Материал за хазартната мания, завладяла българи от различни поколения, се публикува от разлчини медии във всички точки на света. Репортажът със заглавие "Мания по талончета за търкане победи България" е ва Агенция Франс Прес и разказва за зависимостта, която придобива заплашителни размери в страната. 

Ето и текстът, който е една от най- тиражираните новини през последните дни:

Въоръжен с монета, 96-годишният Стоян Стоименов от Църква, малкото селце в близост до София, опитва късмета си с поредния лотариен билет за търкане. "Казвам си: "Ще спечеля отново“. Не е много вероятно, но пък кой знае...“, споделя той, намигайки. Стоименов е само един от хилядите българи, сграбчени в лапите на лотоманията през последните години в най-бедната държава в ЕС, в която в последно време се увеличават сигналите за рискове от масова зависимост.

През февруари Стоименов спечели 5000 лв. (2500 евро, 3000 долара), приблизително 25 пъти колкото месечната му пенсия, и разпредели наградата си между децата, внуците и правнуците си. Те са му се отблагодарили, като са му подарили още повече лотарийни билети за 96-я му рожден ден на 6 май. Най-продаваната стока В малкото кафене, където Стоименов спечелил наградата си, масите са пълни с негови съмишленици, запалени по хазарта.

 

"Продавам билети за търкане повече от всичко друго“, заявява момичето зад щанда. Според критиците законодателството изостава на фона на бума на лотохазарта, в който няма ограничение дори за участието на деца. "Играя от време навреме, но едно момче от моя клас не се занимава с нищо друго, освен да си купува билети за търкане“, споделя 10-годишния Денислав, който си купува билет за 2 лв. от джобните си за обяд.

Според изследване, поръчано от българска правителствена институция през юли 2016 г., в Северозападна България, най-бедният регион в ЕС, 10% от гимназистите купуват талони за търкане всеки ден, а 11% - веднъж седмично.

Опасност от "епидемия“

Според българското издание "Капитал“ 100 млн. талона за търкане са продадени през 2017 г. в държава с под 7 милиона население. Допитване на "Галъп“, проведено през месец април, установи, че 57% от българите участват в някаква форма на хазарт. Според експерти страната има втората най-голяма хазартна индустрия в ЕС след Малта. В добавка към печелившата природа на този вид бизнес е фактът, че индустрията се радва на по-ниски данъчни ставки от тези върху цигарите. България е единствената държава в ЕС, където законът не изисква хазартните компании да даряват определен процент от печалбите си за благотворителност.

Част от политиците в момента настояват да се вземат мерки за противодействие на явлението. Зам.-председателят на управляващата партия ГЕРБ Цветан Цветанов предупреди за "епидемия сред подрастващите и хората с нисък социален статус“. Пропуските в действащото законодателство са илюстрирани от правилата за рекламата на хазарт. Телевизионните реклами на лотарии и талони за търкане технически са забранени, но ТВ операторите имат право да излъчват интервюта с победителите, които ентусиазират зрителите с разкази за наградите си от по 200 000 лв. и за това как купуват билет всеки ден със сутрешното си кафе.

Широкото разпространение на лотарийни талони в кафенета, магазини и будки за вестници доведе до коментара на вицепремиера Валери Симеонов, че "църквите са единственото място, където те не могат да бъдат намерени“. По-рано през годината Симеонов предложи промени в закона за хазарта, които в момента чакат парламентарно одобрение. Те трябва да въведат забрана за показване на лотарийни награди и печеливши участници по телевизията, за продажба на карти на непълнолетни, а също и да ограничат разпространението на талони само до специални пунктове за залози.

Убийство на спорта

Опитът за затягане на законодателството за хазарта срещна мощна съпротива. КРИБ, конфедерацията на българските работодатели, предложи силно смекчена версия на промените, която единствено задължава ТВ каналите да излъчват предупреждения за риска от пристрастяване. Според КРИБ промените на Валери Симеонов ще доведат до "сериозни последствия“ за медиите и за спортните клубове, а също и за 177 000 души, заети в игралната индустрия. По данни на "Нилсен адмосфиър“ игрални компании са най-големият рекламодател в българския телевизионен ефир през 2017 г.

Българският футболен съюз също изрази твърда опозиция, изтъквайки факта, че клубовете получават голяма част от спонсорството си именно от онлайн платформи за залози. Българската футболна звезда Христо Стоичков, който лично е участвал в реклами на онлайн платформи за залози, е гласовит защитник на индустрията, стигащ дори до твърдението, че плановете за ограничения означават "убийство на спорта“.

Превод: Mediapool