Защо Слави Трифонов не допусна медии при учредяването на партията си "Няма такава държава", ще бъде ли регистрирано името й в съда и кой трябва да се страхува от Дългия? За коментар по тези и други въпроси TrafficNews потърси политолога Първан Симеонов.
- Защо Слави Трифонов не допусна медии на учредяването на партията си? Дали това е част от неговото послание, или пък нямаше какво толкова да каже, че да предизвика голям интерес?
- Или трето – поддържа съспенс - той е медиен човек, владее аудиторията. Или четвърто – все още трудно приема идеята, че и някой друг може да говори освен него. Това си е проблем, между другото, Слави със сигурност знае, че като се появи нещо ново, покрай него изскачат всякакви кандидати за слава. Трифонов е наясно, че може да си изпати от такива и явно на този етап не се чувства готов. Учредяването на партията е технически акт - какво толкова интересно може да произведе на една такава сбирка, освен някаква декларация. Поне за сега не е страшна драма.
- Екипът му е досегашният – в него няма нови лица. А хората, които са били на учредяването, са напълно непознати. Има ли послание и в това?
- Най-вероятно са хора, които екипът му е проверил в годините с работа по една или друга кауза. Това, че са непознати, е шанс, защото този тип партии и движения черпят силата си от това, че изглеждат нови.
Ние, българите, от 20-тина години насам казваме: Да дойде Новият! Не „другият” – сега е ГЕРБ, да дойдат БСП или сега е БСП, да дойде ГЕРБ. А да дойде Новият, който да ги махне и едните, и другите.
- Няма ли това да се превърне в партия, в която освен лидера няма други лица?
- От много време насам в България друг тип партии почти няма, с много малки изключения. БСП е едно от изключенията, ДСБ беше такова изключение. Както виждате, и светът е такъв – не мисли за програми, за идеи, а за личности.
Така че това не е изненада. Тази партия и да не иска да е лидерска, тя ще се окаже такава, защото Трифонов има тази популярност.
- Защо избра да я учреди в разгара на предизборната кампания, в която той няма да участва?
- Не знам дали няма да участва. Той може нещичко да каже, нещо да коментира…
- Да побутне някого, да даде рамо?
- Да, това е много важно, защото според различни проучвания, между 5 и 8% биха гласували за него сега. А на следващ етап може да са и повече. Разбира се, голяма част от тези хора не са най-лоялните гласоподаватели, част от тях са много млади хора, част от тях са по-популистки настроени и дистанцирани от политиката. Трифонов проектира протестните настроения.
Но Трифонов знае всичко това и може да си прави сметката добре. Плюс това той е видял грешките на мнозина. Защо точно в този момент? Може би - за да има достатъчно време за парламентарните избори.
- Разговарях с хора, които ходят по неговите концерти, но те казаха, че концертите нямат нищо общо с политическия му проект. Кои ще са неговите избиратели?
- Аз съм бил точно от изследователски интерес на един от най-големите му концерти на „Цариградско шосе”. Там имаше много млади хора, за които не съм сигурен, че ще гласуват. Но идеите, които той изповядва, добри или лоши – се ползват с доста подкрепа. Това означава, че Трифонов намира политическа ниша.
- Как ще присъства на политическата сцена до следващите избори – с референдуми или тихомълком?
- Подозирам, че много внимателно ще пресмята ходовете си. И ще се опитва да ни изненада.
Нещо, което не се е отдало досега на никого, е да категоризира Слави Трифонов. Тъкмо мислиш, че той е типичен представител на тази култура – не много либерална, не много градска , не много прозападна – и той вземе да каже нещо за съдебната реформа и целият дневен ред на либералната десница. Или обратното. Много е труден за категоризиране.
Спомняте ли си разликата между февруарския и юнския протест 2013 г.? Той някак си се мъчеше да говори и на двата езика. Той ще се мъчи да изненадва и това е лошата новина за хората, които си мислят, че е предвидим. Няма да е предвидим и не е лесна патерица.
Но истината е, че той е много познат и измерим като величина и предвидим като най-обща посока на действията. И от тази гледна точка може мнозина да си мислят, че той е контролирано изпускане на парата. Но аз не знам колко контролируем може да бъде. И в коя точно посока ще се изпуска парата.
- Кой трябва да се притеснява най-много от Трифонов?
- Могат всички да се притесняват. И БСП, защото им отнема монопола върху протестното, наказателното настроение. И Патриотите – защото влиза в тяхната ниша. Могат да се притесняват и другите популистки проекти – такива, които казват: няма ляво и дясно, давайте да махаме елита. И ГЕРБ могат да се притесняват. Защото, ако погледнем профила, хората, които биха гласували за Слави Трифонов, са тези, които при други условия са гласували за точно такива проекти като ГЕРБ. ГЕРБ беше предходният Слави Трифонов.
Категорично не е вярно внушението, което някои колеги се опитаха да направят, че Слави взема нещо от БСП. Той може да вземе инициативата от БСП, но електорат почти не взима. По една проста причина – защото този електорат е лоялен. Докато електоратът на дясното аморфно пространство не е – оттам може да черпи. Към този електорат посяга не само ГЕРБ, но и други формации – „Воля”, Яне Янев, Бареков.
Със сигурност могат всички да се притесняват от Трифонов, но ми се струва, че е много рано за прогнози.
- Ще успее ли да регистрира партия с името „Няма такава държава”?
- Ако му откажат регистрация, ще му направят услуга. Повече от очевидно е това. Това са медийни хора, не бива да се забравя, че те имат усет, макар да нямат политическа школовка.
- А с Мая Манолова, която копае на същото лозе – социалното недоволство - конкуренти ли са?
- Слави не участва в местните избори. Дали нещо ще каже – е друг въпрос. Това са сходен тип настроения – износиха се и едните, и другите – дайте нещо ново. Омбудсманът беше на тази позиция, Слави Трифонов е в сходна ниша. Но тази е нишата, в която се влиза в политиката в България от Жорж Ганчев насам. Той дори изпревари времето си, още не бяхме готови за това. Но Жорж Ганчев, лека му пръст, ако сега се беше явил, можеше да е българският Тръмп.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри