Барабанистът на най-големия оркестър за тракийска народна музика “Канарите” Стоян започва кариерата си на музикант с летящ старт. Той е син на основателя на популярната фолклорна група Атанас и има огромна музикална дарба. С баща си започва да свири по сватби и войнишки изпращания в родния Чирпан още като ученик. Талантът на младежа е безспорен, но винаги иска още и още. Затова не се задоволява само с музиката, а още в зората на демокрацията започва паралелен бизнес с автомобили. Работи заедно с шефовете на Клуб 777.  Приятели му са както Жоро Италианеца, така и Пешо Патерицата. Често е в компанията и на Стоян Ненчев - Цеко. По-късно работи с представителите на СИК в града, според запознати през салона му минават десетки крадени лимузини.

Полицията прави няколко акции и открива автомобили с пренабити номера. Заради вида си на испански любовник жъне сериозни успехи сред жените. През 2006 година Стоев е арестуван за разпространение на наркотици. Свидетел срещу него е  управителят на салона Златан Карагьозов – Зонго. Осъден е на 9,5 години от Окръжен съд, след това Апелативен съд намалява присъдата на 6. През 2012 година Стоян Канара напуска затвора и отваря хотел в Капана. След това и втори в Банско. Сяда отново зад барабаните. Изпада в пълно забвение до 2016 година, когато през април 2016 година е арестуван, а хотелът му е обискиран. 24 часа по-късно той е освободен. Макар че по първоначална информация причината за обиска бе тараш за наркотици, преди няколко дни стана ясно и истинската причина, заради която Стоев е бил задържан. Музикантът бе един от свидетелите по делото срещу Роман Логвиненко, обвиняем за атентата срещу бизнесмена Алексей Петров.

Петров бе обстрелван с два гранатомета на 29 октомври 2015 г. Той се размина на косъм със смъртта само защото мерцедесът му бил брониран. Единственият подсъдим за покушението е 49-годишният украинец Роман Логвиненко. Според прокуратурата той е организатор на атентата, намерил е гранатометите и е набавил колите, с които се придвижвали атентаторите. За изпълнители на покушението са сочени сънародниците му Артьом Темпински и Максим Чорни. Те се издирват от Интерпол. Двамата украинци са отсядали в хотел „Мини” в Капана и това е станало причина Канара да попадне в полезрението на столичните криминалисти, разследвали атентата.  Ето какво разказа пред Traffic News.bg за ареста и заподозрените украинци Стоев.

 - Как се оказахте свидетел по едно от най-нашумелите дела?

 - Напълно случайно. Въпросните украинци са били гости на хотела, като десетки други. Всички гости, които идват в хотела, задължително се регистрират. Тогава рецепционистът е регистрирал 3 момчета, дошли от друг хотел, защото там нямало места. Аз не ги познавам. Хората слизат на другия ден, пият кафе, играят табла, поздравиха ме. Отсядали са два пъти в хотела. Веднъж за 3 и веднъж за 2 дни. Не знам как са избрали моя хотел.

 - Кога разбрахте, че въпросните украинци се издирват от полицията?

 - Полицаите дойдоха около 2 месеца след като чужденците бяха спали в хотела. Пристигнаха с кучета и камери, снимаха хотела. Показаха ми снимки и ме питаха дали ги познавам. Казах им, че не ги познавам. Месец по-късно дойдоха втори път. Тогава бяха с маски, автомати, бусове. Нахълтаха в апартамента ми, заключиха и мен, и моята приятелка. Питаха ме къде са чужденците и кой спи в съседната стая. Показах им, че няма никой. Закараха ме в хотела, а там имаше 20 души с маски и автомати. Бяха извадили всички гости от хотела. Казаха, че правят проверка за наркотици. А в същото време идват същите полицаи, които ме разпитваха за тримата украинци. Взеха тетрадката за резервации, скъсаха листовете, качиха ме на буса и в София. Започнаха отдалеч – „ти нали знаеш как е в затвора. Лежал си 6, сега ще лежиш 10. Никой няма да те чака. Няма да ти се размине. Ще видиш какво ще стане - жив няма да се отървеш”. На следващия ден вечерта ме пуснаха - без дума, без обяснения. Виждал съм го само веднъж. На следващия ден всички писаха, че са търсили наркотици в хотела.

 - Но ти самият казваш, че полицаите са търсили наркотици!

 - На място бяха полицаи от тежки престъпления, а не от отдел „Наркотици”. Мога ли аз да свиря на барабани и да ида с китара на сватба. Пълни глупости. Нарочно проверяваха наред, за да може, ако някой носи нещо, да ми го закачат на мен и после да ме изнудват. Полицейски игри.

След година започна делото, аз получих призовка за свидетел. Миналата седмица се явих. Като дойде моят ред, съдията ми зададе точно три въпроса – дали познавам Роман, откога го познавам и ми показаха снимки на украинците и питаха дали са спали в хотела. Бях точно за 5 минути в съда. Аз не мога да отговарям за действията на хората, които се настаняват  в хотелите ми. 

 - А  познавате ли Роман Логвиненко?

- Да, познавам го. Казах го и на полицаите. Познавам го от 20 години, когато търгувах с коли. Навремето имахме бизнес отношения. Той живееше в Пловдив. Купуваха части от мен, имахме идея да внасяме ароматизатори от Украйна. След като излязох от затвора 2012 година, той дойде да ме види в хотела.

 - Правят се внушения, че тогава сте помогнали на полицията и затова са ви пуснали толкова бързо. Така ли е?

 - Не съм давал никакви показания в полицията. Няма и как да го направя, защото не знам нищо по този случай. Никога не съм бил шпионин на полицията. Според мен полицаите нарочно пускат такива слухове, за да настройват общественото мнение срещу мен.  И като дойдат 20 въоръжени до зъби ченгета и започнат да тормозят гостите, хората си мислят: „Е, да, нормално. Все пак той продава наркотици”. Но аз не продавам наркотици, а предлагам места за настаняване, както десетки други пловдивчани.

В крайна сметка тези момчета са спали и в други пловдивски хотели. Поне 3-4, доколкото разбрах. Защо полицията не влезе с автоматите и не изкара с белезници собствениците им? Не! Полицията си знае кои са шпионите, те дойдоха с тях в хотела. Но шпионите също лежат по затворите и си плащат.

 -  Ами имате криминално минало и то ви преследва!

 - Моето криминално минало е перфектно. За 70 грама хероин получих 9,5 години затвор. Вие чували ли сте друга такава присъда. Хората ги хващат с по 100 кила и излизат на втората година. Само че на мой гръб доста магистрати се издигнаха и отидоха в София.

 - Вие сте от добро семейство със сериозна музикална биография. Казват, че сте страшен на барабаните. Никога не сте страдали от липса на пари. Защо минахте от другата страна на бариерата?

- Всеки има собствен път в живота. Така се е подредил моят. Свирил съм на такива хора, общувал съм с тях. Продавах коли, покрай тях завързах различни контакти. Не можах да стана полицай, не станах доносник и така. По онова време държах най-модерната автокъща в България. Много хора идваха при мен, запознаваха се с мен, общувахме. Понякога човек избира средата, понякога средата избира него и се превръща в продукт на тази среда. Такива бяха времената.

- Поддържате ли връзка с хора от онова време?

- Не, вече не поддържам връзки с никого. Докато бях в затвора, прекъснах контакти с всички. На хоризонта излязоха нови полицаи, нови тарикати, нови играчи. Мен вече ме нямаше в схемата. Когато излязох от затвора, аз избрах друг начин на живот. Вече бизнесът е друг, хората са други. На мода са Китай, реплики ментета, шпиони, боклуци - неща, от които аз не разбирам. Сега се занимавам само с музика и хотели. Имам два хотела – в Капана и на Банско. По-нисък съм от тревата. Старая се да не се набивам на очи, да нямам даже глоби на пътя. Карам като пенсионер, само и само да не влизам в криминалните хроники. Опитвам се да не се сблъсквам със закона, за да не се налага да съдействам!

- Семейството ви как се отнася към всичко, в което се забърквахте в годините?

- Това е начин на живот. Семейството ми е било винаги до мен. Родителите ми са ми помагали. Не че са одобрявали това, което съм бил, но сега продължаваме напред.  Върнах се в оркестър "Канарите". Миналата седмица свирихме на откриване на един голям винпром до Стара Загора, този уикенд ще свирим на кръщенето на племенника ми – малкия Наско, сина на брат ми и снаха Джена. После започват сватби, турнета, пътувания.

- Хотелът ви е в Капана. Как се вписвате с този аутфит от 90-те сред аудиторията?

- Аз отворих първия хотел в Капана още преди 6 години, когато улиците бяха разкопани и кални и имаше две заведения на кръст.  Аз съм един от първите там, поздравявам всички и те ме поздравяват. Аз избрах Капана неслучайно. Там са всички хора на изкуството. Аз също съм човек на изкуството. И въпреки целия тормоз, в хотела ми спят повечето фолк певици. Аз се чувствам много добре в Капана – това е моята среда. Художници, писатели, артисти, журналисти – това е моето място.