Автор: Михаил Мишев

 

Населението в България се топи и според ООН едва около 3 милиона души ще живеят на територията на страната ни към края на този век.

На фона на българския стремеж за развитие съществува един огромен, но често неглижиран ресурс, който крие потенциал да бъде в основата на напредъка на страната – ромската общност. Често маргинализирани и подценявани, ромите представляват демографска сила, която, ако получи правилните възможности и подкрепа, може да допринесе значително за икономиката и запазването на България.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ), ромската общност наброява едва 226 720 души от общо 6 519 789 души. Това представлява едва 4,4% от населението на България. За сравнение по време на Преброяването през 2011 г. броят на ромите е 325 343 души или 4,9% от населението на страната. Това представлява спад от 0,5 процентни пункта.

Обаче, според експертна оценка на доц. д-р Надежда Илиева от Българската академия на науките и доц. д-р Георги Бардаров от Софийския университет, оспорва заключителните резултати от Преброяване 2021, като твърди, че още през 2011 г.

Това е така заради неуспехите на НСИ да проведе правилно преброяванията по ред причини, като основните са: липса на достатъчно преброители, които да влязат в ромските квартали; съзнателно пропускане на въпроса за етническата принадлежност и майчин език, записвайки голям брой роми като етнически българи и др.

Икономическият потенциал

Демографските особености на ромската общност, а именно по-високата раждаемост в сравнение с други групи от българското население, имат съществено значение за икономическата перспектива на страната.

От данните на НСИ се вижда ясна тенденция за застаряване на населението, особено хората от българската етническа група. Ромите на възраст над 65 години представляват едва 7.3% от тази група, докато най-голям дял възрастни хора има сред етническите българи.

Това демографско явление представлява своеобразен дивидент – потенциална икономическа полза, произтичаща от по-голямо, младо население, ако то бъде подходящо стимулирано и интегрирано в икономиката.

По-високите нива на раждаемост в ромската общност показват бъдещо нарастване на ромската работна ръка. Това означава че етническите българи, които ще се пенсионират и ще оставят вакуум в икономиката, ще бъдат частично заместени от ромската работна ръка. Де факто, значителна част от данъците, които ще влизат в държавната хазна, ще идват от ромската общност. Пенсиите, като социален разход, също ще идват от ромската общност.

Въпреки това, за да може този потенциал да се превърне в икономически растеж, от решаващо значение е да се преодолеят съществуващите различия в редица сфери.

Ромите все още са изправени пред предизвикателства, свързани с достъпа до качествено образование, което е довело до по-ниски нива на образованост и последващи пречки пред заетостта.

Стратегическите инвестиции в образование и обучение за придобиване на умения, насочени към ромската младеж, могат ефективно да насочат демографския дивидент към укрепване на човешкия капитал на страната.

Чрез подобряване на възможностите за образование и професионално обучение България може да създаде квалифицирана работна сила, която да отговаря на нуждите на развиващите се отрасли, като по този начин се насърчават икономическата производителност и конкурентоспособност.

Според доклад на Тръст за социална алтернатива (ТСА) от 2020г., делът на завършилите висше образование роми се е увеличил с шест пъти от 0.2% през 2011 г. до 1.2% през 2019 г. Групите, при които ръстът на висшистите е най-голям са младите поколения, в по-голяма степен при жените, отколкото при мъжете.

И все пак е необходимо да се признае, че за да се възползва България от икономическия потенциал на ромската общност се изискват таргетирани политики.

Структурните пречки и социалните различия трябва да бъдат разгледани комплексно, за да се осигури приобщаващо икономическо участие.

От решаващо значение са ефективните политики, включващи образователна реформа, целенасочени инициативи в областта на здравеопазването и програми за социално-икономическа интеграция.

Световната банка в свое изявление от преди повече от десет години предупреждава европейските правителства за големите икономически загуби от изключването на ромите.

Така например оценките на годишните загуби на производителност варират от 1 милиард лева в България до над милиард и половина лева в Румъния.

Според по-актуални данни на НСИ, най-ниска е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при ромската етническа група – 21.6%.

Доклад, изготвен за подкомисията по данъчни въпроси FISC към Европейския парламент, изчислява, че размерът на сивата икономика в България е 33.1% към 2022 г. Няма правени изчисления за броя на ромите, които участват в тази сива част на икономиката. Събираемостта на данъците е един от основните проблеми в страната ни.

Между 31 август – 6 септември 2021 година над 51% сред самоопределилите се към ромската общност са били безработни. Незаетите и неучастващи в образование, т.нар. NEETs, на възраст 15 – 29 навършени години през наблюдавания период достигат до 62.6%.

Ромите няма да ни завладеят

Проучването на доц. д-р Надежда Илиева от Българската академия на науките и доц. д-р Георги Бардаров от Софийския университет предлага три сценария за бъдещето – реалистичен, оптимистичен и песимистичен.

Първият сценарий, който очертават като реалистичен, се възприема, че:

  • стойностите на раждаемостта и коефициента на плодовитост ще запазят досегашните стойности
  • ще се съхранят патриархалните традиции на бита и свързаните с тях ценности на ромското семейство
  • ще се съхрани традиционно брачно поведение
  • ще се запази средната възраст за раждане на първо дете
  • ще се запази висок процент на многодетност
  • ще се съхрани досегашната образователна структура на ромите

Вторият сценарий е оптимистичен. Този сценарий е най-малко вероятен, като при него се очаква повишаване на равнищата на раждаемост и коефициента на плодовитост.

Третият сценарий е песимистичен. При този вариант развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. При този сценарий на прогнозата се отчита намаляване на стойностите на раждаемостта и коефициента на плодовитост.

 

Според различните прогнозни сценарии, броят на ромското население в България до 2050 ще продължи да нараства.

Ако се вземе като изходни данни броят на ромското население според официалната статистиката, прогнозните разчети показват, че неговият брой ще нарасне до 438 хил. души според песимистичната прогноза, 556 хил. души според реалистичната прогноза и 619 хил. души според оптимистичната прогноза през 2050 г.

Ако обаче се вземат експертни оценки за броя на ромското население в страната, през 2020 г. броят им е между 742 хил. души и 803 хил. души.

Към 2050 г. се очаква нарастване на броя на ромското население, независимо от очертаните сценарии, като техният брой ще достигне 895 хил. души според песимистичния сценарий, 1.1 милиона души според реалистичния сценарии и 1.2 милиона души според оптимистичния сценарий.

Това ще бъде около 22% от населението на страната и 24% от трудоспособното население.

В крайна сметка се оказва, че ромите няма да завладеят България. Поне за това може да бъдем спокойни и да забравим за този мит. Всъщност, това, за което трябва да се притесняваме, е липсата на ангажираност и загриженост от страна на нашите политици и управници спрямо тази част от обществото ни, имайки предвид тяхната важна роля в бъдещето на България.