Намасте!

От Българският Мумбай-с.Емона и Иракли. Стартира моята седмица на йога, молитви, духовно пречистване, мудри, асани, море, тишина и най-вече веганско хранене. Всеки ден посрещам слънцето, а после цял ден седя на слънце и рея свободна мисъл. Още в ден първи ме грабва хипарска вълна. Нанизвам дрънчащи гривни до лакът, обличам пола до земята, кърпа на главата авкоурс и се сливам успешно със заобикалящият ме дзен. Мирише на море. На диво мирише.

По пустото трасе към плажа почти се сблъсквам с кола цялостно опакована с тюфлеци, които пътувайки върху тавана на автомобила са успели да погълнат около камион, камион и половина пепел и пясък, щото пътят Емона-Иракли е толкова черен, че като мине някое превозно средство после час и половина не можеш да видиш нищо в радиус от два сантиметра около носа си.

След като се поразсейва пустинната буря след колата с тюфлеците, взорът ми регистрира стадо диви коне и след задуха от пепелището, рязко сменям настроението и се сещам що аджеба съм дошла у средата на нищото. Снимам конете с умиление за вечен спомен и хващам криволичеща пътечка към плажа...вече усмихната по онзи загадъчен начин на йогистите, дето с усмивката си ти казват "знам всичко за света тъпако, щото ям само по шепа зародиши дневно и медитирам до откат" се спъвам в найлонова торбичка, която поставя началото на огромен куп от себеподобни торби, бутилки и секви мизерии.

В следващия момент до ушите ми долита последна рожба на Пайнер индустрията. Обхождайки с поглед гористата местност зървам чака рака-хипарската каравана източник на въпросните ритми. Башка пекат и скара...в първия момент добре препечената свинска плът удря фронтално хищническият ми нос, и слюноотделямето ми рязко се увеличава с няколко литра в секунда, и съм готова за едно кебапче да люшкам кючеци три часа, но се сещам, че вече съм веган и съм готова да убия човек, ако посегне дори на кокоше яйце, камо ли на мило, сладко, розово прасе! Стягам се, удрям си мислено два шамара, само щото съм се изкушила от свинските аромати и си викам "е тия ся ги правя на яхния от тиквички мамицата им и мондари хишнически!",но в следващия момент се сещам, че от оня ден съм дала обет, че ще разпръсквам само обич, благодарност и светлина, а и три бели пеперуди пърхащи върху тарелка с вмирисана вече цаца (нали помните, че съм пред купището с боклука?) разсейват медитативния ми поглед и се понасям след тях към красотата на река Вая.

Предвид, че вече втори ден не съм се свлякла от глад на плажа ми дава надежда, че от мен ще излезе турбо веган и с лют ентусиазъм и тонус на свеж калековски корнишон се врязвам с килимче под мишница в залата за йога и планирам да се раздам до край, пък ако ще да си разкача некой крайник от престараване.

Събуждам се на следващия ден с блажена усмивка причинена от най-милия сън в живота ми...присънило ми се е крехко агънце, забито на шиш и аз със стичаща се в ляво от устата ми слюнка, го въртя на чеверменце..."При мисълта, че пак ще закусвам пшеничена вода ми иде да се задуша с възглавницата. Вдишвам дълбоко! Още две вдишвания пранаяма и се усмихвам. Ще свикна... Със сигурност съм отслабнала. За телесното отслабване не съм убедена, но умствено със сигурност! Мисълта ми е ангажирана изцяло с цвърчаща пържена риба, телешки стекове и пилета на грил.

Ден следващ: Събуждам се бясна от глад! Вълчи! Осъзнавам, че от днес дивите коне, за които по-рано ви споменах, че пасат щастливи около базата, ги грози реална опасност.

Сънувам и конски луканки. На всичкото отгоре оня ден се появи и стадо козички и овчици! После ми кажете, че със силата на мисълта и визуализация не може да материализирате и стадо вакли млекодойно агнета! 24 часа ги визуализирам! И ей на! Появиха се!

Всички в йога центъра са усмихнати и щастливи! Мамка му! Само аз ли съм в месна абстиненция?! Или съм в някакъв конспиративен социален експеримент, в който са ме затворили с тридесет псевдо вегани, които се хранят тайно с кюфтета, а на мен ми дават само листа и грудки и ми гледат сеира. Вече сериозно обмислям как да заколя зад някой храст някое от свободните мега био агнета, да го опека горе-долу и да му се нахвърля като лешояд! В общи линии карам само на диня и пшеничена вода...вече съм убедена, че самата аз съм със съдържание 90% диня. Мъката е, че динята е без мастика и това автоматично отнема страстта на кристали от живота и прецаква меката топлина в душата ми. Все пак се опитвам да я запълня с поредната мудра и да си внуша, че винаги съм била веган, просто не съм го осъзнавала!

Последен ден: Тръгвам си!!! Ооооо маййй Год! Тичам из стаята като Тазманийския дявол и си събирам багажа. Предстои захранване, което най-добрите ми приятелки са подготвили в близко морско селце, за което всеки веган има черен печат и жителите са само пиещи вино хишници. Погрижили са се за мен с тонове мръвки! Оооооо ооо оуу! Седемдесе кюфтета, десет вратни пържоли, риба, дроб, шкембе чорба и кашон винце! 

Довиждане Емона! Не обръщай внимание на гореизписаното! Ще се видим следващата година, когато пак ще дойда. Заради тишината, която подари на ума ми, заради другото ми аз, което не чувам в градския шум. Заради хората, които никъде другаде няма да срещна, а ти ги направи мои приятели. Заради това, че ми показа, колко силна е волята ми, колко прекрасно е усещането да стоиш сам, да съзерцаваш горите и морето, да не правиш нищо, да не бързаш за никъде, да си говориш с облаците и да чуеш какво има да ти каже тишината, защото ме научи, че душите ни говорят много тихо и само на такива места, в които сме сами с дивото, защото само тишината дава отговорите на най-важните ни въпроси.


Ако след този пост, ви се иска да ме питате дали не съм с лека форма на шизофрения, недейте. Не, защото е редно да сте тактични, а просто защото и аз не знам отговора. Просто животът има различен вкус на различните места, с различните преживявания, с различни хора... И всяко преживяване, носи различна наслада!

А сега наздраве, че сядам с другото си Аз на вино и пържоли!