Безпрецедентна конституционна криза – това е резултатът от действията на Румен Радев, които не произтичат от дадените му правомощия, а явно са продиктувани от лични политически цели.
Отказът на президента да подпише указ за служебния кабинет на Горица Грънчарова, ще доведе до това, че предсрочни парламентарни избори може да няма не само през октомври, а в близките 6 месеца.
Умело президентът намери слабост в конституционните промени и удари точно там, за да покаже, че е бил прав, а неговата фигура не е представителна дори след тях. Проформа той използва предложението на Калин Стоянов да остане на поста вътрешен министър. Причината – той не можел да „гарантира честното провеждане на изборите“.
Но това ли е най-важно за Радев, или той гони съвсем различни цели?
Образът на Калин Стоянов стана „неприемлив“ за Радев покрай атаките, които вътрешният министър получи през последните месеци. Хората, които го издигнаха на същия този пост в лицето на ПП – ДБ, бяха най-последователни в тях. Въпреки това с назначаването на кабинета „Главчев“ за държавния глава нямаше проблем с честното провеждане на изборите в лицето на Калин Стоянов.
Сегашният министър за разлика от вътрешните министри на Радев, когато още определяше състава на служебния кабинет, той няма политическа кариера зад гърба си, като е бил винаги в системата на МВР.
Ако фиксацията е в личността на Калин Стоянов, то лесно може да се направят сравнения с еднолично назначените вътрешни министри от Румен Радев.
Бойко Рашков и Иван Демерджиев, трябваше да са министрите, които налагат новия модел в силовото министерство – еталон за морал и честност. Оказаха се обаче симбиоти, които не успяха да взаимодействат с прокламираните ценности от самия Радев.
„Симбиот“ идва от вселената на комиксите, където един от героите в тях е обладан от извънземен паразит. Той предава невиждана сила на гостоприемника си, но в същото време се променя заедно с него, придобивайки неговите качества Симбиозата между двата организма обаче може да не сполучи и така „паразитът“ да овладее изцяло приемника си, като сам взима всички решения и действа сам.
Така между Радев от една страна и Иван Демерджиев и Бойко Рашков от друга, тази симбиоза не сполучи, а последните двама изцяло „погълнаха“ приемника си, за да се наслаждават на получените постове. След като те отстъпиха от тях, гръмнаха редица скандали и съмнения за злоупотреби, но държавният глава гледа напред все едно не са негови проекции.
В този смисъл „еталонът“ за вътрешен министър на държавния глава не е особено издържан, което потвърждава, че отказът да назначи Калин Стоянов е само повод, но не и причина за действията му.
Към този момент се оказва, че страната няма кандидат за премиер, а с отказа за подписването на указа, президентът прехвърли топката на парламента. Така в следващите 3-6-9 месеца депутатите ще трябва да намерят решение на конституционната криза. Нишките на диалога между политическите партии и към днешна дата са толкова тънки, че с подобно искане за избор на омбудсман, зам.-шеф на Сметната палата или нов председател на Народното събрание, те ще се скъсат изцяло.
Разделението, което е сега, ще бъде като детска игра в сравнение с това, което ни очаква утре. Президентът пък ще гледа клането в парламента, което се задава. Защото формирането на ново мнозинство е ключът към следващия служебен кабинет. Докато партиите се избиват с всички възможни компромати за своите лидери, хората, които трябва да гласуват за тях ще станат още по-отвратени.
Резултатът пък е ясен – още по-отчайваща избирателна активност, която вече ще постави не просто въпрос за управлението на страната, а дали сегашната избирателната система може да излъчи въобще легитимна власт.
Тогава е сигурно, че Радев ще излезе, възможно и със стиснат юмрук – и ще каже това, за което бленува от дълго време:
„Представителната парламентарна демокрация в България е изчерпана. Време е за нов модел на управление и Велико народно събрание“.
Едва ли някой има съмнения, че той ще предложи президентска република, а българите си в отчаянието, гледайки дъното на политическия живот, вероятно ще прегърнат идеята. Ако това се случи мандатите на Радев ще бъдат занулени от новата Конституция, а тогава той ще може и да назначава и да освобождава всеки един министър, който пожелае – независимо от произхода на симбиота му.