През последните дни Македония отново влезе във фокуса на внимание на българското общество, като донякъде дискусията замести други актуални проблеми. Става въпрос за изнесена информация, че във връзка със строителството на път край Кавадарци, български военни гробища са били унищожени. В тази връзка Trafficnews потърси адвокат Станислав Станев, който е доктор по международно право и международни отношения и от години интензивно се занимава с темата „Македония“. Той беше част и от  ожесточена дискусия, в рамките на която беше обвинен, че предава Родината си и е платен от УДБА*.

 - Адв. Станев, в крайна сметка пътностроителните машини в Република Северна Македония разрушиха ли българските военни гробища, намиращи се край град Кавадарци?

- Истината е, че на това място действително е имало български военни гробища, но те не съществуват много десетилетия преди машините да тръгнат да строят пътища. Има два паметника, които стоят и до ден-днешен и се виждат и на актуалните снимки. Още откакто Вардарска Македония става част от Кралска Югославия, властите, които искат да изличат българското и българският спомен, започват процес по ликвидация на символи и белези на България. В този период България е слаба икономически, сломена военно-политически и няма възможност да се противопостави ефективно на тази варварщина. Единственият защитник на обикновените българи в Македония остават структурите на ВМРО, които успяват да респектират донякъде реализацията на агресивната политика на Белград. Макар и нямащо пряко отношение към темата, България (особено в периода 1944-1989 г.) стана един своеобразен съюзник в тази антибългарска политика. Десетки или дори стотици герои бяха репресирани или дори избити, а споменът за тях и героизма на българите от Македония беше почти напълно изличен. Белезите за това са видни и до днес.

 - Как се отразява скандалът към спора, който София и Скопие имат във връзка със започване на преговорите?

- Бих казал, че опитът на редица хора да получат краткосрочна слава и „няколко лайка повече“ нанесе изключително сериозна щета върху репутацията на България.  Колкото и да са различни, правителствата в Скопие следват една обща политика – на омраза към България. Това е хранителната среда, в която расте македонизмът във всичките битности на Югославия: кралство, социалистическа държава, самостоятелна Сърбия. Може да се каже, че в пропагандно отношение през годините Македония води на България с много обиколки. София така и не успява да обясни и популяризира очевидното – нито на своите граждани (защото следва образователните тенденции на Народната република, в която много герои са сатанизирани), нито на своите партньори. В момента, точно когато трябва да докажем на ЕС каква е истината и че хората в Северна Македония не заслужават своите управници, които продължават да се „къпят“ в агресия и омраза, ние „настъпихме мотиката“. На мястото да си направят реклама отидоха знакови български политици, написаха се стотици статии, десетки хиляди статуси във Фейсбук и стотици хиляди коментари по социалните мрежи. И сега Външно министерство на Скопие с огромно удоволствие може да „развее“ скандала из коридорите в Брюксел, за да покаже на всички, че България не е права. За свое огромно съжаление мога да кажа, че „нашите“ отбелязаха изключително зрелищен автогол в нашата врата.

 - Колко са българските военни гробища в Република Северна Македония и поддържа ли ги тя?

 - Въпросът за броя на тези гробища е дискусионен. Въртят се стойности от 400 до над 700. Мои приятели, местни българи са ми споделяли, че те знаят за около 200. Става въпрос за такива от няколко гроба, до десетки и дори стотици, но, за съжаление, в огромната си част – занемарени.

По отношение на „поддържането“. Съгласно Женевската конвенция всяка държава има право да поддържа своите военни гробища, които са на чужда територия. Това право върви ръка за ръка със задължението на тази държава да осигури благоприятна среда и възможност за тази поддръжка. Което не означава, че тя трябва да ги поддържа. Чисто процедурно това означава, че България трябва да локализира тези гробища, да уведоми по официален ред Македония и след това да ги възстанови и започне да ги поддържа. Друг е въпросът, че в тези гробища лежат и много „местни“ хора. Такива, които са се записали като доброволци, които са вярвали в каузата, за която България е „надянала щиковете“, борили са се, проявили са героизъм, получавали са  кръстове за храброст, а някои от тях са загинали. Ако Скопие уважаваше своите герои и истината повече от идеологията, макар и да не е задължено от международното право, трябваше да дава своята лепта. Но, очевидно там концепциите са други. Това обаче не може да бъде оправдание за България. Покойниците са се били под българските бойни знамена, за българската кауза, която считаха и за своя, България трябва да даде пример и средства, да положи усилия тези герои да бъдат запомнени. Между другото, сатанинската хитрост на кралска и комунистическа Югославия е измислила редица начини, по които да мотивира много примитиви да поругаят гробовете. Често срещан пример е слухът, че всеки български войник е погребван с жълтица в джоба. Желанието да съберат жълтици е накарало много иманяри да поругаят много гробове, като по този начин, иползвайки своите пороци и просташката си наивност, са свършили „работата“ на държавата.

 - Какъв е проблемът с българските военни гробища там?

 - Отговорът на този въпрос е своеобразно продължение на предишния. Българската държава е дотам неадекватна по този въпрос, че за 77 години (45+32) броят на българските военни гробища в Македония, които са възстановени, се брои на пръстите на ръцете. При това значителна част от възстановяването не е реализирано със средства и усилия на държавата. Като емблематичен пример мога да посоча българското военно гробище в Ново село, край Струмица. Възстановено е със средствата и усилията на д-р Милен Врабевски. На този фон ще дам един пример. Френското военно гробище в Битоля е огромно и изключително добре поддържано. Откровено казано, ме е срам като сравнявам този пример с „постиженията“ на България. Още повече, че българската армия се е била там в „своя“ среда и за своя кауза и много загиналите са местни хора.

Държа да отбележа, че немалко български военни паметници са възстановени с усилията на местни българи, които са го направили въпреки риска да си имат проблеми с държавата. За съжаление често се стига до там, че родни „патриоти“ се снимат на такива паметници за целите на собствения си PR и аристократично изоставят тези, които са го възстановили на „милостта“ на местните власти.

По отношение на дейността на официална България: нямам представа какви усилия полага Министерство на отбраната – колко пътувания са реализирани; колко гробища са локализирани; колко докладни са направени; за колко от тях е отправено искане до Скопие. Факт е, че от стотици военни гробища, възстановени са едноцифрен брой. Това показва един перманентен и мащабен провал на тази дейност. Нямам представа каква е причината за това. Като човек, който „гори“ в темата, смятам, че е справедливо тези, които са били ангажирани с дейността, да върнат всичко, което са получили от държавата, и да напуснат. Като юрист съм наясно, че това няма как да стане, но приемам, че адекватна проява на достойнство е да отстъпят своя           та позиция на хора с мотивация и желание, а отделно да се извинят на България за плачевните си резултати.

 - А вие? Предадохте ли Родината си на Скопие и получихте ли пари от УДБА?

  - Твърдението е повече от смехотворно. От години хората, които се чувства благословени свише да дават становище по темата „Македония“ сатанизират всеки, който им и развалил „рахата“ със стигмата „УДБА“. Толкова са жалки, че дори не се сещат да си ревизират защитната позиция, тъй като структура с такова наименование няма повече от 30 години. Допускам, че има и такива, които не знаят как се казват актуалните служби за сигурност в Република Северна Македония и в Сърбия. Във всеки случай това е не просто повече от смешно, а дори жалко. Разликата ми с тези хора, които лепят етикети „удбаш“ е, че аз правя всичко заради огъня в сърцето си и с лични средства от собствените ми приходи, на които съм платил данъци. А много от тях, които са „потребители на данъци“ (т.е., които получават заплата от държавния бюджет), „нищоправят“ от заплата до заплата, чат-пат провокират интриги, които водят до разделение и омраза между отделните хора в Македония, които имат българска идентичност и, когато се почувстват заплашени“, обвиняват „заплахата“, че е от УДБА, платена от Скопие и т.н. Който ме познава (дори задочно) и е надниквал в профила ми във Фейсбук, може да види каква всъщност е моята кауза, включително острата ми и гневна критичност към политиците в Скопие, които не заслужават народа си, а се опитват да „допълзят“ до европейската солидарност с кървавочервена югославска иделогия в душите си и в учебниците на децата.

  * УДБА е югославската разузнавателна служба, която като част от своята дейност е работила активно срещу интересите на България и срещу хората,които са се чувствали българи.