Димитър Тодоранов е сред инвеститорите на българското Черноморие и най-изявените меценати у нас. Всяка година продуцира и спонсорира театрални постановки, изложби, реализира различни културни проекти. Собственик е на клуб "Хасиенда" в Лозенец, където си дават среща звездите на българската поп музика, пише dnes.bg. Съвместно с община Царево организираха театралния фестивал Арт Поток, като сред звездите бяха Стоянка Мутафова, Мариус Куркински, Татяна Лолова.

Тодоранов е интересен събеседник и за случващото се в българския туризъм.

Министерство на туризма постоянно отчита ръст на туристите през летния сезон. Какви са вашите наблюдения?

От официалните институции в лицето на министъра на туризма разбираме, че и тази година има общ ръст от около 8 до 10 % на туристическите посещения по Черноморието. Конкретните ми наблюдения в Лозенец сочат подобен ръст, което е радващо, като се има предвид, че сезонът тази година започна по-късно, както и обстоятелството, че морския туризъм формира около 70 % от приходите в туризма въобще. При чуждестранните туристи ръстът според мен се дължи както на по-голямото разнообразие на туристически продукти така и на повишаване на качеството на туристическите услуги, които се предлагат - от семейни почивки до парти туризъм, а при българските туристи освен това и на по-голямата гъвкавост, която проявяват създателите на туристически продукти, които залагат все повече на развиването на уикендовия туризъм. С изграждането на инфраструктурата в страната и възможността все повече българи бързо да достигат и да реализират почивките в Гърция, Турция и страните от Европа, креативността, гъвкавостта и повишаването на качеството на услугите от страна на заетите в бранша става от решаващо значение.

С какво тази година летните курорти са по-атрактивни според вас?

На първо място с чистотата на морската вода. Сами виждате, че има драстична промяна в качеството и чистотата на морските води след изграждането на множество пречиствателни станции по Черноморието. Нивото на контрола от страна на всички държавни институции имащи отношение към туризма също сериозно се повиши. Всичко това дава резултат за туристически ръст. На следващо място е разнообразието на туристическите продукти и това е ниша в която може още много да се расте. Защото вече има изградена база, даже в повече, почти изградена инфраструктура и това което остава да се прави е ясна регламентация и правила за бранша и развиване на разнообразни туристически продукти, които да осмислят съществуването на легловата база и инфраструктурата.

Кои са най-големите пречки за бизнеса на морето?

Ако човек търси проблеми, то той непременно ще ги намери, в туристическата индустрия също. Като че ли най-важният е липсата на квалифицирана работна ръка. Има какво да се прави по отношение на трудовото законодателство, което да позволи на повече млади хора да работят в сферата на туризма, квалификацията на заетите в бранша и изобщо образователната подготовка на кадрите. За това се налага у нас да работят все повече чужденци. И тук трябва да благодарим на вицепремиера Валери Симеонов, за усилията, които положи да се намалят бюрократичните пречки пред чуждите граждани, които искат да работят в туристическата сфера у нас. Може още да се работи за изчистване и опростяване на нормативната уредба и регламентите за упражняване на туристическа дейност.

Прогнозируемост на средата е важен фактор за развитието на сектора. Едно е да инвестираш с перспектива от 8 или 10 години, съвсем друго за една или пет, както са в момента договорите, които сключваме за наеми и концесии на плажове, и прилежащите им обекти. Разбира се, при завишен контрол от страна на държавните институции. Тогава всеки инвеститор би вложил много повече и би мислил много повече за качеството на продукта, който създава, защото ще има да си връща по-големи инвестиционни средства. Мисля, че тогава ще изчезнат обектите "еднодневки", които разчитат да "свалят кожата" на туриста, защото знаят, че няма да ги има следващата година.

Всяка година се говори за подобряване на обслужването - факт ли е?

Най–големият проблем за мен е системата "ол инклузив". Ако зависеше от мен, бих я забранил със закон. Защото тази система развращава както туристите, така и хората, създаващи туристически продукти. Няма как срещу ниска цена да получаваш добър и качествен продукт. И тук въпросът опира до стратегическа визия от страна на държавата – какъв вид туризъм искаме да развиваме и съответно държавата да подкрепи. Дали искаме в България да идват хора с нисък социален статус, които не харчат нищо извън туристическите пакети или искаме да търсим хора, които имат определени интереси и са склонни да похарчат повече пари за специфичен туристически продукт и добро обслужване. Т.е., говоря за туристически продукт, който носи принадена стойност. Докато туристическия бранш не излезе от анонимност каквато е "ол инклузив" системата, ще съществуват туристи които само ядат и спят в хотелите си. Българите са привлечени в Гърция и Турция именно от този тип обслужване, в който домакинът познава лично гостите си, посреща ги лично и знае какво обича всеки един от тях и им го предлага. И хората имат усещането, че получават повече срещу парите си. Това "повече" е именно доброто отношение.

Трябва да престанем да рекламираме общо България като туристическа дестинация. Време е за нишови продукти, такива които обединяват групи хора с общи интереси и, най–важното, създават и възпитават лоялни клиенти. Това са туристически продукти, които действително носят принадена стойност, а не просто пълнят легла.

И тази година отново сред водещите теми по морето са цените на чадъри и шезлонги. Каква според вас е печелившата формула за услуга-цени?

Това в въпрос, който няма общо решение. Той засяга едновременно желанието на държавните институции да осигурят на плажуващите добре поддържани плажове, безопасни и охранявани, желанието на концесионерите да си върнат вложените инвестиции и желанието на плажуващите да плащат минимални цени за престоя си на плажа. За всеки един отделен случай - плаж, трябва да се търси оптималното решение, така че никоя страна да не живее с усещането, че е ограбена или ощетена. Като имаме предвид фактът, че плажната ни ивица е ограничена и природата трябва максимално да бъде запазена, всеки отделен плаж трябва да се гледа внимателно и е предмет на конкретен договор.

Вие продължавате да съчетавате почивката на туристите с културни прояви. Има ли място изкуството в близост до плажа?

Определено "Хасиенда клуб" има своя лоялна публика, която търси при нас именно съчетанието между качествен културен продукт и почивка. Има място за всичко, въпросът е да знаеш как да го поднесеш на хората, които се интересуват от културни прояви и да се опиташ да изкушиш онези, които до сега не са им обръщали голямо внимание. Както казваме ние по между си, при нас предлагаме преди всичко духовна храна и преживяване. Затова всяка година клубът разширява аудиторията си. Нужно е да се сегментират зони за различен вид туризъм. Важно е, когато туристът отива някъде, да знае какво може да очаква. Ако отива към точка А, да знае, че там е шумно, парти зона с млади хора, които се забавляват. Човек, който обича чалга, да не ходи в Лозенец, защото няма да я намери и ще бъде разочарован. Тук ще намери театър, българска поп музика, а тази година и поезия. Не мисля, че българското Черноморие може да стане културната зона на Европа, но е важно да има поне 2-3 зони, обособени за културни събития. Едното от тези места е Лозенец. Дай Боже, да можем да задържим още няколко години Арт фестивала и той да успее още да се развие. Разбира се, трябва постоянство и подкрепа от страна на държавата и общините. Ключът към постигането на целта е постоянството в преследването й.

Какво ви е мнението за ситуацията свързана с конфликта между Валери Симеонов и бизнеса?

Никой не печели от конфликти. Конфликтите са ситуации, от които всички губят, а най-много имиджът на България като туристическа дестинация. Мисля, че е време заинтересованите държавни институции и бизнесът в туристическия бранш да седнат и да разговарят както по отношение на това към какви видове туризъм ще се стремим, така и по отношение на правилата и регламентите. И да се постигне общо решение, след което всеки да намери своето място и ниша в която да работи. Като във всяка стопанска сфера и в туризма трябва да има предвидима среда и правила, които да дадат сигурност на хората, които инвестират.