Третото правителство на Борисов едва навъртя една година и опозицията взе да натиска за предсрочни избори. А и не само тя. Извънпарламентарните партии също. Лютви  Местан прогнозира избори следващата пролет, а след провала на предишния вот десните се опитват да стъкмят нова коалиция. Дали изборите са само „момински мечти” на „другарката” Нинова или крепеното от патриотите правителство може да падне заради нечие рязко движение в патриотичната коалиция , трудно може да се прогнозира. Това, което е сигурно обаче е, че предизборната кампания започна. И то по най- евтиния / никой не говори за пари/ начин.  Критиките към правителството – къде основателни, къде не – валят на килограм. Но те така или иначе са си обичайна практика.

Как обаче политиците да привлекат вниманието на притръпналия на всичко електорат? От Царя насам  българите се наслушаха на гръмки и абсурдни обещания като това , че „ще се оправим за 800 дни” /Симеон Сакскобурготски/ и  как минималната заплата ще стане 550 лева, а средната – 1000. Също така бяха обещани 1 милион работни места, безплатни лекарства, таблети за учениците и още ред благини.  Въпреки, че всеки път десетки хиляди гласуваха с ентусиазъм за поредния месия,  броят на оптимистите с всяка кампания спада драстично. Затова и политиците разбраха, че трябва да играят вабанк.  На никой през ум не му минава да предлага необходимите кардинални промени в образованието, здравеопазването или правосъдието, защото хората, до които ще стигнат тези послания, дори да са искрени /което е крайно съмнително/ , са ограничен брой, абсолютно недостатъчен да вкарат във властта дори малка политическа формация. Вместо това патриотите предлагат изключително популистки проектозакони, БСП „режат” живо месо, предлагайки да се намалят заплатите на депутатите, Марешки иска да излезем от НАТО, а ГЕРБ  лавира между свои и чужди, възмущавайки се веднъж от лицемерието на опозицията, друг път от двойния стандарт в храните.

 

Патриотични игри

Националистите често са на различни позиции, но страхът, че могат да останат извън лодката на властта, със сигурност ги обединява. Посещението на Волен Сидеров в Крим може да е чудесен повод за риторика в парламента, но едва ли вълнува широките народни маси. Не така обаче стои „общонародният”  въпрос с промените в Закона за тютюнопушенето, за които настоява Валери Симеонов с „убедителния” аргумент, че след като законът не се спазва е по-добре да бъде променен. Борисов заяви ”че тая работа няма да стане” , но в крайна сметка никой не е казал, че всичко, което се предлага трябва да бъде прието. Важното е хората и най- вече ресторантьорите да запомнят, че някой се тревожи за тях. Само обаче да не решите, че вицепремиерът подкрепя всички пороци. Ще сбъркате! През Фейсбук Симеонов обяви война на хазарта. Е, можи би не чак война, но поне размаха пръст. "Ще инициирам промени в закона, които ще забранят не само пряката, но и непряката реклама на хазартни игри. В закона ще оставим възможност да се обявят наименованията на игрите, търговската марка и тегленето на тиражите. Но ще премахнем оповестяването на резултатите на игрите и спечелените печалби - законовата вратичка, през която върви отвратителната мащабна реклама на хазарт днес, обясни той.

 Въпреки, че търкането на талончета се е превърнало в национален спорт, а казината никнат като гъби след дъжд , изсмуквайки спестяванията на хиляди хора, за рестрикции към тези дейности  никой не отваря и дума. 

Патриотичната струна също се дърпа периодично. Военно обучение, задължителна военна служба, модернизация на армията са темите, които военният министър пуска регулярно в обръщение. Срещите му с Корнелия Нинова обаче изобщо не се нравят на коалиционния му партньор Волен Сидеров, който поиска да „затвърдят клетвата за вярност” дадена преди изборите. В такива случаи обикновено се оказва, че  политиците ни страдат от раздвоение на личността.  След посещението на Сидеров в Крим, се оказа че той е бил там в лично качество, а не като политик. Каракачанов пък заяви, че е бил на среща с Нинова в качеството си на министър, а не като политик. Сименов в присъщия му стил заяви, че не смята, че трябва да се отчита за срещите си на когото и да било. Разбира се и тази буря в чаша вода бе потушена и коалиционните партньори заявиха, че всичко е точно.

Другарски огън

Увеличихте минималната заплата с 50 лева, а депутатската – с 560. 10 пъти е разликата, така ли се преодолява неравенство или така се задълбочава?, изригна лидерката на социалистите  Корнелия Нинова в парламента. От името на БСП  тя поиска заплатите на депутатите да бъдат намалени драстично и да  се премахнат всички ваканции извън лятната.

Тя напомни, че останалите български граждани извън парламента не работят по-малко от депутатите, че да вземат по 800 лв. срещу техните 3500, и да имат 20 дни отпуска по Кодекс на труда, а народните представители – по 67 дни, направи съпоставката Нинова.

На обвиненията в популизъм тя отвърна, че не е популизъм да изпълняваш Конституцията и законите на страната. Предложението очаквано  не мина, но както вече казахме, изобщо не е нужно всички предложения да бъдат приемани. Важното е електоратът да запомни сиромахомилското предложение, когато застане пред урните и да си каже „Те депутатите и без това само крадат, защо да вземат и големи заплати?”. БСП  са били управляваща партия, но досега не са предлагали да си намалят заплатите.

Законът за вероизповеданията е поредният тепих, на който се очакват сблъсъци. В парламента в момента има два проектозакона по темата, като единият е на ГЕРБ , БСП и ДПС, а другият на Обединените патриоти.  Въпреки разнобоя, Каракачанов заяви, че отношенията с коалиционните партньори на ниво правителство са чудесни, но „каручката в парламента  скърца”.

 Да бъдем или да не бъдем …в НАТО?

Президентът Румен Радев определи този въпрос като „шегичка”, но депутатът Веселин Марешки иска да го постави на всенародно обсъждане под формата на референдум. Макар, че в предизборната си платформа варненският бизнесмен залагаше на „ укрепване ролята на НАТО като основен външен гарант за сигурността на България” , той обърна позицията си на 180 градуса, като заяви че „НАТО нищо не ни дава, а ни ограбва” и че Русия е много по-добър гарант за нашата сигурност, отколкото Атлантическия блок.

Защо Марешки изведнъж залитна в тази националистическа крайност, която до скоро бе обитание на „Атака” и Волен Сидеров? Вероятно преди изборите политикът търси нови хоризонти и поддръжници, които да увеличат топящата се членска маса.

Успехите преобладават

ГЕРБ продължават да са първа политическа сила в страната, сочат последните данни на социолозите, а БСП ги следва с няколко процента разлика. Мнозинството от тези, които искат извънреден вот, са привърженици на социалистите.  Претенциите на БСП очевидно не тревожат много сънищата на Борисов, който според статистиката вече е официално най-дълго управлявалият демократично избран министър-председател на страната.  Той е свикнал да отбива ударите, да лавира, да сменя позицията си, когато е необходимо, а през годините  станахме свидетели как най-  върлите му критици се превърнаха в негови партньори. Вместо да влиза в словесни престрелки с Нинова и компания, той предпочита за говори за успехите на европредседателството ни, за европейската интеграция на Западните Балкани, за влизането ни в еврозоната. Скандалите с Истанбулската конвенция и ЧЕЗ не доведоха до сериозни сътресения . "Предсрочни парламентарни избори не стоят на дневен ред. Ангажиментът ни е за четиригодишен мандат" заяви преди два дни зам. председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

  

Последните социологически изследванията показват, че повече от 50 % от българите не искат предсрочни избори.  Причината вероятно е не толкова одобрението на политиката на настоящото правителство, колкото липсата на алтернативен проект за бъдещото развитие на България. Нито управляващите, нито опозицията се ползват с високо доверие, което на практика стабилизира политическата ситуация. Така че избори може и да има, ама друг път.