Сърдим се на македонците, че защитават тезите на Георги Димитров, а у нас има още десетки улици на негово име

 През последните дни емоциите по направлението София-Скопие отново заляха „първите страници“. Причината за това е запаленото българско знаме на карнавала в село Вевчани, в Република Северна Македония. Този акт предизвика огромна вълна на възмущение от България, както и реакция на институциите в Македония. По този повод TrafficNews се свърза с адвокат Станислав Станев от Пловдивската адвокатска колегия, който е доктор по международно право и международни отношения.

 

- Адвокат Станев, как ще коментирате поредната проява на омраза към България?

- Това, която видяхме по кадрите и по снимките, мога да го определя като проява или на „келешлък“, или като целенасочена провокация, което цели реакция от страна на България - като цялостния опит на македонската политическа класа не просто да отложи стартът на преговорите с ЕС, но и да измами данъкоплатците в държавата, че София е виновна.

- Имате ли подозрения кой и какъв е човекът,  който направи това?

- Нямам никаква представа кое е лицето, което реши да стане част от примерите на абсурда и който се опитва да скара роднините от двете страни на граница. Възможно е да е обикновен лумпен, който си мисли, че е много оригинален. Възможно е да е лице, което е получило съблазнителен хонорар. Възможно е и да сме изправени и пред една своеобразна комбинация: някое лице с приличен хонорар да е успяло да съблазни някакъв лумпен и да го накара да повярва, че ще изглежда велик, ако направи такава простотия. Склонен съм да приема, че дедите на въпросния провокатор не са взели участие в Илинденското въстание, не са се записали като доброволци в Македоно-Одринското опълчение и не са бранили българите от агресивната и кървава сръбска пропаганда по тези места. По-скоро може да носи гените на някой колонист от Шумадия или на някой ренегат, когото сръбското злато е превърнало в еничар.

- Можем ли да кажем, че това е поредното доказателство на омраза от страна на Македония към България?

- Аз не съм привърженик на абсолютизирането не само на този въпрос, но и по принцип. Това, че някакъв социален примитив, лумпен или провокатор е направил определена простотия, не е основание да сложим клеймо на цялото общество. В България също има случаи на запален или погаврени по друг начин знамена: на НАТО, на ЕС и т.н. Това обаче не означава, че цяла да заклеймим цялото българско общество заради шепа хора, в които са се вторачили камерите и микрофоните.

- И все пак в Македония има масово настроение на неодобрение или дори омраза към България...

- Аз не бих бил толкова категоричен. В Македония има агресивна медийна политика и мащабна „тролска“ активност в социалните мрежи – насочени срещу България. Настроенията сред обикновените хора, независимо към кой етнос принадлежат, са коренно различни. Медийните процеси и „тролската“ активност не представляват отражение на масовите настроения в държавата. По-скоро приемам, че е налице един навик, инерция, останала от тоталитарно – югославско време. Хората подсъзнателно не смеят да изразят открито неодобрение на това, което им „говори телевизора“. Страхуват се, че е възможно не толкова да пострадат, да отидат на Голи Оток (югославското Белене), колкото да спечелят презрението и агресията на останалите. Защото няма как да знаят точно какво мислят хората около тях, при положение че цялата медийна среда и периферията в социалните мрежи агресивно ги облъчват с определени послания. А всички, мислещи различно, биват стигматизирани. В този аспект мога да направя един своеобразен паралел със ситуацията в България – през февруари 2013 и донякъде през лятото на 2020 г. Тогава (т.е. и съвсем скоро) по огромната част от медиите, от социалните мрежи, отвсякъде обществото беше заливано и дори удавено с послания кои са добри и кои са лоши. Стигна се дотам, че много хора не смееха да заявят какви са реалните им пристрастия, защото се страхуваха да не им се подиграват, да не ги заклеймят. В Македония ситуацията е същата, като има хора, които се притесняват и да не ги бият. Интересно е да се отбележи обаче, че това макар да е актуално за по-голямата част от хората, не рефлектира върху албанската общност, да речем. Там хората не само знаят каква е истината, но и откровено я заявяват. Разликата им с другите техни съграждани е, че в рамките на тяхната общност те не чувства заплаха от това да кажат какво мислят за България.

- Има ли излизане от тази спирала, която описвате и може ли България да помогне по някакъв начин?

- Разрешение има. Светът върви напред, а силите (пък и парите) на ретроградните среди навсякъде, включително и в Македония, намаляват. Рано или късно и там ще изгрее слънцето на истината. Въпросът е колко мъки ще изживеят хората там, докато предишните им политически и настоящи медийни владелци „спихнат“.
По отношение на това дали България може да помогне: да, може. Друг е въпросът доколко ще го направи . През последните 30 години България реагира емоционално, но рядко разумно по въпроса. А често се оставя да бъде подведена и от югославската хитрост на управляващите там. Истината е, че помощта за Македония минава през „прочистване“ в самата България. Прочистване на съзнанието, мислите и отровните останки от миналото. Не е нормално да се сърдим, че управляващите в Скопие пропагандират тезите на Георги Димитров (за самостоятелна македонска нация), а в нашата държава да има стотици паметници, улици и т.н., носещи името на този човек и една от основните партии да го чества като величие. А същевременно имена като Георги Сугарев, Анастас Лозанчев и Васил Чекаларов не са познати на хората тук. Или пък да се сърдим, че ни наричат фашисти, а по нашите медии да шестват хора с професорска титла, които ехидно и самодоволно заявяват на своите работодатели (данъкоплатците), че в България имало фашистки режим (при положение че прекрасно знаят, че това е отколешна лъжа). Примери могат да бъдат давани до утре, но изводът е един: за да помогнем на Македония да открие истината, трябва първо да съберем смелост да я погледнем и да я кажем ние. А това включва силата и достойнството да си признаем, че десетилетия наред в България се учиха лъжи и манипулации, някои от които не бяха по-различни от лъжите, с които облъчваха и облъчват учениците зад Осогово.

- В България има и редица личности и партии, които заявяват, че ветото на Македония представлява историческа грешка.

- Отново искам да кажа, че не става въпрос за вето. България просто заяви, че не е съгласна част от ценностите на ЕС да бъдат езикът на омразата, лъжата и манипулацията. На Македония бе дадена възможност да докаже правотата на тезите си в рамките на преговорния процес. Скопие страхливо се скри, защото политиците там ясно съзнават, че лъжите им ще лъснат. Затова и срещу предложенията на България за преговорната рамка имаше „неистов вой“.

Да се върна на въпроса за критиката от страна на някои кръгове в България. Да, има и такива партии и личности. Някои от тях го правят по „наследствени“ причини. Става въпрос за хора, които (или чиито родители) са били силни по време на Народна република България. И сега, разчитайки на късата памет на народа, се опитват под демократичния си грим, да пропагандират коминтерновски тези. Има партии, които използват темата, за да могат да натрупат политически дивидент за предстоящите избори, демонстрирайки квазиевропейски ценности, реално пропаганидат идеологията, която удави в кръв и която изпотроши костите на българщината в Македония. Управляващите в Скопие също имат свое лоби, което понякога шества по студия и медийни колонки. Става въпрос за хора, които са готови на много компромиси с истината (бих ги нарекъл мерзости) само и само да накарат приятели и/или спонсори в Скопие да се чувстват доволни. Има и хора, които горят по темата „Македония“, но нямат познания, нямат поглед или пък аналитичност и в опитите си за повече блясък или „за няколко лайка повече“ се оставят да бъдат използвани от сладкодумни демагози. Разбира се, не бива да забравяме и политическите патриоти, за които тези скандали и дискусии са удобни в навечерието на изборите. За съжаление да се каже, че Македония и по-конкретно тези, които се чувстват българи там, стават жертви на краткосрочни политически цели и политическо късогледство. 

- И заслужава ли Македония да стане част от Европейския съюз“?

- Въпросът Ви има два отговора.

Обикновените граждани на Македония, огромна част от които носят в съзнанието си белезите и травмите на един от мракобесните и кървави режими в Европа  след Втората световна война, заслужават. Това са изстрадали и измъчени, но достойни хора.

Друг е въпросът с политиците в Македония. Повече от 30 години след краха на Югославия те продължават да тровят съзнанието на своя народ, да използват парите му (които събират чрез данъци), за да може да задържат колкото може по-дълго духа на диктатурата на Тито. Тези хора НЕ заслужават да бъдат политици в Европейския съюз. И аз твърдо вярвам, че там ще се появи алтернатива и гласоподавателите в Македония ще издадат смъртна присъда на политическите амбиции на тези, които ги държат в материална и духовна сиромашия. 

 

- А ще се промени ли нещо след изборите в България, както се чуват гласове от Скопие?

- Истината е, че политическата класа на Македония силно се надява нещо да се промени. Много от тях силно се надяват, че партията в България, която има като свое знаме Георги Димитров, ще вземе властта и София ще спре да им пречи да продължават с лъжата, с която ги дари Коминтерна и ги награди Тито. Това обаче е по-очевидната част от прогнозите. Личното ми мнение е, че политиците в Скопие НЕ искат Македония да влезе в ЕС преди Сърбия. И тъй като пред Македония има много по-малко предизвикателства в преговорите, а и тя има силен приятел в лицето в ЕС, както управляващите, така и опозицията в Скопие предпочитат да провокират скандали с България, за да може да отлагат старта на преговорите. Какво ще стане, предстои да видим.

През последните дни емоциите по направлението София-Скопие отново заляха „първите страници“. Причината за това е запаленото българско знаме на карнавала в село Вевчани, в Република Северна Македония. Този акт предизвика огромна вълна на възмущение от България, както и реакция на институциите в Македония. По този повод TrafficNews се свърза с адвокат Станислав Станев от Пловдивската адвокатска колегия, който е доктор по международно право и международни отношения.

- Адвокат Станев, как ще коментирате поредната проява на омраза към България?

- Това, която видяхме по кадрите и по снимките, мога да го определя като проява или на „келешлък“, или като целенасочена провокация, което цели реакция от страна на България - като цялостния опит на македонската политическа класа не просто да отложи стартът на преговорите с ЕС, но и да измами данъкоплатците в държавата, че София е виновна.

- Имате ли подозрения кой и какъв е човекът,  който направи това?

- Нямам никаква представа кое е лицето, което реши да стане част от примерите на абсурда и който се опитва да скара роднините от двете страни на граница. Възможно е да е обикновен лумпен, който си мисли, че е много оригинален. Възможно е да е лице, което е получило съблазнителен хонорар. Възможно е и да сме изправени и пред една своеобразна комбинация: някое лице с приличен хонорар да е успяло да съблазни някакъв лумпен и да го накара да повярва, че ще изглежда велик, ако направи такава простотия. Склонен съм да приема, че дедите на въпросния провокатор не са взели участие в Илинденското въстание, не са се записали като доброволци в Македоно-Одринското опълчение и не са бранили българите от агресивната и кървава сръбска пропаганда по тези места. По-скоро може да носи гените на някой колонист от Шумадия или на някой ренегат, когото сръбското злато е превърнало в еничар.

- Можем ли да кажем, че това е поредното доказателство на омраза от страна на Македония към България?

- Аз не съм привърженик на абсолютизирането не само на този въпрос, но и по принцип. Това, че някакъв социален примитив, лумпен или провокатор е направил определена простотия, не е основание да сложим клеймо на цялото общество. В България също има случаи на запален или погаврени по друг начин знамена: на НАТО, на ЕС и т.н. Това обаче не означава, че трябва да заклеймим цялото българско общество заради шепа хора, в които са се вторачили камерите и микрофоните.

- И все пак в Македония има масово настроение на неодобрение или дори омраза към България...

- Аз не бих бил толкова категоричен. В Македония има агресивна медийна политика и мащабна „тролска“ активност в социалните мрежи – насочени срещу България. Настроенията сред обикновените хора, независимо към кой етнос принадлежат, са коренно различни. Медийните процеси и „тролската“ активност не представляват отражение на масовите настроения в държавата. По-скоро приемам, че е налице един навик, инерция, останала от тоталитарно – югославско време. Хората подсъзнателно не смеят да изразят открито неодобрение на това, което им „говори телевизора“. Страхуват се, че е възможно не толкова да пострадат, да отидат на Голи Оток (югославското Белене), колкото да спечелят презрението и агресията на останалите. Защото няма как да знаят точно какво мислят хората около тях, при положение че цялата медийна среда и периферията в социалните мрежи агресивно ги облъчват с определени послания. А всички, мислещи различно, биват стигматизирани. В този аспект мога да направя един своеобразен паралел със ситуацията в България – през февруари 2013 и донякъде през лятото на 2020 г. Тогава (т.е. и съвсем скоро) по огромната част от медиите, от социалните мрежи, отвсякъде обществото беше заливано и дори удавено с послания кои са добри и кои са лоши. Стигна се дотам, че много хора не смееха да заявят какви са реалните им пристрастия, защото се страхуваха да не им се подиграват, да не ги заклеймят. В Македония ситуацията е същата, като има хора, които се притесняват и да не ги бият. Интересно е да се отбележи обаче, че това макар да е актуално за по-голямата част от хората, не рефлектира върху албанската общност, да речем. Там хората не само знаят каква е истината, но и откровено я заявяват. Разликата им с другите техни съграждани е, че в рамките на тяхната общност те не чувства заплаха от това да кажат какво мислят за България.

- Има ли излизане от тази спирала, която описвате и може ли България да помогне по някакъв начин?

- Разрешение има. Светът върви напред, а силите (пък и парите) на ретроградните среди навсякъде, включително и в Македония, намаляват. Рано или късно и там ще изгрее слънцето на истината. Въпросът е колко мъки ще изживеят хората там, докато предишните им политически и настоящи медийни владелци „спихнат“.
По отношение на това дали България може да помогне: да, може. Друг е въпросът доколко ще го направи . През последните 30 години България реагира емоционално, но рядко разумно по въпроса. А често се оставя да бъде подведена и от югославската хитрост на управляващите там. Истината е, че помощта за Македония минава през „прочистване“ в самата България. Прочистване на съзнанието, мислите и отровните останки от миналото. Не е нормално да се сърдим, че управляващите в Скопие пропагандират тезите на Георги Димитров (за самостоятелна македонска нация), а в нашата държава да има стотици паметници, улици и т.н., носещи името на този човек и една от основните партии да го чества като величие. А същевременно имена като Георги Сугарев, Анастас Лозанчев и Васил Чекаларов не са познати на хората тук. Или пък да се сърдим, че ни наричат фашисти, а по нашите медии да шестват хора с професорска титла, които ехидно и самодоволно заявяват на своите работодатели (данъкоплатците), че в България имало фашистки режим (при положение че прекрасно знаят, че това е отколешна лъжа). Примери могат да бъдат давани до утре, но изводът е един: за да помогнем на Македония да открие истината, трябва първо да съберем смелост да я погледнем и да я кажем ние. А това включва силата и достойнството да си признаем, че десетилетия наред в България се учиха лъжи и манипулации, някои от които не бяха по-различни от лъжите, с които облъчваха и облъчват учениците зад Осогово.

- В България има и редица личности и партии, които заявяват, че ветото на Македония представлява историческа грешка.

- Отново искам да кажа, че не става въпрос за вето. България просто заяви, че не е съгласна част от ценностите на ЕС да бъдат езикът на омразата, лъжата и манипулацията. На Македония бе дадена възможност да докаже правотата на тезите си в рамките на преговорния процес. Скопие страхливо се скри, защото политиците там ясно съзнават, че лъжите им ще лъснат. Затова и срещу предложенията на България за преговорната рамка имаше „неистов вой“.

Да се върна на въпроса за критиката от страна на някои кръгове в България. Да, има и такива партии и личности. Някои от тях го правят по „наследствени“ причини. Става въпрос за хора, които (или чиито родители) са били силни по време на Народна република България. И сега, разчитайки на късата памет на народа, се опитват под демократичния си грим, да пропагандират коминтерновски тези. Има партии, които използват темата, за да могат да натрупат политически дивидент за предстоящите избори, демонстрирайки квазиевропейски ценности, реално пропаганидат идеологията, която удави в кръв и която изпотроши костите на българщината в Македония. Управляващите в Скопие също имат свое лоби, което понякога шества по студия и медийни колонки. Става въпрос за хора, които са готови на много компромиси с истината (бих ги нарекъл мерзости) само и само да накарат приятели и/или спонсори в Скопие да се чувстват доволни. Има и хора, които горят по темата „Македония“, но нямат познания, нямат поглед или пък аналитичност и в опитите си за повече блясък или „за няколко лайка повече“ се оставят да бъдат използвани от сладкодумни демагози. Разбира се, не бива да забравяме и политическите патриоти, за които тези скандали и дискусии са удобни в навечерието на изборите. За съжаление да се каже, че Македония и по-конкретно тези, които се чувстват българи там, стават жертви на краткосрочни политически цели и политическо късогледство. 

- И заслужава ли Македония да стане част от Европейския съюз“?

- Въпросът Ви има два отговора.

Обикновените граждани на Македония, огромна част от които носят в съзнанието си белезите и травмите на един от мракобесните и кървави режими в Европа  след Втората световна война, заслужават. Това са изстрадали и измъчени, но достойни хора.

Друг е въпросът с политиците в Македония. Повече от 30 години след краха на Югославия те продължават да тровят съзнанието на своя народ, да използват парите му (които събират чрез данъци), за да може да задържат колкото може по-дълго духа на диктатурата на Тито. Тези хора НЕ заслужават да бъдат политици в Европейския съюз. И аз твърдо вярвам, че там ще се появи алтернатива и гласоподавателите в Македония ще издадат смъртна присъда на политическите амбиции на тези, които ги държат в материална и духовна сиромашия. 

- А ще се промени ли нещо след изборите в България, както се чуват гласове от Скопие?

- Истината е, че политическата класа на Македония силно се надява нещо да се промени. Много от тях силно се надяват, че партията в България, която има като свое знаме Георги Димитров, ще вземе властта и София ще спре да им пречи да продължават с лъжата, с която ги дари Коминтерна и ги награди Тито. Това обаче е по-очевидната част от прогнозите. Личното ми мнение е, че политиците в Скопие НЕ искат Македония да влезе в ЕС преди Сърбия. И тъй като пред Македония има много по-малко предизвикателства в преговорите, а и тя има силен приятел в лицето в ЕС, както управляващите, така и опозицията в Скопие предпочитат да провокират скандали с България, за да може да отлагат старта на преговорите. Какво ще стане, предстои да видим.