Няма терористични прояви на територията на Пловдив, намаляват въоръжените грабежи, палежите, измамите, домовите кражби и кражбите на автомобили. Отчетът на пловдивската полиция звучи доста оптимистично на фона на ниското доверие на обществото в институцията. Само преди броени дни окръжният прокурор Румен Попов каза че „улиците на Пловдив са ужасно и опасно място”. Подобни констатации в годишния анализ на Областната дирекция липсват. Както всяка година , ръководството на Областната дирекция отчете ръст на положителните показатели- престъпленията са намалели с 8 процента, а разкриваемостта им се е повишила с 6 процента. Бързите и незабавните производства също са повече от предходни години. Двамата разстрела на пловдивски бизнесмени са през януари тази година , така че не нарушават статистиката.
През 2014г. са регистрирани 8 008 престъпления. Според статистиката те са с 697 бр. по-малко в сравнение с отчетените през 2013г. – 8 705 броя. Разкриваемостта е 35 на сто, т.е разкрива се всяко трето престъплние. По коефициент на престъпност Пловдив се нарежда на 17 място сред останалите 28 областни дирекции на МВР. Най- много са регистрираните престъпления на територията на РУ Асеновград- 1131 броя. Висока е и престъпността на територията на Първо и Второ районни управления.
63 % от престъпленията , извършени в областта са кражби и грабежи , като според полицията има 10 процента намаление на тези престъпления , в сравнение с предходната година. Разкриват се 19 % от кражбите, което означава че се залавят извършителите на всяка пета кражба.
През 2014 година са разкрити 276 престъпления, свързани с наркотични вещества. Процентът на разкриваемост е в 91 на сто, с 3 пункта по-висок от този, отчетен през 2013 година. Полицията е иззела 40 , 5 кг марихуана, 5, 200 кг амфетамини, хероин – 1,5 кг, кокаин- 55 грама, и 11 грама хашиш.
Иззетите количества наркотици са на стойност половин милион лева, а задържаните дилъри и пласьори са 363 – със 129 повече от 2013 година.
Всъщност през последните 10 години броят на извършените престъпления варира между 8 и 9 000 престъпления. Изключения правят 2008-ма, когато броят на регистрираните престъпления е паднал до 7 516 и 2010-та, когато цифрата скача до 9 580. При разкриваемостта на престъпленията обаче тенденцията е устойчива- тя непрекъснато пада , като 2008-ма е била 58 %, а сега е 35%.
Друг е въпросът доколко статистиката показва реалното състояние на престъпността. Съществуват десетки начини да се манипулират цифрите, така че по документи всичко да изглежда цветущо. Не е тайна , че на места гражданите не се насърчават да подават жалби. Особено при престъпления, които е малко вероятно да бъдат разкрити, а в същото време товарят статистиката – такива са например джебчийските кражби. Има и много случаи , в които пострадалите не подават сигнал за извършено посегателство. Особено ако и преди са били жертва на престъпление, което е останало неразкрито. В полицията има и различни механизми , с които може да се „помпят” положителните резултати. Самата система за отчитане на резултатите от работата на служителите в МВР също има отношение към привидно добрата статистика.
Всяка година с малки изключения, ръководствата на полицията се хвалят с намаляване на престъпленията и повишаване на разкриваемостта. Всъщност ако това беше вярно, престъпността вече трябваше да е изчезнала. Но за съжаление, не е.
Парашкева Иванова