Българският мол е странен социален феномен. Там, подобно на зоопарк, може да се видят цели полярности на особеностите на българското общество.

Там, в мола, на видно място рекламни пана ни приканват към благотворителност – за деца в нужда, възрастни в институции, болни хора. Но тези хора нямат място там - могат да бъдат пребити до смърт или поне изгонени.

Там, в мола, може лятно време да обикалят разсъблечени и непълнолетни тийнейджърки, но майките нямат право да кърмят. Просто защото е грозно.

Там, в мола, може да се рекламират пищни и изпълнени сутиени "само за 59.99 лв.“, но не могат майките да кърмят. Не е лицеприятно.

В мола може да се разхождат миски от цялата страна по бански, но жената не може кърми. Не е приемливо.

Молът обича двойките и любовта. Той стана любимото място за срещи. На видни места могат да се видят тийнейджъри, а и хора в активна възраст, които се целуват страстно, а понякога страстта преминава в любовна игра. Цялата тази близост и интимност не притеснява мола, той е притеснен от кърменето.

В мола естественото е на мода – био памук, био храна, био.... Естественото хранене на бебето обаче не е на мода.

Молът обича децата. Организира събития, кани артисти и певци да ги забавляват, имат и детски кътове. И се хвали с това. Молът обаче иска децата да се държат като възрастни – да избират къде да огладнеят и да си мълчат кротко, ако имат нужда.

Молът е добър. Той е предоставил стая за повиване и кърмене на деца. Но той не се грижи за хигиената в тях.

Позорно е, че нещо толкова естествено като кърменето може да възмути до такава степен българина от мола. Същият този българин довечера ще отиде в кварталната кръчма и ще запали цигара, напук на забраната. Ще поръча 50 грама ракия на непълнолетната сервитьорка, работеща на черно, и ще разкаже на приятелите си за грозната гледка от любимия си мол.

Автор: Мария Нестерова