Алексис Ципрас дойде на власт с обещание да спре терора от страна кредиторите. За десет дни усилия Гърция установи, че не може да се справя сама с финансите си. Алексис Ципрас "клекна" и даде на кредиторите предложение, което им изглежда приемливо. На пръв поглед са налице сериозни индикации, че всичко ще приключи успешно. 
Все пак въпросите, които възникват, са: 

1.Могат ли гърците да вярват на своите кредитори?

2. Могат ли кредиторите да вярват на гърците?

Отговорът на първия въпрос е ясен. Държавниците от ЕС са доказали, че са сериозни хора и когато се подпишат под някой документ, държат на подписа си. И съгласят ли се да помагат на Гърция, ще го правят.

Вторият въпрос е по-интересен. Особено в светлината на току-що изкрещяното мощни ОХИ (Не!) на безсмисления от правна гледна точка референдум.
Започваме от него. Миналата неделя гърците ясно, категорично и безразсъдно завиха, че не ги интересува реалността. Те искат да си живеят като царе за чужда сметка. Сега, обаче, изведнъж техният премиер изпрати в Брюксел готовност да поеме тежест, по сериозна дори от тази, на която гръцките референдумци се изплюха. 
Не ви ли звучи странно? 
Точно човекът, който най-много крещя срещу условията на спонсорите си, сам да предложи по-тежки условия? 
"Дошъл му е акълът", биха си отдъхнали някои хора в Европа... А дали? Ако действително е станало така, защо по-малко от седмица след ОХИ-то, собственият му народ не го замеря с камъни? Не е ли странно?

Отговорът е в подробностите с малките букви.
Ципрас щял да приложи болезнените реформи в ... следващите няколко години. Само че, за да започне ... му трябвали към 50 милиарда. 
Казано накратко, човекът възнамерява да вземе парите и да каже "ще видим" 

Ще вземат сега милиардите, ще вържат бюджета, бонусите, 14, 15 и 16 заплата и пенсия и като дойде време за реформите... на площад "Синтагма" ще се направят на обидени и ще врътнат референдум. И ще гледаме втори сезон на "Демокрацията се е родила в Гърция".

И нали обичам историята, ще ви разкажа една история от 1924 година. През въпросната година, въпреки че цоца репарации... Гърция изведнъж се оказала в сериозен проблем с държавните си финансите ... (звучи ли познато?). И затова искала да дръпне заем в размер на 10 000 000 английски лири. 
Само че ... Атина се оказала в трудност. Твърде скоро, по време на Търлиския инцидент гръцките военни геройски разстреляли 17 беззащитни и невъоръжени българи. След избухналия международен скандал, било проведено разследване, от което станало ясно, че за пореден път Гърция не показва никакво уважение към елементарни човешки и християнски правила и норми.

Възмущението на международната общност, натиска на европейското обществено мнение и финансовата криза принуждават Атина да се насили и да прояви европейски. На септември 1924 се подписва протоколът Калфов-Политис, с който Гърция се задължава да зачита правата на българите на своя територия. Успокоено, Обществото на народите съдейства на Гърция да вземе заема, парите биват усвоени и ... гръцкият парламент единодушно отказва да разтифицира спогодбата с аргумента, че "той нарушава суверенитета на страната, като предвижда възможността представители на ОН да правят анкети и проучвания, да приемат оплаквания от българското малцинство, живеещо в независима и суверена гръцка държава". 

Протестите на българското правителство и възмущението на Обществото на народите остават без последствие, а репресиите среу българските общности в Гърция, които не са далеч от понятието "геноцид" продължават необезпокоявани.

Тази седмица Алексис Ципрас обеща ... каквото ЕС иска да чуе. В замяна иска да му дадат едни 50 000 000 000. Въпросът дали ще си спази обещението, ми се вижда риторичен. Истинският въпрос е дали Европа ще повярва.

Припомняйки си за спроазумението Калфов-Политис, аз лично съм скептичен. Политиците в Брюксел обаче не са били съседи с Гърция ... Предстои да видим.
А за Европа и за нейните финанси, ми се струва, че ще е по-добре да се допитват до историческия опит на съседите на Гърция...

Стамен Васков, TrafficNews.bg