На 3 декември 2013 година Здравко Атанасов, Николай Симов и Иван Атанасов пътуват от Пазарджик за Пловдив. Зад волана на аудито е 23-годишният Здравко. Тримата бързат за нощен бар в града. Минават с близо 180 километра в час през кръстовището на Орта хан. Шофьорът дори не успява да натисне спирачки, когато вижда огромен тир в средата на кръстовището. След удара аудито се превръща в кабрио, а трите момчета загиват на място. Започва разследване на инцидента. Прокуратурата не открива никакво нарушение на шофьора на ТИР-а- 62-годишния Николай Иванов от Попово.
Алкохолната му проба е отрицателна, експертизата на тахошайбата показва , че е спазвал ограниченията на скоростта, спрял е на знак „Стоп” на кръстовището, забавил се е достатъчно , за да прецени обстановката и едва тогава е потеглил. Естествено изобщо не е предполагал, че перпендикулярно на него с близо 200 километра в час се движи автомобил.
Прокуратурата прекратява делото срещу Иванов, преценявайки че той няма никаква вина. Не така обаче смятат адвокатите на софийска кантора, специализирана в дела за пътно транспортни нарушения. Адвокатите оспорват всяка от експертизите, настояват за нови , искат нови и нови документи, като целта им е една – да се докаже че тираджията има вина за катастрофата. Едно обвинение, което успее да издържи в съда , дори и с условна присъда, за тях е като „Сезам, отвори се!” и отваря пътя за огромни искове както към застрахователната компания, така им към фирмата, чиято собственост е камиона. Прекратяването на подобно дело обаче означава загуба на стотици хиляди.
658 са загиналите в катастрофи в България през 2014 година. 8 631 е броят на ранените. Зад всяка цифра стои по една трагедия, но и огромен бизнес. За около 200 милиона лева годишно, които застрахователните компании изплащат като обезщетения на наследници или пострадали. Колко от тях обаче стигат до семействата, преживели нещастие?
Докато в Щатите юридическото съсловие се отнася с презрение към адвокатите , наричани „ловци на линейките”, то по нашите географски ширини търговията със смърт е едно от най-доходните занимания. И ако в Пловдив специализирани в дела за пътно транспортни произшествия са само неколцина адвокати, то в столицата вече работят цели кантори. И няколко асоциации с идеална цел.
Преди пет години шефът на Разградската адвокатска колегия Емил Николов повдига въпроса и предупреждава за практики, които са на ръба на престъплението и много далеч от морала на юриста. Нарича случващото се „цинизъм, граничещ с престъпление” и разказва конкретни случаи в които адвокати се възползват от нестабилното психологическо състояние на хората в тежък момент, лъжат ги и им вземат парите. Разказва за случай със загинал мъж от Раковски, след погребението на когото, четири екипа адвокати чакали роднините пред гробищата.
Срещу обещания за безплатно водене на делата, юристите подмамват наследниците да подписват пълномощни, като в последствие прибират по-голямата част от изплатеното обезщетение. В някои от случаите адвокатите прибират до 80 процента от присъденото или договорено възнаграждение.
В схемите има многобройни нарушения не само по отношение на адвокатската етика , но и по данъчното законодателство. Заработените суми не минават като хонорар, не се и декларират пред данъчните служби, което само по себе си е престъпление. По много от делата не се прилагат изискуемите пълномощни, а договори за цесия. В схемите са забъркани служители на полицията, болници и вещи лица, които първи научават за инцидентите и подават информация към въпросните адвокати.
Експерти от Висшия адвокатски съвет признават, че са затрупани от жалби срещу адвокати за дисциплинарни производства. Дори да се отнемат правата на юриста при доказана вина, това не означава че той ще спре да работи . Прави го чрез подставени лица.
Застрахователните компании също са в схемата, като предпочитат да се договорят с адвоката на потърпевшите, вместо да чакат решението на съда. Практиката показва, че съдилищата присъждат значително по-високи обезщетения , от тези договорени при директни разговори.
Влошената икономическа ситуация в страната е причината за обтегнатите отношения и нетрадиционните методи за саморазправа с конкуренцията, на които станахме свидетели през последните дни.
Пловдивски адвокат бе арестуван след серия палежи на коли и къщи, собственост на негови конкуренти или свързани с тях лица. В съсловието обикновено използват по-рафинирани методи за решаване на проблемите, но ножът явно е опрял до кокала.
Сега на ход са прокуратурата , Адвокатската колегия , Висшия адвокатски съвет , както и Дисциплинарния съд, който действа към него. Въпреки грандиозния скандал, на този етап последните две организации пазят гробно мълчание. Или може би , съдейки по коментарите във форумите, думата е гузно. Защото много от случващото се явно не е било тайна.
Парашкева Иванова