Да снимаш или да гасиш?   Пред тази хамлетовска дилема вчера са били изправени 11 оператори и неустановен брой фоторепортери от различни национални медии.  Това поне се вижда от записите, разпространени в интернет , минути след като фотографката Лидия Петрова се запали пред сградата на президентството.  От видеото става ясно, че почти всички са избрали първото и камерите работят, докато жената се гърчи в пламъците. Фактът , че някакъв мъж хвърля върху нея грейка от изкуствена материя,  която още повече подсилва огъня, едва ли може да се брои за опит за спасяване.  Днес вероятно всеки репортер в България си е задал въпроса :”Аз как бих постъпил?”  Къде е свършва професионалния ангажимент и започва човещината?  Сигурно , докато са гледали през визьорите, много от операторите са си задавали същия въпрос.  Но при стадния рефлекс , който цари вече от години в гилдията,  гасенето едва ли е било алтернатива за някого.  Кой оператор ще хвърли камерата и ще тръгне да спасява някого, когато колегата му до него прави „ексклузивни кадри”.  Кой ще дръзне да се изправи пред шефа си и да му каже „Съжалявам, но нямам снимки, защото се опитвах да помогна”.  И това вероятно ще бъде края на професионалната му кариера.  Журналистическата етика отдавна е загубила войната с  рейтингите,  тиражите,   броя  прочитания .  След няколко етични комисии и етични кодекси,  понятието „ етика” остава само на хартия.  Повече от жалка е и реакцията на СБЖ.  „Във връзка с инцидента, при който жена се самозапали пред президентството днес  бихме искали да припомним за огромната отговорност, която носим като журналисти при отразяването на подобни събития. Самоцелното излъчване на кадри и снимки от инцидента засилва болката и страданието на близките на пострадалата и очевидците на нещастието. В същото време сензационното и подробно отразяване на подобни инциденти въздейства негативно на цялото общество и стимулира тяхното повтаряне”.  Нито дума за бездействието на хората от гилдията  в трагичната ситуация.

Записите от трагедията  показват ясно, че хората не знаят как да реагират в такава ситуация-  шушляковия елек ,  която младеж хвърля върху пламъците и бяга, е показателен пример.  Полицаи докладват по станциите, пожарникари се суетят, а на място има линейка , но няма и следа от лекар.  Затова пък колата на Бърза помощ е заобиколена от фоторепортери и оператори, които продължават да снимат. Напориста брюнетка с огромен обектив почти успява да влезе в линейката заедно с носилката, преди ядосан полицай да я прогони.  

Причината младата жена да посегне по този показен начин на живота си засега не е ясна. Затова пък версиите са стотици- психично заболяване, секта,  финансови проблеми, изневяра, несъгласие с политическата система и прочее. Коментира се целия спектър от възможности , но всички те са в сферата на предположенията. Това , което е сигурно е , че действията на Лидия са напълно осъзнати, а предизвиканият ефект е търсен. Дали той е насочен към цялото общество или конкретен човек предстои да разберем. Или да не разберем.  Актът е вик за помощ, но едва ли някой ще го чуе. Екстремното решение на Лидия действително повдига много въпроси, чиито отговори журналистите могат да открият. Но нито един от тях не се крие в близките планове на овъглена плът и конвулсии. Трагедията стана причина за ескалиране на политическите дебати във форумите.  Кибритът с логото на ГЕРБ буквално взриви  тролските общности. В един крайно ляв сайт някой написа „Лидия подпали България”.  Това обаче е далеч от истината. Лидия подпали единствено себе си. В държава, в която хората снимат горящ човек, вместо да се опитат да го спасят, нищо не може да се запали.

Парашкева Иванова