Бум на ипотечните и потребителските кредити сочат последните данни на БНБ. Според тях към края на септември 2019 г. задлъжнялостта на домакинствата е 23,4 млрд. лева, като се е увеличила с над 9% за година.

Увеличаващите се доходи на българите и ниските банкови лихви са сред факторите, които предразполагат хората да „отпуснат колана” и да харчат повече.

Но колкото и сметки в перспектива да се правят, животът обикновено не върви по план: може да настъпи рецесия, може да загубите работата си, да ви се наложи спешна медицинска помощ, преместване в друг град,  неочаквана повреда на кола или смяна на домакински уреди.

Колко са „белите” пари, които трябва да имаме за „черни” дни, коментира за TrafficNews кредитният консултант Тихомир Тошев.

Ако имаш някакви кредити – ипотечни, потребителски или лизинг – е добре да заделиш на банков депозит между 3 и 6 месечни вноски по общата сума на задължението, казва Тошев.

Например едно домакинство дължи 600 лева по ипотечен кредит, 100 – по потребителски и 100 – по лизинг на автомобил. Общата сума е 800 лева. Буферът, който е добре да стои в банкова сметка, е между 2400 и 4800 лева. Така, ако нещо се случи в семейството и предизвика неочакван разход, то ще има достатъчно средства, за да си плаща задълженията и да се справи с предизвикателството.

 Ако например останете без работа, между 3 и 6 месеца са нужни, за да си намерите нова, и то без да сте притиснати да започнете първата, която ви се предлага, обяснява кредитният консултант.

 Според него, между 30 и 40% задлъжнялост спрямо месечния доход може да си позволи едно домакинство у нас без да прекрачва границата на риска. По-високият процент е за доходи над 2000 лв. В повечето западни страни таванът е 30, но там стандартът е по-висок.  

 2019-а ще е най-силната за ипотечните кредити след 2008 г. , като очакванията са годината да завърши с 15% ръст в този сегмент.

 Причините са че цените на имотите се успокоиха и спряха да растат, както и че лихвите никога не са били толкова ниски – между 2,7 и 3,2%  Това мотивира хората да си купят жилище, ако нямат собствено или да се преместят в по-хубав квартал. Ръстът на сделките с имоти е около 5%, като освен с ипотеки, има и кешови – много хора използват за тази цел спестяванията си, но това е възможно само в по-малките градове, където цените са по-ниски.

  Прогнозите за потребителското кредитиране пък са 17-18% през 2019 г.

Според прогнозата цифрите излизат от това, което се смята за здравословно – 10% ръст и БНБ предупреди банките да внимават с кредитите.

 Няма да има риск обаче ако се размине рецесията в страните от еврозоната, която ще завлече и България. 

Последните анализи сочат, че тя може и да се размине.  А според прогнозата на министерството на финансите, в следващите 3 г. у нас се очаква около 3-3,3% ръст на БВП.

Според други анализатори, икономиката в еврозоната остава на ръба на фона на свиване на промишлената активност за девети пореден месец. Прогнозите са мрачни, а очакванията за бъдещото развитие са в най-лошото си състояние от 2013 г. насам. Възстановяването на сектора на услугите във Франция и забавянето на темпа на спад в икономиката в Германия внася известен оптимизъм, но за сметка на това останалата част от региона показва слабост.

Затова вниманието за риск не бива да се притъпява – банките трябва да са внимателни при преценяването на кредитополучателя, а всеки човек, който реши да тегли кредит, трябва да изчислява собствения си риск - как очаква да се развива кариерата му и как ще се движат доходите му в следващите години.