Свидетели сме на унижения, заплахи, безрасъдно шофиране и катастрофи от страна на шофьори и кондуктори от градския транспорт. Случаите с всеки изминал ден зачестяват, а потърпевшите са хората, за които работи той. До къде я докарахме? Удобството да се превърне в ад, а уж работи в наша полза.
През последните дни ви показахме как най-безцеремонно служителите в рейсовете в Пловдив газят законите, подиграват се на пътниците и дори ги унижават. Дали ще се разкрещят за стотинките за билет, дали ще шпорят със 100 километра в час, дали ще си спретнат гокна, само и само да вземат повече пътници… до кога ще продължава това?
Този въпрос ни задават десетки читатели на TrafficNews.bg , станали жертва на пловдивския градски транспорт. Лашкани като чували с картофи, хората вече са вдигнали ръце от иначе модерните ни рейсове.
Които с ирония можем да наречем и "бързи", защото неведнъж автобуси са засичани да шпорят с два пъти над допустимата скорост. Преди дни масивна машина по линия 6 разви 100 км/ч, и то в града. Тогава дори шефът на пловдивската полиция взе отношение по случая. Той се закани, че виновният водач ще бъде солено санкциониран.
Да, но той е само един от многото. Подобна „изцепка” на водачите не е прецедент. Водачите масово настъпват газта, я защото гонят график, я защото бързат за нещо друго. Свидетели сме били и на навлизане в насрещното само защото на шофьора не му се чака колоната с коли. Случката се разигра преди седмица на улица „Гладстон”. И забележете - през деня, в пиков час, а рейсът беше пълен с пътници. Отново с риск за живота на пловдивчани.
А колко наши съграждани са слизали с накърнено самочувствие? Пресен пример е дама, която публично бе изложена, че „много й знае балалайката”, тъй като си е позволила да плати с дребни стотинки. И не е единствената. Друга жена беше заплашена, че ако още веднъж даде толкова дребни пари, ще й се случи случка.
А псувните, те се оказват неизменна част от процеса на управление на пътническо МПС. Баба бе напсувана, че бавно се качва, а шофьори на други коли по пътя - че се мотаели по светофарите.
Примери, примери, примери. Сигнал след сигнал, а резултатът никакъв. Правят ни на маймуни, вместо да се грижат за комфорта на хората. А много пловдивчани всеки ден са принудени да използват градския транспорт. И ако мнозина са се отказали, то възрастните хора нямат избор. Кога най-накрая ще сме европейски град, с европейски маниери и култура? Кога служителите в рейсовете ще се научат на обноски, човещина и тактичност?
Социалните мрежи са залети от коментари, оплюващи ситуацията с транспорта в града.
„Тези са затвора”;
„Това е всекидневно”;
„Време е всички да се вдигнем на протест срещу безобразното отношение”;
„Заради такива отдавна се отказах да пътувам в автобусите”;
„Трябва да се сложат камери и да се следят служителите. Който направи такава сцена или си позволи да кара като простак -уволнение”.
Това са само част от коментарите на гневни пловдивчани във Фейсбук.
Ще ви разкажа за едно мое преживяване в автобус в Холандия. В държавата на лалетата кондуктори по рейсовете няма. Хората се придвижват предимно с карти, а ако нямат такава, си купуват билети от шофьора. Та, качвам се аз в автобуса, отивам при водача, подавам парите, а той с усмивка ми съобщава, че няма билети и не може да ми вземе парите. Какво да правя аз? Да слизам ли? Тогава той просто каза „няма проблем, седнете”. След две спирки отново се доближих и попитах за билет, за пари, какво се случва. Той отново с усмивка на уста ми посочи седалките и каза „настанете се удобно, ще се приберете”. На слизане оставих сумата, от срам да не се изложа пред чужденците. Шофьорът бе потресен от действията ми: „Това не е ваш проблем, че нямам билети. Моля ви, вземете си парите”.
Замислих се дали това е възможно у нас? Дали няма да бъда свалена на минутата или да бъда одрусана със солидна глоба? Само и само да ми вземат парите, ще ми пробутат дори стар билет.
Да спрем със сравненията тук...