Г-н Ахмед Доган е иноватор в българската политика. Беше първият, който каза публично, че около българските партии има обръчи от фирми и настана вой. Всички политици се възмутиха и яростно отхвърлиха казаното от него. Целта им бе да кажат:

“Около Доган и ДПС има обръчи от фирми, около нас няма.”

Излъгаха!

Доган бе справедливо заклеймен от обществото като човек, който използва политическата власт и държавния бюджет, за да печели пари. На по-късен етап, на събрание на ДПС, тогава все още като формален партиен председател, той каза друга истина:

“Аз разпределям порциите в държавата, не депутатите.”

Това бе реплика, предназначена да каже на местния актив на ДПС, че не е важен този или онзи депутат, който иска да номинира местната организация. Важна е волята на председателя. Станалата публично достояние “воля на председателя” повлия на изборите, смени властта и изпрати Доган официално в опозиция.

България е и си остана икономиката на партийните председатели! Самият Доган никога не е отричал, че има афинитет към печеленето на пари и създаването на лично богатство. Повечето хора имат. Той и партията му обаче винаги са използвали политиката и националния бюджет, за да печелят пари. Другите български партии и политически лидери правят същото, но просто не го афишират като него.

Г-н Доган направи нещо много иновативно в българското публично пространство. Преди него дошлите на власт и спечелили пари от участието си в управлението и разпределението на държавния бюджет имаха голям проблем. Той е следният:

“Как да си харча парите, които не трябва да имам?”

За да решат този проблем, родните политици влизат в сложни организационни схеми със създаване на фирми, собственост на подставени лица, регистрация в анонимни юрисдикции, където собствеността не е публична (т. нар. офшорки), и изобщо “усложняват живота си”, за да се скрият от закона и от презрението на обществото.

Презрението на обществото те биха преглътнали, защото в наши дни хората наистина вярват, че “което не се купува с пари, се купува с много пари”, цинична съвременна битова поговорка, която бавно ни превръща в общество, в което всички форми на проституция – физическа и духовна, са оправдани от паричната награда. Това обаче е друга тема. Нека се върна на важното.

Първо, оттук нататък всеки управлявал и спечелил пари зад обществената завеса български политик може да започне постепенно да узаконява “спечелените на черно” пари със следното оправдание:

“Нищо лошо не съм направил, защо Ахмед Доган да може, а аз не!”

Разбира се, сделките винаги се правят законно. Такава сигурно е и покупката на фирмата, собственик на ТЕЦ “Варна”. Например дадена банка, чийто собственик е приятел или е задължен на въпросния политик, намира начин да му даде такъв кредит, какъвто му е необходим.

Второ, българските политици не си купуват фирми, които развиват пазари, отварят работни места и работят в условията на конкуренция. Те вземат такива, които получават гарантирани пари от държавния бюджет. Такъв “сладък бизнес” изглежда (и вероятно е) поддържането на т. нар. “студен резерв”. Тоест оттам се получават десетки милиони от държавата за поддържане на мощности, които евентуално някога трябва да се активират в случай на авария.

Берекет версин! Колкото си получил, все е кяр.

Въпросните мощности може да заработят, може и да стане “авария”. Дай Боже, да не става, но такива неща се случват. Важното е, че мечтата на българския политик – да превърти политическата си власт в законни пари и гарантирани приходи – е осъществена. Това е станало през държавния бюджет и с позволението на властта и държавата. Ето такива са ни и политиците, и повечето от големите бизнесмени!

И накрая стигаме до най-важното.

У нас единствено държавата може да разреши на бивши или настоящи партийни председатели за една нощ да станат официални милионери, защото държавата е тази, която им плаща. Вчерашните политически председатели се превръщат в бизнесмени милионери за една нощ с одобрението на днешните владетели. У нас е така – държавата, когато иска, ти дава, а когато иска, ти взема. Затова имаме народна поговорка:

“Преклонена главица сабя не я сече!”

“Умните” българи затова си мълчат, въртят се около силните на деня и накрая получават награда от държавната трапеза. Другите или не са приятели на властта, или според разбиранията на “бюджетните бизнесмени” са “дураци”.

Интересно е как властта, която на всяка цена иска да бъде обичана от народа и възприемана като честна и нямаща нищо общо с “поквареното ДПС”, ще реагира на сделка, която реално задължава българското правителство, което и да е то, всяка година да дава десетки милиони левове от бюджета на новата фирма на г-н Ахмед Доган. Ако сега властта си замълчи, това означава, че г-н Доган узаконява бизнеса си с нейната благословия. От друга страна, ако бизнес дейностите на г-н Доган са формално законни, как тези, които управляват, ще попречат на законнен бизнес да оперира само защото е собственост на Ахмед Доган. А сега де?

Коментарът е на Димитър Аврамов, публикуван в clubz.bg