След откриването на телата на Ивайло Калушев, 15-годишния Александър и 22-годишния Николай Златков край връх Околчица вчера, трагедията „Петрохан“ не се изясни – напротив. Противоречията се изостриха, а обществото се раздели рязко на два лагера.
Едните са убедени, че шестимата са били ликвидирани от външна организация тъй като са нарушили нечии интереси. Другите приемат за даденост тезата, че зад личността на Калушев се крие завършен психопат, който първо е принудил трима свои близки в хижата да се самоубият или ги е застрелял, а след това е убил двамата си спътници и накрая е сложил край на живота си.
Между тези две крайности стои един сериозен проблем: липсата на пълна, официална и хронологично подредена информация от институциите.
Какво със сигурност знаем
В рамките на седем дни в района на Западна Стара планина бяха открити шест тела.
На 2 февруари в бившата хижа „Петрохан“, сега частен имот, бяха намерени телата на трима мъже с огнестрелни рани в главата. Жертвите са адвокатът Ивайло Иванов, спелеологът Пламен Статев и финансистът Дечо Василев. Тримата са членова на Националната агенция за контрол на защитени територии – частна организация с подвеждащо име и неясни функции. Хижата е била подпалена, но не напълно изгоряла. Двете кучета – пазачи са открити мъртви в отделно помещение. На мястото е имало огнестрелни оръжия, за които впоследствие се твърди, че са законно притежавани.
В неделя край връх Околчица, във Врачанския Балкан, в изоставен кемпер бяха открити още три тела – на Ивайло Калушев, 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев. Всички са с огнестрелни рани. По данни на полицията изстрелите са произведени вътре в автомобила. Няма следи за стрелба отвън. Сигналът е подаден от овчар.
МВР обяви, че не издирва други извършители, а само свидетели.
Версия 1: психичен срив и „разширено самоубийство“
Това е версията, която индиректно се налага от институциите и се защитава от част от експертите. Психиатърът Иван Иванов я определя като „разширено меланхолно самоубийство“ – добре познат в психиатрията феномен, при който човек в тежка депресия първо отнема живота на най-близките си, а след това и своя с цел да ги "освободи" от тегобите на битието.
Като аргументи се посочват прощалното SMS съобщение, изпратено от Калушев до майка му, лидерската му роля в групата и предполагаемото му психично състояние. Последният му пост е стихотворението „Борба“ на поета – революционер Христо Ботев, а колата е намерена в района на Околчица – лобното място на Ботев.
Тази версия обаче поражда сериозни въпроси. Ако Калушев е имал намерение да убие всички, защо не го е направил още в хижата? И каква е причината да ги застреля, ако такъв е случаят? Възможно ли е да става въпрос за масово самоубийство? Ако Калушев е инициаторът му, защо го е направил? Имало ли е разрив в организацията? Защо е свалил сайта на организацията още през декември и планирал ли е нещо? Защо двама млади мъже – единият непълнолетен – биха пътували с дни с човек, който току-що е извършил масова екзекуция? Как е възможно кемпер, обявен за издирване, да премине през бензиностанции, тол камери и полицейски патрули напълно необезпокояван? И къде са останалите членове на НАКЗВ?
Версия 2: Външна намеса и ликвидация
Другата силно застъпена хипотеза е, че шестимата са били убити от външна структура – било заради дейността си, било защото са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да виждат.
Възможно ли е групата да е видяла нещо, което не е трябвало, и да е избита систематично? Фактът, че директорът на националната полиция каза, че не се издирват други заподозрени извършители, а само свидетели, означава ли, че за МВР случаят е решен?
Криминалистът Ботьо Ботев определи случая като „без аналог“, посочвайки очевидната нелогичност да се палят следи вътре в хижата, а телата да се оставят навън „като за показ“. Близки на убитите твърдят, че част от тях са получавали заплахи, включително във връзка с противодействие на незаконна сеч и бракониерство.
Тази версия обаче засега също страда от липса на публично огласени доказателства – няма официално потвърдени следи от присъствието на трети лица, нито данни за използване на незаконно оръжие.
Секта, педофилия, „паравоенна организация“, наркотици – или институционално внушение
Междувременно в публичното пространство бяха хвърлени и други тежки внушения – за секта, педофилска мрежа, паравоенно формирование, търговия с наркотици. Пребиваването на Калушев в Мексико даде храна за различни мистификации. Те бяха подхранени от неясни изказвания на представители на прокуратурата и службите.
Фактите до момента показват, че няма нито едно потвърдено разследване за педофилия, свързано с Калушев или организацията му. Сигналът, за който се говори, е оттеглен и се оказва част от семеен конфликт. НПО-то, около което се развихри политически шум, реално се изчерпва с тесен кръг хора и няма доказателства да е изпълнявало държавни функции.
Така жертвите постепенно започнаха да бъдат представяни като „лошите“ – класически пример за повторна виктимизация.
Какво очаква обществото като информация от властите:
- пълна хронология на събитията;
- резултатите от аутопсиите и балистичните експертизи;
- записи от хижата, които се твърди, че съществуват;
- ясен отговор дали разследването е отворено или де факто приключено.
На този етап такава информация официално не е изнесена, но за сметка на това имаше бързи крайни заключения, внушения и морални присъди, произнесени от официалните власти.
Като общество ни е трудно да осъзнаем мащаба на тази трагедия и още по-трудно – причинно-следствените връзки, които са довели до нея. Ние неизбежно измерваме случилото се с понятия като добро и зло, редно и нередно, правилно и неправилно. Това са координатите на обществото, в което живеем, и чрез тях се опитваме да подредим хаоса. Но ако хората, замесени в трагедията край Петрохан, са съществували в друга ценностна система, следвали са философии и вътрешни закони, които не се подчиняват на общоприетите норми, тогава разбирането на случилото се изисква и друга гледна точка – такава, която не отменя моралните категории, но признава, че те може да не са били водещи за всички участници в тази история.
А докато МВР не обясни ясно как се е случило всичко, въпросът защо ще продължи да ражда конспирации, страх и обществено разцепление.
В правовата държава не е срамно да бъдеш убит.
Срамно е убийството да бъде обяснявано с намеци, мълчание и прехвърляне на вината върху жертвите. И някакси не е богоугодно!
Още от категорията
Виж всички
Експерт за хакнатите камери: Пробивите стават най-лесно, ако са свързани с интернет
Чуйте децата, преди да е късно!
Темите на Traffic News
