Ако направите  анкета и попитате 100 българи дали вярват, че Росен Ангелов сам е екзекутирал шестимата в Нови Искър вероятно около 80 % ще отговорят отрицателно. Ако въпросът е дали вярват, че най- издирваният човек в държавата се е самоубил, тогава процентът на недоверие, вероятно ще скочи доста над 90. Почти няма пловдивчанин, който да вярва, че клошарят Любомир Данчев е опожарил Тютюневия град, оставяйки незагасен фас. Спомняте ли си самоубийството на бизнесмена Данаил Божилов в парк „Лаута”? Да, само че хората продължават да използват думата „убийство” за трагедията.  И смятат, че полицията е прикрила убиеца, който разбира се, е обслужвал нечии важни интереси.  За МВР обаче всичко е точно.

Различните теории на конспирацията са част от човешката култура векове наред. Вярващите в тях  смятат, че истината се крие от населението  в услуга на тайни общества, чиято цел е да контролират света. Милиони вярват, че Елвис е жив, че ЦРУ стои зад атентатите от 11 септември, че СПИН е оръжие за изтребление на хомосексуалистите. В крайна сметка всеки може да вярва в каквото си иска и да търси факти и доказателства, с които да подкрепи тезата, която защитава.

Но когато всяка поредна трагедия или престъпление в държавата се превръщат в теория на конспирацията,  очевидно имаме проблем. На какво се дължи обаче той? Едва ли е само на богатата фантазия на обществото, което не пропуска да оплете в мрежа от предположения всеки по-нашумял криминален случай. Социалните мрежи са място, където всеки свободно може да изкаже своето мнение, но те вече се възприемат като абсолютно достоверен източник от потребителите им. За голяма част от медиите е по- важно новината да е със сензационно заглавие, а съдържанието  и фактите нямат никакво значение. И все пак това далеч не са основните причини. Кучето е заровено в МВР. В  работата на самата полиция и в неубедителната форма, в която информацията стига до обществото.  Също така в начина на комуникация с медиите и опитите на някои полицейски шефове да си осигуряват спокойствие, „търгувайки” с информация.

Веднага след като вестта за екзекуцията в Нови Искър обиколи държавата, версиите започнаха да се размножават със скоростта на вирусна инфекция.  Професионалното ръководството на МВР  даваше пресконференции през няколко часа,  като често информацията в тях бе противоречива. Присъствието на главния прокурор на местопрестъплението също бе изтълкувано в негативен аспект. Полицията обяви, че Росен Ангелов със сигурност е убиецът, след по-малко от 48 часа. След тази декларация, ако някой беше организирал залагания дали той ще бъде заловен жив, коефициентът щеше да е изключително нисък. А фактът, че въпросният рецидивист е обявен за национално  издирване още преди 9 години, а в същото време той работи, върти любов, има няколко профила във фейсбук и в свободното си време се прави на Рамбо,  стана причина цялата трагедия да заприлича на водевил. Всичко това, наред с изказванията на признати и самозвани експерти, превърнаха жестоката драма в истинска конспиративна теория.

По не много различен начин протече разследването на друг, не толкова мащабен, но също трагичен случай.  Смъртта на бизнесмена Данаил Божилов също се превърна в епична конспирация.  Трупът на 43-годишният мъж бе открит в парк Лаута. След като в продължение на три дни пловдивската  полиция усилено издирваше убиеца на Божилов, а медиите бълваха невероятно истории за „връзките му с Братя Галеви”, за пране на пари и прочее престъпления, главният секретар на МВР Младен Маринов съобщи, че версията „самоубийство” не е изключена! Изказването бе прието с огромна доза сарказъм от читателите. Тя обаче бе нищожна, в сравнение със стотиците обиди , които се изсипаха по адрес на полицията, след като ден по –късно  стана ясно, че пет дни по-късно, полицаите са открили предсмъртно писмо в джоба на дънките му. Но няма как да не се случват подобни гафове, след като информацията за „убийството” и името на „убития” бяха подадени на някои медии още преди на местопрестъплението да се появи жив полицай. Това, че и двете не бяха верни, по никакъв начин не притесни някого.  По-късно, когато дори оръжието на престъплението бе открито, вече всички смятаха, че историята е съшита с бели конци.

Благодарение на такива случаи недоверието и подозренията към полицията се натрупват в геометрична прогресия. В същото време институцията очаква подкрепа и съдействие от обществото. След всеки подобен гаф обаче, те все повече намаляват. Може би е време МВР да помисли за кризисен PR и потърси помощ от експерти. Защото не може да се разчита само на късата памет на хората и следващото престъпление, което ще отклони вниманието от поредния провал. Също така да се вслуша в гласа на малкото останали служители, които искат и са готови за промяна. Защото докато останалите нагласят статистиките в края на месеца и казват, че ВСИЧКО Е ТОЧНО, някой вади пистолет и убива шест човека, без да броим кучето. Иначе всичко е точно!