Къде е границата между грижата за животните и материалния интерес? Кога добрите намерения  се сблъскват с суровата реалност? Зад фасадата на благородни каузи и спасителни мисии нерядко се крият икономически интереси, неясни практики и дори системно страдание, маскирано като помощ. Развъдниците, неправителствените организации и „осиновителската индустрия“ се оказват част от един сложен и често непрозрачен механизъм, в който животните невинаги са печелившата страна.

Д-р Костадин Шанков е ветеринарен лекар с дългогодишен опит и активна гражданска позиция. Той е ветеринарен лекар, международен съдия и организатор на десетки международни изложби. Не се страхува да задава неудобни въпроси и да посочва несъответствията между думи и действия в сферата на хуманното отношение към животните. В това интервю разговаряме с него за сивите зони в развъдната дейност, ролята на НПО-сектора и какво наистина означава „да се грижиш“ за животните в България днес.

- През последните месеци излязоха случаи на жестоко насилие над животни, включително заснемане и разпространение на кадри към сексуални престъпници. Това прецедент ли е?

– За съжаление, насилието над животни не е прецедент. Но що се отнася до сексуалните извращения – наистина ми се иска да вярвам, че това е изолирана ситуация. Такъв акт е падение на човешката природа и не трябва да бъде толериран никъде.

- Какви мерки трябва да се предприемат от закона и социалните платформи, за да се спре разпространението на подобно съдържание?

– Вярвам, че вече съществува достатъчно напреднал изкуствен интелект, който може да открива и премахва такъв тип съдържание. Това е може би най-ефективният начин. Оттам нататък – контрол, контрол и още контрол. И обществото трябва да стане по-ангажирано и чувствително, но в рамките на разумното, а не истеричното.

- Може ли подобно престъпление да бъде индикатор за склонност към насилие и срещу хора?

– Абсолютно. Насилието над животни често е предвестник на бъдещи прояви срещу хора. Ако погледнем историята, ще видим, че много от масовите убийци са имали медицинско образование – свикнали са с кръв, с безчувствено отношение към болката. Същото е и с насилието над животни – то може да притъпи емпатията и да отвори път към по-тежки престъпления.

- Случаят с кучето Мауси повдигна въпроса за износа на животни и ролята на НПО-тата, които понякога се възприемат като бизнес. Какво трябва да се промени?

– Последните законови промени ограничиха износа, особено към Германия, чрез изискването всяко животно да преминава през обект, регистриран в системата TRACES. Това донякъде ограничи злоупотребите. Проблемът е, че много НПО-та функционират като търговски дружества – под претекст, че помагат, се печелят сериозни суми. Важно е да има контрол и прозрачност. 

- Как оценявате състоянието на законодателството, свързано със защита на животните у нас?

– Законодателството е пълно с противоречия. Работи се „на парче“, а не цялостно. Например – истинските селекционери, които отглеждат кучета според генетични и здравословни стандарти, често не са признати за легитимни, докато ферми с десетки животни, често в ужасяващи условия, са напълно законни, защото са регистрирани като животновъдни обекти. Законът защитава  ферми с 150-200 кучета, където всяка кучка ражда поне веднъж, понякога 2 пъти годишно и бълват безразборно  кученца, които се продават  онлайн и по разни социални групи и мрежи, които на 99% са с генетични заболявания и  една много голяма част умират в първите 6 месеца, заради здравословни проблеми. А именно те са един от основните източници на бездомни кучета – защото много от тях се изоставят. 

Не трябва да се лъжем, че бездомните кучета на улицата са плод на развъждането на бездомни кучета. По-голямата част от кучетата, явили се на улицата, са захвърлени домашни любимци или първо поколение, след захвърление домашни любимци.

- Обсъждат се промени в закона след последните случаи на жестокост. Какво знаете по темата?

– Работи се в няколко насоки. Най-важната промяна е възможността за по-бързи разследвания и използване на разузнавателни средства при доказани случаи на жестокост. Но това е само началото. Надявам се и други промени да влязат в сила.

- Планират ли се промени по отношение на развъждането?

– Отдавна настояваме да се разграничат хоби-развъдниците от професионалните. Хората, които имат до три кучки и се грижат добре за тях, не би трябвало да бъдат третирани като ферми. В същото време трябва задължително всяко животно, допуснато до разплод, да минава през здравни прегледи. Това ще спре масовото развъждане на болни животни и ще намали изоставянето им.

- Къде в Европа виждате добър баланс между законодателство и отношение към животните?

– Трудно е да се каже. В страни като Англия и Норвегия има строго законодателство – понякога дори твърде крайно. Например – ако кучето захапе, дори и леко, лекарят е длъжен да докладва и то може да бъде евтаназирано. В същото време в страни като България почти няма санкции. Смятам, че трябва да вървим към балансиран модел – например, въвеждане на здравна застраховка за всяко животно и годишна такса, както е в Германия.

- Има ли промяна в общественото отношение към темата през последните години?

– Определено да. Все повече хора проявяват съпричастност и се включват активно. Има изключително стойностни хора, които се занимават с животни от сърце. За жалост, има положителни, но има и отрицателни примери, защото една много голяма част от НПО-тата и  наличните зоодоброволци са хора, практикуващи го само заради икономическата изгода, което е ужасно. За да бъдеш зоодоброволец и въобще доброволчеството означава, че ти го правиш, защото ти е страст, защото обичаш, защото искаш. Има немалко български фондации , които получават сериозно финансиране от чужбина , но представят съмнителни отчети и резултати.

 Да не говорим, че това, което си стига до тяхните фондации - майки, спонсори, също е доста различно от това, което реално се случва. Но когато говорим за доброволци, които истински искат да помагат и да работят,  то помощта им е безценна, защото когато един човек обича животните, иска да помага за тяхното добро, но нищо не може да го спре и той може да роди само добри идеи.

- Как оценявате работата на институциите по темата?

– Има сериозни проблеми. Институциите често знаят за незаконни обекти, но не действат, защото се страхуват, че животните ще се озоват отново на улицата. А тези обекти често са опасни – и за животните, и за хората. Хигиена, пренаселеност, болести – всичко това е заплаха. Затова е важно приютите и временните обекти да отговарят на законовите изисквания, дори да са създадени с добри намерения.

- Какво бихте казали на хората, които критикуват, че се обръща повече внимание на животните, отколкото на хората?

– Тук не съм съгласен. Аз смятам, че всички хора, които са балансирани в своите отношения и разумни в отношението си към животните, са хора, които бяха помогни на всеки един човек, който видят. Няма как да обичаш животните и да имаш любов към тях и да бъдеш безпрестрастен и да игнорираш проблемите на човечеството и на хората около себе си.

Не трябва да забравяме, че няма как да бъдем щастливи, ако хората около нас не са щастливи. Това е най-големият проблем. Ако аз съм щастлив и хората около мен са нещастни, това означава, че аз ще бъда недостатъчно щастлив, защото енергията, напрежението и всичко, което се чувстваме около себе си няма да ми дава щастливото, което аз искам да постигна.

За това ние помагаме и на животните, помагаме и на хората, защото виждайки едни щастливи хора с весели домашни любимци, това означава, че правят и нас щастливи. Лично аз освен с животни работя и съм правил много кампании и за хора и ще продължавам да го правя, защото вярвам, че едното не изключва другото напротив, допълва и усмихнатите хора с весело въртящи се опашки е най-добрата комбинация, която може да виждаме около нас на улиците.