Общо 88% от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но голяма част от тях продължават да ги прилагат, казва Славянка Иванова от агенция "Ноема", представяйки данни от национално представително проучване на агенцията по поръчка на Националната мрежа за децата.

В него са участвали родители, млади хора, които са бъдещи родители, и деца. Изследването представя и сравнителна информация с данните от проучване, направено преди пет години от агенция ЕСТАТ.

Въпреки че използването на физически наказания намалява през последните пет години, около 2/3 от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики към децата им, като изолация в стая, ненамеса при опасност от нараняване и причиняване на дискомфорт чрез стоене в неудобна поза.

„Най-често родителите използват телесни наказания по емоционални причини, когато се почувстват безсилни и се срамуват, че са изгубили контрол върху възпитанието на детето си и не разбират неговото поведение“, коментира Иванова.

Тя каза, че според изследването поне две трети от родителите някога са използвали телесно наказание към децата си, дори само един път, а около 1/4 от родителите използват редовно – поне един път седмично, някакъв вид телесно наказание. Най-разпространеното телесно наказание у нас от страна на родителите към децата им е удрянето на шамар.

Славянка Иванова коментира, че телесните наказания, прилагани от родителите, не са в резултат на агресия, а са „израз на загрижеността на родителите за бъдещето на техните деца“.

Около 30% от родителите споменават гняв и обида, като причини за прилагането на телесно наказание, показват данните от проучването. Все повече родители обаче осъзнават вредните последици и оценяват негативно прилагането на телесни наказания към децата. Тревожен е фактът обаче, че „твърдите“ привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещите родители.

Изследването потвърждава, че в училищата има случаи на различни видове насилие, като 41% от родителите споделят, че децата им там са били потърпевши от вербално насилие; 22%  – свидетелстват за телесно наказание, като удар или причиняване на болка, а 14% – за практики на игнориране.

Проучването установява, че има чувствително повишаване на нивото на тревожност сред родителите и младежите през последните пет години.

Ако през 2013 г. хората, които са оценявали своето населено място, като „най-безопасно“ или „по-скоро безопасно за деца“, са били около половината от анкетираните, днес те са около 40%.

Преди пет години агресията между децата изобщо е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България. Днес тя е поставена на първо място по опасност за децата от родителите им, заедно с разпространението и злоупотребата с алкохол, цигари и наркотици. Според проучването, общуването на родителите с децата се превръща във все по-голяма ценност, но и все по-остро се усеща нейният дефицит.