Всеки ден потъваме в ежедневните си проблеми и започваме да се сещаме за всичко, което не се е случило както трябва и за това, че не сме имали „късмет“ в нещо. Обикновено си задаваме въпроса „Защо точно на мен“. Казват, че в много случаи децата учели големите хора. Показвали им правилни стъпки и в какво има смисъл да се вгледа човек.

15-годишната Екатерина Иванова разказва своята история с усмивка и признава, че никога не си е задавала въпроса „Защо точно на мен“ пред каквито и трудности да се изправяла. Днес тя е състезател, достоен за завист заради колекцията от спечелени титли, сред които има световни и европейски.

Връщаме се в не много далечната 2008 година, когато родителите на Екатерина я записват на кикбокс. Тя е едва на 4, но въпреки крехката си възраст успява да впечатли всички в залата със своите качества, енергия и хъс. Така Екатерина започва да расте в залата, не само на височина, но и като умение в бойния спорт, който обича и до днес.

Две години след началото на това приключение обаче Кати чува диагноза, която не може да разбере, но бързо осъзнава, че е нещо сериозно и дори страшно.

„Отидохме да ми правят изследвания, не помня точно за какво бяха и каква беше причината. След известно време бяхме в един лекарски кабинет, в който казаха, че имам диабет. Видях как мама се разплака и тогава определено разбрах, че е нещо доста сериозно“, разказва Екатерина.

Лекарите били много негативно настроени към заниманията със спорт и категорично настояли Екатерина да спре да тренира. Когато чули аргументите на медиците, родителите на Катя се съгласили с тяхното мнение.  

„Аз обаче вече толкова много обичах спорта, тренировките и всичко, че нямаше как просто да се откажа и ги убедих, че на практика е само плюс за мен да тренирам“, споделя Екатерина.

През годините тя продължава да тренира и става все по-добра. Споделя, че е получавала кризи, но всичко винаги е било в рамките на нормалното. Най-често напрежение има, когато сваля килограми за категорията си, защото е нужно да се намери точната среда на инсулина. За Екатерина е навик да гледа кръвната си захар преди среща и да е готова да реагира, ако тя е твърде ниска или пък прекалено висока.

Денят на Кати започва около 05:30, когато става за училище, а вкъщи се прибира около 22:30 след тренировка. С усмивка споделя, че наистина е трудно да балансира между спорта и училището, но до момента не е изоставала с уроците. Учителите често й се сърдят, че отсъства, но тя пък им демонстрира, че това няма да навреди на обучението й.

Екатерина споделя и че никога не е мислила за болетта като за трудност, а по-скоро като част от живота й.

„Най-трудните моменти за мен са били тези, в които съм пропускала тренировки или състезания заради контузия. Признавам си, че даже съм се разплаквала от яд. Преди няколко години например трябваше да спра за шест месеца заради възпаление на хрущяла и беше ужасно, нямаше какво да се направи в този момент“, споделя тийнейджърката.

Всъщност Кати е със сериозна контузия и по време на интервюто. На състезание наскоро пада върху ръката си и си чупи хрущял на рамото. В момента се възстановява и не е ясно кога ще може да се завърне в залата отново.

Когато се обърне назад Екатерина е сигурна в едно: всички положени усилия са си стрували и болестта я е направила в пъти по-силна, отколкото обратното. Едва на 15 години тя вече има зад гърба си две световни и една европейска титла по кикбокс, както и три европейски и две световни титли по таекуондо ITF.

„Най-ценна е може би първата ми световна титла, защото тя някак си даде началото на всичко.  Миналата година на световното по таекуондо например минах в нова възрастова категория и ми беше доста трудно – всяко отличие е запомнящо се по свой си начин“, разказва Екатерина.

15-годишната шампионка е категорична, че спортът и е дал много повече от това, което й е взел.

„Най-вече ме е научил на дисциплина, самочувствие за това, че мога да се справя, както и да ценя и уважавам човека срещу себе си. Друг урок от спорта е, че нищо не е дадено даром и трябва да се бориш всеки ден за целите и мечтите си“, споделя Кати.

Тя е категорична, че никога не й е минавало през главата мисълта да спира със спорта, а когато един ден това се случи е мечтала да си отвори уютна и хубава библиотека или да се се занимава с животни, на които би могла да помогне.