През август миналата година след петгодишно мълчание отново заби металическото сърце на Пловдив - Часовниковата кула. Съоръжението на върха на Сахат тепе многократно е потъвало в тишина през петвековния си живот и после в ръцете на майстори часовникари отново се е събуждало и е започвало да отмерва пулса на града.

Много може да разкаже най-старата часовникова кула, която въздига снагата си на височина 17.75 м и е построена преди 1611 г. Какво ли не е преживяла тя - четири основни реконструкции, земетресения, смени на правителства и сезони... Преживя и това - да й изтръгнат една от плочите, съдържаща посвещение от неизвестен римски гражданин, който обявява, че е съградил слънчевия часовник в чест на императорите Луций Септимий Север и неговия син Каракала.

И да я задигнат. А на нейно място да сътворят някакви драсканици, нямащи нищо общо нито с туптежа на Градското сърце, нито с живописните гледки към града от Сахат тепе. А паветата пред Кулата са изчовъркани и нахвърляни на купчина.

Акълът ни не го побира това - уж се гордеем, че сме най-старият жив град в Европа, уж пловдивчани умират за всеки камък, лъхащ на старина, а "часовникът, който денонощно отброява часовете по френски" някой се опитва да го убие по български... Не с камъни, а с павета.

Ето я Кулата през годините...

Една от най-старите фотографии на Сахат тепе, заснета от Бунарджика, ни показва внушителността на Часовниковата кула. Тя е построена през XVI и това е най-старият ни познат вид, след това тя претърпява още четири основни реконструкции, за да добие настоящия си архитектурен облик.

Ето я днес...

И... миналата зима, когато народонаселението в Пловдив се покри на топличко, само влюбените продължиха да се разхождат из романтичния град напред назад, хванати за ръце. Тази двойка се изкачва безгрижно на Дановия хълм по стъпалата към Часовниковата кула. От върха се откриват едни от най-красивите панорами към различните квартали на европейската столица на културата.