Преди няколко дни във Фейсбук масово се споделяше една снимка на сър Пол Макартни, който кротко пътуваше с влака от Лондон за Ливърпул. Коментарите под снимката бяха десетки, а паралелите с родната действителност – най- разнообразни.  За тази снимка се сетих, докато четях как сдружението на най - едрия пловдивски бизнес  набелязва и обсъжда мерки за подобряване на чистотата на въздуха.  

На срещата представители на „Бизнесът на Пловдив” са съобщили, че са купили 14 портативни станции за мониторинг на въздуха.  Един такъв датчик  се „осиновява” срещу 79 лева. "Нашата цел и мисия е да подобрим жизнената среда. Фирмите членове на сдружението формират приход от близо 1 милиард и 400 милиона годишно и 6,5 % от БВП на Пловдивска област. Плащаме около 60 мил. данъци, в това число: 700 хил. лв. местни данъци и такси, 860 хил. лв. такса смет, а за МПС-та - 1 милион и 85 хил. лв.", посочи председателят на УС  Любозар Фратев при учредяване на сдружението.

Не се съмнявам в добрите намерения на сдружението и желанието им да помогнат всички ние да заживеем в един по-чист град. Факт е, че за хора като г-н Фратев тази кауза е с дълга история. Проектът „Код България”, който предлага станциите за осиновяване, работи по строги правила и не предоставя устройствата на политически партии и сдружения, за да не бъде използвана гражданската енергия от хора с неясни намерения. Така че очевидно бизнесмените са спечелили тяхното доверие и са успели да ги убедят, че не търсят презентация на  новата си формация през набиращия популярност проект.

Представителите на бизнес сдружението дадоха пресконференция, на която съобщиха общоизвестни факти за нивата на замърсеност на въздуха, последствията от това и посочиха 25 мерки, които според тях трябва да бъдат предприети. Също така обещаха да следят за тяхното изпълнение. Те обаче вече се обявиха срещу двойното увеличение на цената на „Синя зона” , което според градската управа е един от начините да се ограничи трафика в центъра на града, респективно вредните емисии от автомобилите. На срещата зам.кметът по транспорта Златин Велев припомни, че някои от мерките, които могат да се отразят благотворно на чистота на въздуха като ограничаване на преминаването на камиони през центъра, ще засегне основно участници в сдружението.

Но да се върнем на сър Пол Макартни, който въпреки  финансовите си възможности, се придвижва с обществен транспорт. Сетих се за тази снимка заради личния пример и защото смятам, че сдружение от калибъра на „Бизнесът за Пловдив” има много по-големи възможности от закупуването на 14 датчика.  Добър пример би била инвестицията в електромобили, насърчаването на служители, които ползват градски транспорт или алтернативни средства за придвижване като велосипеди .  Ако бизнесът  на дадената компания е свързан със спазване на определени санитарни норми е добре фирмите, които настояват за рестрикции, също да ги спазват. Като например ако имат строителни обекти, камионите които извозват пръст и строителни отпадъци, да излизат от обекта покрити и с измити гуми.  Ако пък компанията е транспортна – да ползва тежкотоварни автомобили с най-висок  ЕВРО сертификат.

Бих повярвала в добрите намерения както на бизнесмените, така и на градската управа, когато видя как някой от собствениците на въпросните фирми отива с велосипед до офиса си. И когато същото направят хората от администрацията, а защо не и общинските съветници.

Затова да си припомним слогана на Nike- „Just do it” (“Просто го направи“), променил историята на спортния гигант.  Изразът е лансиран от рекламният специалист Дан Уейдън преди цели три десетилетия. По-късно той признава, че идеята за изречението е вдъхновена от убиец от Юта на име Гари Гилмър, който е бил осъден на смърт през 1997 г. за грабеж и убийство на двама мъже. Малко преди да се раздели с живота си, последните думи, които мъжът казва Let’s do it - Нека го направим!“

Иначе всички можем да остроумничим на тема „пържена риба”!

Снимка: Фейсбук