Всяка година България дава стотици жертви във войната по пътищата. От януари досега загиналите при пътни инциденти са над 460. В началото на юни едно младо и красиво момиче участва в тази война, но успява да се спаси от черната статистика. Наречете го късмет или сила на духа, но днес Ралица Маркова има какво да ни каже.

Всичко се случва в един слънчев неделен следобед. Датата е 10 юни, а Ралица тръгва с колата си от Бургас за София, заедно със свой колега. „През целия ден имах едно странно усещане, нещо ме тревожеше, имах буца в стомаха, точно така се чувствах! За първи път ми се случва, аз преди да тръгна и по време на шофиране да имам това тревожно чувство. Предусещала съм вероятно”, спомня си тя.

В района на Пловдив трафикът станал още по-натоварен и с все повече тирове на пътя. Оставали 130 километра до София. Ралица изчислила, че след час и половина вече ще си бъде у дома, но съдбата решила друго.

„В следващия момент просто помня звука, който беше ужасен. Няма с какво да се опише, няма с какво да се сравни. Както и силата, с която нещо ни отмести от пътя. Сякаш нещо ни засмука встрани. Следващото нещо, което помня е, че зададох въпрос – какво стана?”, спомня си тя пред bTV.

Движещата се зад Ралица кола я удря с висока скорост, а автомобилът ѝ се забива под камиона пред тях. „Хубавото е, че колата ни се завърта и ударът не е челен. Ние сме се забили назад. Което е страхотно. Защото, ако беше челен, нямаше да има оцелели”, обяснява Ралица.

 

Линейката идва бързо. Спешният екип вади Ралица от премазаната кола и я транспортира до болницата в Пловдив.

„В линейката ме успокояваха. Казваха ми – спокойно, миличка, спокойно. Понеже аз знаех, че всичко ще е наред накрая, но си спомням, че плачех! Едната дама постоянно ми забърсваше сълзите и ми казваше – спокойно миличка”, разказва тя.

В болницата я посрещат д-р Бахар Нури, д-р Петкова и проф. Христо Желязков. Днес, 4 месеца след катастрофата, Ралица им е благодарна повече от всякога, че диша и е тук.

Казва, че те са нейните ангели спасители – тук на Земята. „Тя е имала абсолютен късмет, защото при такова нещо е можело да пострада много сериозно”, казва проф. Желязков.

За д-р Анета Петкова, Ралица е поредният млад пациент, който влиза в болница, вместо в дома, към който е пътувал, но ясно си спомня жаждата ѝ за живот. „За съжаление това е ежедневие в тази болница. Тъй като поемаме цялата спешност на региона. Изключително много млади хора, които са пострадали при катастрофи, постъпват всеки ден в клиниката”, казва д-р Петкова.

Ралица остава в Клиниката по неврохирургия повече от седмица, а до нея, неотлъчно е майка ѝ. Заради отока на гръбначния мозък, Ралица остава обездвижена няколко дни. Успява да направи първите си крачки на четвъртия ден. С помощта на лекарите и на мама.

 

Снимки: btvnovinite.bg