Наскоро “Капитал” публикуваха снимка на Бойко Рашков на корицата със заглавие “Джедаите се завръщат”. Пълно изтрещяване, казах си аз. Бойко Рашков не е никакъв джедай, той е един съвременен Чапаев, винаги готов с картечницата на амбразурата да отстреля всеки, застанал срещу интересите на партията майка на българския преход БКП, преименувана на БСП. Свидетели сме на абсурди, които се случват днес и сега и доказват колко много изтрещяхме като общество. Човек, татуирал на гърба си “Никаква милост, ще завлека всички в ада”, ще ни управлява, пише 24часа. 

Партията, нарекла се “Няма такава държава”, сега ще управлява същата тази държава. 

Президентът на републиката се представя за борец за законност, но не спазва конституцията. Лидерите на коалиция, която се казва “Демократична България”, твърдят, че се борят за върховенството на закона, но мълчат срещу бруталното погазване на конституцията от президента и ще го подкрепят за втори мандат, въпреки че е ляв популист и русофил. Те твърдят, че са десни политици и че са против ДПС и БСП, но подкрепиха за кмет на София левия популист Мая Манолова, острие на тандема БСП/ДПС, а сега ще се коалират с БКП/БСП и популистите. Същите “десни политици и защитници на законността” се готвят да управляват заедно с популист, който обещава да оправи България, но единственото, което е свършил дотук, е да облъчва младите с националпатриотична чалга и да организира антисистемен референдум с три противоконституционни въпроса.

Десният евродепутат Радан Кънев се бори срещу модела КТБ, но инициира резолюция в Европейския парламент заедно със социалистката Елена Йончева, за която има данни, че е финасирана от КТБ. Левите популисти Мая Манолова и Татяна Дончева се представят за алтернатива на статуквото, въпреки че всъщност са едни от неговите създатели. Примерите са безкрай и са навсякъде около нас.

Част от диагнозата “пълно изтрещяване” са бруталната безпринципност и популизъм, на които сме свидетели днес. Тази безпринципност отблъсква умерените избиратели, но те остават силно разделени, за което основна роля играе добре смазаният тандем Христо Иванов/Румен Радев. Така стигаме до президентските избори след два месеца, където сме изправени пред огромната опасност България да падне в плен на популистите за дълъг период от време - още пет години втори мандат на президента популист Радев и години занапред управление на някой нов Орешарски, подкрепен от очертаващия се вече ясно съюз на популистките партии с БСП и ДПС в 46-ото народно събрание.

Голямата битка днес е между демократи и популисти. 

Популистите се борят за властта, като умело се заиграват със страховете и надеждите на хората. Популистите защитават интереси, докато демократите отстояват ценности. Например демократите отстояват върховенството на закона винаги и навсякъде, защото е ценност, докато за популистите не е проблем в битката за властта или срещу врага, както действаше например президентът Радев, да погазят временно или частично върховенството на закона, стига това да доведе до желаната победа. Демократите вярват, че нито една цел не си заслужава, ако е постигната по незаконен или неморален начин. Това не важи за популистите. Популистите нямат кауза, затова си намират враг и оттам черпят енергията си. Нека никога не забравяме сцената от “Междузвездни войни”, когато джедаят Анакин се превърна в Дарт Вейдър. Императорът му казваше: “Използвай гнева си, Анакин, използвай гнева си!”. Най-лесно се манипулира гневният, недоволният човек. Това правят днес популистите политици в България - Радев, Иванов, Трифонов, Манолова и сие, за да вземат властта, и успяха. За съжаление, убедените демократи в България, които гласуват проактивно за каузи, принципи и ценности, вече са малцинство, а на тези избори отидоха дълбоко разделени и противопоставени един на друг.

А можеше да има и друг сценарий. 

Ръководството на “Демократична България” , вместо да водят братоубийствена война с ГЕРБ, можеха например да кажат: “Ние сме против Бойко Борисов и неговия стил на управление, но не сме против едно ново поколение в ГЕРБ, с които заедно да завършим европейската интеграция на България, като вкараме страната в еврозоната”. Така със сигурност през 2024 г. България щеше окончателно да се интегрира в демократична Европа. А това щеше да доведе до по-работещи институции, повече инвестиции, върховенство на закона, модернизация и просперитет. Но водени от гняв и омраза, те избраха разделението, за да изчегъртат ГЕРБ, с идеята да заемат просто мястото му. Това не е европейски подход в политиката, където се подкрепят принципни коалиции с градивни дългосрочни цели, а не изчегъртване на някой.

И така, добре дошли в новата, популистка България. 

Ще бъде все по-нестабилно, балансът ще бъде все по-труден, дори невъзможен, защото на мода са силата и интересите, а не ценностите. Под въпрос ще бъде поставена интеграцията на страната в ЕС и ролята ни на проевропейска и демократична сила на Балканите. Чакат ни санкции, спрени еврофондове, оставаме в периферията на Европа, следователно лесна плячка за руските имперски интереси. Ще останем проблемният член на общността, неразбрани и изолирани в справедливата ни битка с Република Северна Македония, където България отстоява европейските ценности, но няма да постигне целите си, управлявана от популисти, на които европейските лидери по дефиниция не се доверяват. Популистите ще стартират нови антисистемни проекти, включително нови референдуми - в защита на българското, на лева, на семейните ценности и подобни, а всъщност ще отслабят парламентарната република и ще ни придвижват към смяна на модела с въвеждане на лелеяната от Путин и агентите на ДС президентска република в България.

Ако това се случи, ще бъде сложен краят на българската демокрация.

Евроскептицизмът е пъпната връв на европейските популисти. Тяхната популярност и власт идват от елементарното упражнение да сочат към ЕС и да казват колко лош е като съюз, който насажда на “добрите” национални държави лошите либерални ценности, незаконни мигранти и бюрократични правила. Президентът популист Радев вече подготвя почвата, като избяга от отговорност за несвършената от собствения му екип работа на последния Европейски съвет, обвинявайки европейските лидери в недопустим натиск и задкулисно вкарване на извънредна точка в дневния ред на съвета в последния момент относно казуса с Република Северна Македония. Радев назначава чрез служебното правителство и масово евроскептични кадри - като посланици, като съветници и служители в службите и МВР, дори в борда на БНБ. Популистът президент Радев, след като 5 г. твърдеше колко корумпирана, бедна и с неработещи институции е собствената му Родина, сега се опитва да вземе завоя, изведнъж откривайки отговорността да бъдеш държавник. Ако той беше убеден демократ и държавник, най-малкото щеше безусловно да спазва конституцията. След като пося семето на популизма, тепърва ще жънем резултатите на популисткото управление. И така до следващия изблик на гняв в обществото - вероятно срещу самите популисти. Предстои да видим кога ще се случи това. Дотогава оставаме разделени в периферията на ЕС.

Големият въпрос е как се побеждават популистите?

Популист се побеждава само с повече популизъм. Това е капанът, за който говоря. Но все още има шанс да променим посоката. Началото на промяната e на предстоящите президентски избори през октомври. Ако проевропейските и демократични сили се обединят зад кандидатура на популярен българин, мъдър демократ и убеден европеец, с добра репутация и широка база за подкрепа в обществото, можем да победим президента Радев, който не може да бъде преизбран без подкрепата на ДПС и “Демократична България”, която със сигурност вече е договорил и ще получи. Ако популистите се разцепят - например Слави Трифонов да се кандидатира за президент, това ще увеличи рязко шансовете на кандидата на демократите. Сигурен съм, че Трифонов няма да се кандидатира, за да не създаде проблем на Радев. В “Демократична България” пък се спуска опорката “Радев и без това ще бъде преизбран, не можем нищо да направим”, за да обслужат Радев, когото считат за герой в битката срещу Борисов. Предстои да видим как задкулисието ще изиграе картите си. Да не забравяме, че Радев бе избран и за първия си мандат с мощната подкрепа на ДПС. Решаващото действие обаче ще бъде на лидерите на “Демократична България” и техния идеолог Иван Костов, който от 2001 г. досега прави всичко възможно да държи дясното разделено. Вярно е, че царят помете СДС на изборите през 2001 г., но ако Костов не бе разцепил СДС, основавайки своя партия, СДС щеше да се върне на бял кон на изборите през 2005 г. след краха на царя, а ходът на историята за България щеше да се промени. Нека читателят си припомни, че заради разделението вдясно, осъществено от Костов, през 2005 г. на власт дойдоха тандемът ДПС/БСП и тройната коалиция. Нека читателят се замисли как бе гарантиран вторият мандат на президента Първанов. Иван Костов се погрижи, издигайки неизбираем кандидат като Неделчо Беронов, до втория тур на президентските избори през 2006 г. да достигне не силен десен кандидат, а националпопулистът Волен Сидеров от “Атака”. За да разберем какво ще се случи в България, отново ще ни помогне мъдростта на “Междузвездни войни” . Канцлерът Палпатин бе избран за император с обещанието да възстанови реда. В галактическия парламент всички гласуваха за избирането му, преследвайки собствените си интереси. Единственият, който гласува против, каза: “Вижте как с аплодисменти демокрацията си отива.”

За България махалото се завъртя в друга посока. Ходът на историята се промени и страната падна в плен на популизма. Избирателите масово подкрепят вече не ценности и принципи, а интереси и обещания. Така популизмът ще ражда все повече популизъм, докато се срине един ден. Какво ни чака след това? Някой нов месия, който да “възстанови държавността” с въвеждане на президентска република? Или красивото, но рядко цвете на демокрацията, което да поливаме и отглеждаме, поколение след поколение, с грижата на добри стопани?