Пловдивчаните, които обичат да се разхождат или спортуват по пловдивските хълмове, с тревога наблюдават как с всеки изминал ден изсъхналите дървета и храсти се увеличава. Голяма част от декоративната растителност вече е загинала заради липса на поливна система, а гледката на умиращата зеленина е покъртителна. В края на лятото Сахат тепе, Бунарджика и Младежки хълм са в отчайващо състояние - голям процент от зеленината вече е изгубена безвъзвратно. Изсъхнали дървета стърчат като надгробни кръстове по склоновете, а друга част от тях са видимо болни и вероятно следващото лято също ще загинат. 

Климатичните промени отдавна не са абстрактна тема за конференции – те са ежедневие. Това лято Пловдив преживя дълги месеци на суша и високи температури. При такива условия е повече от ясно: без поливна система парковете и градините няма да оцелеят. Всяко растение има нужда от грижа, а декоративната растителност в градска среда е още по-уязвима, защото е далеч от естествените водоизточници. Тази година на Сахат тепе бе инсталирана помпа, но поливната система така и не беше довършена. Уволнението на шефът на ОП "Градини и паркове" нищо чудно да забави и този проект с още някоя година. Трета година се очаква помпата на Бунарджика да проработи, а междувременно градинарите поливат с бидони градинките пред Руския паметник, но без резултат. 

Местната власт се държи като щраус и си е заровила главата в пясъка, вероятно надявайки се проблемът да я отмине. Тази година Община Пловдив не отпусна никакви средства на районните кметства за изграждане на поливни системи. В резултат зелените площи в целия град са оставени буквално на произвола на съдбата. За съжаление един мандат е крайно недостатъчен за съживяване на зелените дробове на Пловдив и затова явно не са от първостепенна важност за управлението. 

Тревожно е, че град, който претендира да бъде културна и туристическа столица, допуска да загуби едно от най-ценните си богатства – зеленината. Хълмовете и парковете не са просто фон за разходка, те са белите дробове на града, естествен щит срещу горещите вълни и пространство за отдих на хиляди хора.

Инвестицията в изграждането на автоматизирани поливни системи не е разход, а спестяване. Десетки хиляди левове се харчат всяка година за засаждане на нови дръвчета и храсти, но без поливане те изсъхват и всичко започва отначало. Това е порочен кръг, който изтощава и бюджета, и природата.

Време е Общината да разбере, че зелените площи не могат да чакат. Ако днес не изградим устойчиви поливни системи, утре ще нямаме какво да поливаме. И след няколко години хълмовете ще изглеждат както в началото на XX век. 

 

Тъжни гледки от Сахат тепе и Бунарджика