Безпрецедентният цикъл от началото на Прехода, който бе белязан с избори през няколко месеца приключи, като победители, победени и такива, които се пришиват към първите  вече са ясни. Въпреки призивите оттук насетне да се гледа единствено към бъдещето на България и нейното управление, не трябва да се пренебрегва и взора към политическите трупове, които остави т.нар. революция.

Свалянето на ГЕРБ от власт се оказа доста по-трудна задача, отколкото мнозина си мислиха, както и жертвите, които паднаха това да се осъществи.

Поглеждайки през последната година назад ще се види как за това време изгряха герои, които набраха сериозна инерция, всичко бе в техните ръце, но след това по ред причини те паднаха на бойното поле, а други очакват да получат своите смъртни присъди.

Старата максима гласи, че който не помни историята, е обречен да повтаря грешките й.  Винаги при смяна на режими и модели на управление революцията изяжда своите деца.

Те стават нейна жертва, когато преминат границата на допустимото. Прекомерното налагане на опитите за реваншизъм, призивите за деструктивизъм и заканите за саморазправа  имат обратен ефект и той убива своите привърженици рано или късно.

Първите, които паднаха на бойното поле бе една неестествена коалиция от неестествени партньори в лицето на „Изправи се! Мутри вън”.  В него имаше явни поддръжници на президента, с различни политически възгледи, както леви и десни формации, чиято единствена цел бе свалянето на Борисов и реваншизъм към управлението на страната. Носенето на ковчега на Борисов бе само един от пърформънсите, които показваха характера на коалицията. Въпреки опитите на Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян да сменят войнската си натура от „Мутри вън” на „Ние, идваме”, те не успяха да влязат в образа на хора, които са готови да покажат нещо конструктивно и въобще смисъл да ги има в следващото Народно събрание.

Със затихващи функции вече са формацията на Слави Трифонов „Има такъв народ” и „Демократична България”. Двете формации загубиха 2/3 от гласовете си от 11 юли до 14 ноември.  От партии, които можеха да управляват страната, те се превръщат във второстепенни политически играчи, крепящи мнозинство на един друг кабинет.

Кампаниите на двата политически проекта отново бе обвита изцяло в антиБорисов и антиДПС говорене. Лидерът на ДБ Христо Иванов дори „отиде” да се бие с Делян Пеевски във Велико Търново.  Така от прочутото дебаркиране на плаж Росенец, Христо Иванов от щурмовак на революцията, се превърна в редник, паднал безславно в боя в подножието на Царевец.  

„Има такъв народ” също изтегли своите знакови лица, които много повече бяха известни със своята конфронтация – Мика Зайкова, Филип Станев и Ивайло Вълчев няма да са част от 47-ото Народно събрание. С този ход явно Трифонов иска да покаже, че функцията на тримата да дават отпор на ГЕРБ и ДПС вече не е необходима и в парламента има нужда от хора, които да създават, а не да рушат. Преди тази стъпка всякакви опити на ИТН да направи нещо градивно удряше на камък, тъй като характера на хората там бе войнствен.

Всъщност тези три партии имаха целия този деструктивен характер от началото на годината, а и бяха близо до това да спечелят България. Отново обаче историята показва как основните революционери  често не са съгласни какво да се прави след крайната цел и всеки тръгва по свой собствен път. 

Точно тук се появиха и „Продължаваме промяната”. Двама мъже наглед млади и умни, с добро образование и без политическа обвързаност. От тях не се излъчва агресия, няма и надменност. Те по съществото си казват всичко, което правят и другите, но по начин, който не излъчва конфронтация.

Макар  Кирил Петков да има снимки на площада по време на протестите, той не се определя като „човек от протеста”. Именно Петков и Василев направиха завоя, от който от „партии на протеста” се заговори за „партии на промяната”. Така на всички, които им писна от деструктивизъм се обърнаха към хората, които обещават конструктивизъм.

Фактите са следните : на 11 юли 657 хил. българи гласуваха за ИТН,  345 хил.  за ДБ, 147 хил. за ИСМВ -  1,15 млн. души. На 14 ноември гласовете за „Продължаваме промяната” – 673 хил., ИТН – 250 хил., ДБ – 166 хиляди, ИСМВ – 60 000. Иначе казано – 1,15 млн. души.

Това показва, че партиите на протеста, превърнати в партии на промяната, имат една база на избиратели, които след революцията, поискаха нещо градивно.

Тук са изцяло и несъстоятелни твърденията на Корнелия Нинова,  че ПП са „им взели” над 15%. Истината е, че социалистите никога не са били от партиите на промяната, а просто най-приемливите от формациите на статуквото.  БСП на Нинова е от онези, които се пришиват към победителите, за да могат да спечелят своите дивиденти.  Конфликтът по линията Румен Радев – Корнелия Нинова бяха ангажиментите, които втората не спази, като направи всичко възможно изборите да бъдат 2 в 1. Това трябваше да докара тези 15%, които лидерът на социалистите смяташе, че Румен Радев ще й донесе. Видно обаче това не се случи, а Нинова заподозря президента в заговор.  

Докато обаче лидерът на БСП се опитва да стане от победителите, нейните хора вече й пишат смъртната присъда. И тук не става въпрос дали тя ще бъде преизбрана за шеф на социалистите, а просто нейното политическо битие е безсмислено да продължи. Както за нея, така и за БСП  като организация. 

Разбира се, всяка революция ражда и крайни фракции, които искат терор, кръв и зрелища. Революцията на промяната роди „Възраждане”, които със сигурност ще бъдат и най-деструктивния елемент в следващия парламент.

От другата страна – обединяващото звено на промяната Румен Радев спечели. Убедително, както се очакваше. Мнозина обаче от падналите през последните 12 месеца, бяха изядени именно от президента, който запали искрата на революцията.  Той остана на поста си с цялата агресия и нападки именно към ГЕРБ, но в другата ръка държеше ПП, които трябваше да бъдат светлия лъч на промяната.

Най-големият въпрос обаче е, дали самата революция не роди новия Зевс, който да срази титана Радев, изял  другите свои деца заради втория си мандат. Макар Кирил Петков и Асен Василев да изглеждат като верни синове на бащата на революцията, то не се знае дали не обмислят и неговото изместване от челото на процесите, които предстоят.