Защо в края на второто десетилетие на XXI век в България, 11 години след като станахме част от най-елитния клуб – ЕС, паралелното образование в България е единственият шанс детето ти да стане  конкурентоспособен гражданин на същия този клуб.

Днес съм майка на 18-годишни младеж и девойка, които тези дни ще се влеят в студентските редици. На абитуриентския им бал наум си броях и аз до 12, щастлива, че приключвам веднъж завинаги с „безплатното“ ни училищно образование.

Счетоводството не е силната ми страна, но грубите изчисления за инвестираните пари в паралелното на училището обучение на близнаците  през годините показват, че с тези средства сме можели да си купим малък апартамент на морето (гръцкото) или да обиколим 5-те континента. Говорим за училищното образование, за онова, което според конституцията е право и е базплатно почти в цял свят.

С реалността, че безплатен училищен обяд няма, родителите се сблъскват още в първи клас. Ако сте над 45, може би си спомняте как на същата възраст сте се връщали сами от училище, с ключ на врата, и даже сте пускали печката да си стоплите манджата, оставена за обяд от мама. Днес, дори и да виждате от прозорците си училищния двор, ако повторите същото със собствения си наследник, като нищо ще ви докладват на социалните.

Твърди се, че и кварталните полицаи глобяват мами и татковци, пуснали деца под 12 години сами навън… И не бива да го правите, но и никой не ви гарантира, че във вашето начално училище ще има безплатна занималня, към която да хвърчите с мръсна газ към 17 часа, щото и учителката трябва да си ходи…

По-вероятният сценарий е да си плащате и да сте щастливи с частната занималня в сградата на общинското училище или някъде до него. Колко ще струва тя, зависи от много неща, но почти няма шанс да е под 250 лева месечно. А за да направите най-доброто за чедото, ще измагьосате още пари за английски и разни други занимания в рамките на тези следобедни часове. (Даже няма да споменавам родителското спонсорство за училищни ремонтчета, празници, „златни“ еднодневни екскурзии.) 

Глаголът „измагьосате“ няма да намерите в речниците, но точно това извършват хиляди родители. Част от майките вече са скочили дълбоко в дигиталната ера и прекарват поне по половин работен ден в активно родителстване в майчински форуми и Фейсбук групи. (Хайде на бас, че имате Фейсбук група на родителите от класа?) Решават тестове и задачи, обсъждат училища и учители, оценки, курсове, школи и така се надъхват една друга, че…

…че ако случайно минете например покрай ул. „Дунав“ в София в събота и неделя сутрин, ще видите стотици недоспали родители и техните хлапета да бързат към курсовете по състезателна математика, които готвят децата за неясно доколко законния изпит за прием в най-мечтаната Софийска математическа гимназия след четвърти клас. Подготовката вече започва във втори клас. И не приключва само с курсовете в СМГ, но и с паралелни школи по математика. Майките са неудържими. Борбата е безмилостно жестока… В тази надпревара 99,99% от децата нямат никакъв шанс без именно тази подготовка. А тя само в СМГ струва между 600 и 800 лева годишно. В частните школи таксите са по-високи. Разбира се, не можем да изключим новият Айнщайн да се роди по нашите ширини, но той ще се справи и без СМГ.

… че и аз бях там преди 7-8 години. И аз изсипах шапка пари за подготовка по математика на близнаците, с ясното съзнание, че никой от тях не е орисан да разбие теоремата на Ферма. С ясното съзнание и за нещо друго – в училищната възраст обкръжението определя отношението към живота, Вселената и всичко останало. И ако попаднеш в конкурентна среда, сред деца, положили усилия да се представят добре на изпит, шансът да приемеш образованието като ценност е далеч по-голям. А като не можем да им завещаем петролен кладенец, ще трябва да разчитат на себе си.

Близнаците не попаднаха в СМГ, но пък се пребориха за математическата паралелка на филиала на Националната природоматематическа гимназия. Шапката с пари в този случай се оказа инвестиция – всичките 30-ина деца от този клас се справиха чудесно и на изпитание номер 2 за родителската психика и джоб – матурите след 7-ми клас, и на третия рубеж – университетите.

И ако до 7-ми клас паралелната система на образование е само тук-там, сред най-амбициозните майки и бащи, то превземането на крепостта Национално външно оценяване, иначе казано – матури, което разпределя децата в гимназиите, засяга масово широките родителски маси. Абсолютно категорично твърдя, че 98% от седмокласниците не биха получили високи оценки на втория състезателен модул от матурите (този, с който се кандидатства), без паралелна подготовка в курсове или частни уроци.

Не защото този материал го няма в учебниците. Не защото децата са глупави, мързеливи или неспособни да се справят. А просто защото учителите по български език и математика в час нямат нито време, нито мотивация и нерви да подготвят добре децата точно за ТОЗИ ФОРМАТ, да ги „изтренират“ как да се справят за време с типовете задачи, въпроси и писмена работа.  Затова и много родители започват подготовката още в 6-и клас – полагат основите на успеха. Кратка справка с цените тази есен показва, че най-евтиният вариант за подготовка в курс (около 10-ина ученици) е 1300 лева. В различните школи (според рейтинга им на успеваемост) цените могат да стигнат и до 1800 лева. Ако заложите на индивидуални уроци – пригответе си по 30-50 лева на посещение.

Прескачаме напред – детето се е представило добре на изпитите, попаднало е сред първите 500-600 в София, и вече учи в добра езикова гимназия. Ако тя е английска – радвайте се, спестявате един паралелен образователен разход – днешните ученици масово проговарят английски без усилие – от интернет, музика, игри, сериали… А и ако сте от гореописаната група родители, без съмнение през целия училищен курс сте влагали поне по около 1000 лева годишно за някоя школа по английски.

Но ако езикът е немски или френски… хм, скоро може да осъзнаете, че училището не е достатъчно за заветния международен сертификат, удостоверяващ, че лицето може да работи на този език. (И да се влее в редиците на хилядите труженици в кол центрове у нас.) Дали е въпрос на учене от страна на гимназистите, или на ниво на преподаване от страна на учителите – не се наемам да твърдя. Но Френският културен институт, „Гьоте“ и „Сервантес“ имат доста клиенти от езиковите паралелки. Както и фирмите, организиращи международни езикови лагери. Учителите по езици от гимназиите пък се прехранват от частни уроци…

Стигаме до 12 клас… Оказва се, че за отлична оценка на матурата по български език и литература отново е по-добре да се застраховаш с курс… към 1000 лева. Дали е нужен или не – не е сигурно, по-скоро не е, защото матурата е направена така, че да подобрява статистиките в национален мащаб, но много родители все пак не искат да рискуват. Матурите формират една трета от дипломата за средно образование, а пък тя е вход за повечето чужди университети. И в много специалности в българските университети приемат с оценките от матурите. Въобще оценките от матурите не са за пренебрегване.

Ако отглеждате младеж или девойка с докторски мечти… пригответе се да бръкнете много дълбоко в банковите си сметки. Медицинските университети все още приемат с високи оценки, а изпитите са тежки. Затова златният стандарт е 2-годишна подготовка по химия и биология, която може да ви струва между 4000 и 8000 лева.

Всичко, което изредих дотук, е само бързо прелитане над разумния образователен минимум, „базовото“ паралелно обучение, което ви е нужно, за да помогнете на средноинтелигентното си дете да се конкурира адекватно в университет или на пазара на труда в Европа.

Колко обаче са семействата, които осъзнават пропастта между това, което образователните програми и мотивацията на учителите в училищата могат да дадат на децата им и това, което им е нужно? Колко семейства имат възможностите да допълват нуждите? А колко са тези, за които вече образованието не е ценност, защото примерите за подражание от последните 30-ина години не са гении в областта на някоя наука, а едни хора, които я имат диплома за „вишу“, я не… Пък и дипломи се продавали евтино, казват…

Всички много се гордеем и даже се просълзяваме от гениалните ученически  отбори по математика, физика и други природни науки, които печелят  медали на международни състезания. Те обаче не са никакъв показател за размера на бедствието в образованието ни.

Както една приятелка се пошегува наскоро – това, че Григор Димитров печели турнир след турнир, прави ли ни тенис нация? И гениалните математици, и Григор съществуват въпреки средата и благодарение на личната си и на семействата им инвестиция на време и пари в техните таланти.

А долу в низините са масовата неграмотност и хилядите деца, които все още не са изключени от училище, само за да запазят директорите субсидията си. Не са единици и децата, които въобще не тръгват на училище – най-вече момичета от ромски произход. За немалко от учениците от бедните и малцинствени общности дипломата за основно образование има смисъл единствено, за да получат шофьорска книжка. Но и такава диплома се купува лесно, та едва ли и това е много силна мотивация за посещаване на часовете чак до края на 8 клас.

Доказателство за горното е и изследването на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците), според което 40% от 15-годишните ученици у нас са функционално неграмотни. Функционална грамотност означава да можеш да четеш, пишеш и смяташ на ниво, което ти позволява да се справяш в ежедневието. Забележете – става дума за УЧЕНИЦИ. 15-годишните, които все още се водят в системата в 9 клас. А отпадналите?

И как, по дяволите, 15-годишни ученици не могат да четат, пишат и смятат, така че да се оправят в ежедневието? Това не се ли постига най-късно в 4-5 клас, на около 10-11 години? И не става дума за квадратни уравнения, устройство на клетката или формулата на водата! Какво и защо се случва? В XXI век, не във взаимните училища на Възраждането?

4000 учители липсват за класните стаи тази есен. Проблемът става все по-голям с всяка изминала година, тъй като хората, започнали тази си кариера, когато тя все още беше прилична, вече се пенсионират. Не бих хвърлила камък по учителското съсловие, има прекрасни преподаватели, но съм наясно, че им се налага да посвещават не повече от половината си работно време на учениците в училище. В останалото се вливат в паралелното образование, за да изкарат прехраната си. Или копаят на нивата, карат такси и т.н.

А темата за училищните програми въобще не искам да докосвам… Моля се само да не обсъждам баба Илийца и нейния кол с внуците си.

Коментарът е на Лилия Попова, jenatadnes.com