Премиерът Борисов хваща самолета за Ню Йорк. Заедно с президента Тръмп на най-високо равнище ще търси антидот срещу наркотиците, а на 28 септември ще произнесе реч пред Общото събрание на ООН. Нагърби се и с това – да води делегация за 73-тата сесия на световната организация, макар че тази роля е по-подходяща за държавния глава. Облечен в представителни функции и доста обидчив...

Такива трудове отморяват Борисов повече от ваканция на Малдивите. В самолета и далече отвъд океана той е “недостъпен за всяка отровна стрела”. Докато отсъства (23 - 29 септември), няма как под прозорците му на “Дондуков” 1 да кънтят възгласи с всевъзможни претенции. Една от заслугите на премиера е, че превърна протеста в най-работещия инструмент и вече няма спиране. Поне засега изглежда, че той намира лек за всички болки.

Не и за личните. Повече от година и половина новият съсед на “Дондуков” 2 му вгорчава живота. В началото нещата приличаха на острастена крамола между Цветанов и държавния глава. Човек над нещата, със снизходителното “драчат се”, премиерът запази дистанция, по-висока от полет над океана. Но ето, че вече и той дори със стиснати зъби трудно удържа личната неприязън.

Катастрофата със 17 жертви край Своге помрачи гордостта на премиера – пътното строителство. Асфалтът се оказа фалшив. Спешно заваляха бушонните министерски оставки, чието приемане се превърна в парламентарен водевил. Премиерът допринесе, смятайки закона за формалност. Допринесе и президентът, тълкувайки закона буквоедски. Както е известно, от нищо най-лесно се прави кавга – не само семейна. Ей така, уж от нищото се сдобихме с институционална непоносимост, подобна на етажната собственост. И това все още е само началото.

Вече десетина години Борисов доминира на политическия терен, под ореховата му сянка залиняха опоненти от ляво и дясно. Въпреки унизителния мониторингов режим на Брюксел. Въпреки заключената Шенгенска бариера. Въпреки здраво окупираното последно място в ЕС – по доходи, средна продължителност на живота, раждаемост – по всички показатели за качество на живота. Въпреки че ямите в образование, здравеопазване, сигурност зеят по-дълбото от дупките по пътищата. Въпреки че политици, чиновници, бизнесмени... развиха корупционна култура, по-важна от интелигентността.

Борисов имаше в запас почетен изход от политиката, преминавайки на другата страна на “Дондуков”. Пресичането на булеварда ще става все по-трудно, дори невъзможно. Предстоят турболентни избори – европейски и местни, вероятно и извънредни парламентарни. Премиерът откри кампанията с щедри обещания за работещите в бюджетната сфера и пенсионерите – преди да бъде приет бюджета за следващата година. Палиативи. С това Борисов вече не може да запазва непокътнато най-важното си качество – всесилието.

Актуалният президент не е в по-перспективна позиция. Докато обитава кабинета на “Дондуков “ 2, не е възможно да създаде бутикова партия като АБВ. После няма да му е необходима. При всичката рискованост на прогнозите, следващите президентски избори през 2021 година не могат да бъдат спечелени нито от Борисов, нито от Радев.

Челният сблъсък на ЕГО срещу ЕГО вещае посока надолу по политическата пътека.