватна от медикаментите, които приемах. Стопих се с 20 килограма, от 55 до 35 килограма. Дотолкова бях изтощена, че не можех да комуникирам с близките си, кава Цвети, цитирана от sportal.bg.

Тя е категорична, че това не е бил най-трудният момент в живота й: Много хора смятат, че това е било най-тежкото нещо, което ми се е случвало, но ако трябва да сравнявам трагедиите в живота си, съвсем не е най-тежкото. Освен майка си, която загубих едва на 10 години, след това почина и дядо ми, който ми беше като баща. Той ме отгледа заедно с баба ми. Много голяма загуба беше това за мен, бях на 17. Като най-тежък обаче бих нарекла момента, в който брат ми имаше сериозни здравословни проблеми.

Освен, че у нея липсва егоизъм и егоцентризъм, Цвети доказва и, че е много над всякаква пошлост и спекулации, като не коментира подробно отношенията си с момичетата от ансамбъла. В момента тя се е отдала на ежедневните рехабилитационни процедури, тъй като има все още силна болка в гърба, която е нормално да изпитва на този етап, имайки предвид множеството пирони, които са поставени в гръбнака. Не може да движа добре левия си крак, и най-вероятно това ще остане завинаги, тъй като има засегнат нерв на гръбнака. Това обаче не й пречи да живее пълноценно, да подкрепя любимия си човек - вратаря на Локомотив (София) Александър Любенов, и да създава уникални дизайнерски модели на дрехи, върху които оставя своя личен почерк, а именно много блясък, камъни и перли.