Дойде и времето да ви запозная и с втората част, посветена на „дамите”, които срещаме всеки ден. Ако при мъжете беше лесно да отделя основните типажи, то тук нещата стават доста по-сложни. Най-малкото, защото всяка днешна кифла претендира, че е уникална, единствена, неповторима и със собствен, индивидуален стил. Да, ама не. Както казваше един мъдър човек – „Толкова различни, че все едно един и същи мъжки полов орган ги е правил!” Отново ще напомня, че всеки който се почувства лично засегнат от следващите редове, най-вероятно открива себе си или частица от мирогледа си. Не се сърдете на мен, сърдете се на себе си. Но най-важното – не се опитвайте да ми покажете, че не съм прав, опитайте се да покажете на себе си, че не попадате в някоя от категориите. А аз ще продължавам да генерализирам и обобщавам, това което виждам.

Една българска жена – 2015

Започваме с чалга тупалките - те са ми любими. Започваме от най-главното за тях – тези момичета са безбожно тъпи. Хубавото на тази категория жени е че принадлежността към нея не зависи по никакъв начин от материалното и финансово състояние на индивидите. Това са жени, чиито морал и ценности, възгледи за живота и любовта, както и външен вид са продиктувани изцяло от чалгата и чалгарщината, като начин на живот.

Треси, вафли, екстеншъни, тежък грим, независимо дали е в 9 сутринта или в 10 вечерта. Допълваме с парцалки, които биха били по-подходящи за магистрална труженичка (забавното е как рокля от кварталния пазар за 20 лева и супер-актуална дизайнерска рокличка за няколко хиляди, могат да бъдат еднакво абсурдни, кичозни и безвкусни). Момичето чалга тупалка живее в песен на Преслава, фризира се като Андреа, опитва се да прилича на Галена и всяка вечер се моли за живот, като на Мара-Отварячката. Идилия.

Мъжа на живота й трябва да споделя сходни интереси и културни предпочитания. Бонус е неуспешната футболна кариера. Добре е да бъде финансово осигурен (под което разбирайте да може да плати 80-100лв сметка в Планета Пайнер Клуб). Останалото е история…

Момичето нереализиран модел. Натъквали ли сте се на девойка, която всеки ден качва десетки снимки – закуската й, сутрешния аутфит, селфи в колата, селфи във фитнеса, снимка в цял ръст следобед, селфи с актуалния грим за вечерта, половин дузина снимки от бара и т.н.

Всичко това е придружено с цитати от книги, песни или изтъркани клишета. Задължително присъства локацията, нещо скъпо – я кола, я айфон-че, я някоя чантичка на Шанел или бутилка Моет. Всяка снимка гарантира на нереализираната моделка поне 300+ лайка. Въпросната мацка, живее с представата, че е топ-красавица и само шанса я разделя от супер-успешна модна кариера в Милано или Ню Йорк.

Този тип момиче само експоатира своята красота, превръщайки я в нещо обикновено и досадно. Целта й е ясна – или да попадне в музикален клип, или някоя тънка фотосесия за актуален моден бутик. В дългосрочен план – да си намери някой богат мъж. По възможност да е хубав, за да може да се снима и с него, без да се срамува. Нали все пак трябва някой да й завижда. Влече я лукса и славата. Модерните ресторанти и клубове са неин втори дом. Инстаграм е нейната модна агенция, фейсбук – нейният моден подиум, а огледалото върху гардероба в спалнята – нейната публика.

Момичето, което си мисли, че е принцеса. Да, ама принцеса с шпеков салам и евтин кашкавал. Тя е момичето на татко – глезена, инфантилна, своенравна и доста често с нулева реална преценка за себе си и заобикалящия свят. Този тип дами са свикнали винаги да са прави, самочувствието им е до небето, но с основание – изглеждат хубави, материално са добре осигурени, имат претенцията да са интелигентни и културни, добре възпитани и самостоятелни. Но в края на историята си остават само с едната гола претенция.

Този тип жени са най-опасни – само защото са прочели няколко книги, или пък са твърдо против поп фолка смятат себе си за „истински жени”. Те самите говорят с презрение за предишните два типа дами, хулят ги из социалните мрежи и всячески се опитват да демонстрират, че те не са такива. До момента, в който не ударят две чаши вино и не паднат маските. Глезени са, защото никога не са постигнали нищо сами, парадират, че са образовани – а общата култура и интересите им по нищо не се различават от тези на нереализираната моделка или на чалга тупалката. Те си търсят мъж, о Боже, това е една от основните им цели, която се превръща и в център на тяхното битие.

Мрънкането, че нямало истински мъже или че те самите били недооценени е станало навик. Разковничето за тези момичета, обаче се крие в това, което те търсят в мъжа – те нямат нужда от „истински мъж”, защото в повечето случаи той ги плаши или просто няма какво да му предложат. Това, което те търсят е мъж, който да замени баща им. Те нямат нужда от мъж ДО себе си, а от мъж ЗАД себе си. Това е и категорията жени, които аз презирам най-искрено. Докато другите два типа са наясно със себе си и не бягат от същността си, „принцесите” са господарки на фалша и позата.

И накрая – ще ви срещна и със застрашения вид жени, които, колкото и да са малко, все още ги има. Тя е независима, но в истинския смисъл на думата – намерила е начин сама да се грижи за себе си. Търсенето на мъж не е самоцел. Образована, интелигентна, с позиция, която сама формира. Тя чете, но няма потребност да парадира с това, тя знае, че четенето е сакрално преживяване, което правиш заради себе си. Тя е красива, но не по евтиния и изкуствен начин. Няма нужда да покаже циците или задника си за да привлече мъжкото внимание. Не, тя има други начини да заинтригува един мъж. Естествена, непринудена и забавна. Достатъчно добре възпитана, че да се впише във всяка обстановка. Тя разчита на себе си, иска да успее сама, благодарение на личните си качества и умения, а не благодарение на физическите си дадености.

Мотивирана да изгради своя собствен свят и бъдеще. С интереси, както в чисто „женските” теми като мода и лайфстайл, до политика, глобализация, театър и култура. Тя е секси, знае как да се облече по начин, който да събуди мъжкото внимание, но да остави най-същественото на въображението. Тя има нужда от мъж, който да върви редом с нея, а не такъв, който да я дундурка, или още по-лошото – тя него. Малко са тези жени, но все още се намират. Аз като мъж, благодаря на Господ за тях. Те са моята надежда, че бъдещето ни не е толкова обречено, колкото понякога си мисля. Те са жените, пред които аз прекланям глава, които бих уважавал и на които бих погледнал като личност, достойна за адмирации. Това са жените, които аз признавам за равни (понякога дори и малко над) мъжете. Има ги… там са и чакат.

Толкова от мен по тази тема. В самия край ще ви кажа само, че това е мое лично виждане с което не ангажирам никого. Всичко, което описвам се базира на срещите ми с реални хора, техните характери и мирогледа им. Така, че няма как да унифицираме думите ми към всеки един човек. Въпреки всичко, смятам, че успях да уловя есенцията на нещата. Не съдя никой, всеки сам избира какъв да бъде и как да развива себе си. Просто използвам правото си на мнение, което съветвам и всички вас да правите по-често. Умната!

Вижте днешните момчета ТУК! Към първа част -->

Станимир Кронев

*Станимир Кронев е на 23 години, от Пловдив. След завършването на средното си образование, той записва "Журналистика" в Софиийски университет, но година по-късно прекъсва и се премества в Пловдив. Смята, че няма смисъл да учи "Журналистика", тъй като това той приема като хоби. Обича да пише, дори е започнал своя книга. Към днешна дата, той е студент в Пловдивски университет със специалност "Финанси", същевременно работи като главен специалист в Националната агенция по приходите. 

TrafficNews.bg