Атаката, която Руската федерация извърши с дронове в Полша разкриха сериозен проблем в стратегическото мислене на НАТО относно асиметричните заплахи, въпреки че през последните три години редица специализирани издания, медии и експерти предупреждаваха за възможността от изпълнението на такъв сценарий. Тъй като участвах в немалко вътрешни срещи по този въпрос, винаги когато се изнасяше пореден експертен доклад, съставен на основата на опита от Украйна, Сирия, Либия и други конфликти, реакциите на присъстващи политици и официални лица варираха от недоумение до обвинения в алармизъм и насаждане на нереалистични притеснения.

Уви, стигаме пак до онази фраза: "Ние ви казахме". Последните два подобни момента бяха през декември 2021, когато се обсъждаше състоянието на окопите в Източна Украйна (тогава размяната на огън беше ежеседмична, въпреки че конфликтът се водеше "замразен") и през февруари 2022, непосредствено преди повторната инвазия на руската армия, превърнала интервенцията през 2014 в пълномащабна война.

Да се върнем към днешна дата. Когато пет евтини руски дрона от пенопласт, струващи около 3000 долара за бройка, пробиха въздушното пространство на най-мощния отбранителен алианс на планетата, отговорът беше с цялата тежест на съвременния военен арсенал – нидерландски изтребители F-35, самолети-танкери и системи за наблюдение, германски системи Patriot. Всички, които стояхме до ранните часове онази нощ наблюдавахме картата, която беше изпълнена с червени точки на навлизащи в полското пространство летателни апарати. Резултатът: три свалени дрона на цената на милиарди долари разходи.

Тази диспропорция между цената на заплахата и цената на отговора изправя Алианса пред фундаментален въпрос относно устойчивостта на собствените му отбранителни стратегии. Докато НАТО се бори с ефективност от около 60% при подобни инциденти, Украйна последователно демонстрира 80%-90% успеваемост при прехващане на дронове, въпреки че се сблъсква с вълни от стотици безпилотни апарати почти всяка нощ.

"Тайната" на украинския успех се крие в многостепенния подход, който украинската армия и разузнаване споделят редовно със съюзническите държави: комбинация от кинетични контрамерки, евтини дронове собствено производство и адаптивни тактики, които не разчитат на скъпи платформи като F-35 за всеки инцидент. Нали никой не си представя, че при всеки инцидент - а такива ще има тепърва - ще се изпраща F-16 или F-35, за да прехваща дрон с базова електроника? Киев разбра отдавна, че в епохата на масовите евтини дронове традиционните противовъздушни системи трябва да бъдат преосмислени. (Сирийските бунтовници сваляха руски дронове с автомати и примамки, които струват по 580 до 700 долара.)

Добрата новина е, че европейската отбранителна индустрия реагира на това предизвикателство. Шведската Saab представи ракетата Nimbrix, специално проектирана за малки нисколетящи цели, докато Франция тества лазерни системи. Лошата новина е, че дори тези иновации са само част от по-голямата картина – необходимостта от цялостна промяна в начина, по който НАТО и политическото лидерство на страните-членки възприемат и противодействат на нови форми на заплахи. Все още в Европа обикновеният гражданин живее със заблудата, че войната е далеч и никога няма да почука на вратата.

Хората мислят така, защото това е посланието, което се изпраща отгоре - да припомним, че дори сега с атаката в Полша (а същото стана и при предишни "инциденти" в Румъния, Литва, Словакия и Молдова), политици и приближени експерти си позволиха да говорят за "грешка" на руската армия и се постави въпросителен знак дали дроновете са руски. В Москва наистина се забавляват с жалкото излъчване от реакциите - можем да сме сигурни в това.

Добрата новина е, че критичният въпрос, който генералният секретар на НАТО Марк Рюте и дипломатите в Алианса вече си задават, е как да се избегне ситуацията, в която всеки евтин руски дрон изисква отговор със скъпо оръжие. Лошата е, че НАТО, бидейки отбранителен алианс, вече трябваше да има такава разработена работеща система. Краткият и най-бърз отговорът е в украинския опит – гъвкавост, иновации, адаптиране и осъзнаване, че настоящите (те вече отдавна не са "бъдещи") конфликти няма да бъдат печелени само с висши и скъпи технологии, но и с адаптивни стратегии, които превръщат асиметричните заплахи в предимство.

Автор: Руслан Трад

Руслан Трад е активист, блогър и специалист по въпросите, свързани с Близкия изток. Той е председател на неправителствената организация "Форум за арабска култура в България". Роден е през 1987 г. в София. Завършва Класическата гимназия, а в момента учи Връзки с обществеността в Софийски университет. Автор е на редица коментари и анализи.