Димитър Фердинандов е едва на 19 години, а вече има собствена техническа разработка за колонизиране на Слънчевата система. Той завършва Езикова гимназия "Пловдив" и продължава по пътя на знанието към Англия. Димитър избира да изучава Авиокосмическо инженерство в Университета в Бирмингам и да посвети живота си на астрофизиката и Космоса. Тази идея го пленява, още докато е дете, и оттогава мечтае да даде своя принос за справянето с може би най-дръзкото предизвикателство пред човечеството – да се върне сред звездите.

Димитър Фердинандов печели десетки конкурси, посветени на любимата му наука, сред които ежегодният Национален конкурс „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“ , „ФИЗИКА – ИНЖЕНЕРСТВО – ТЕХНОЛОГИИ“, полуфиналист е на Европейското астрономическо състезание за младежи "Odysseus II" и много други. Последната награда, която печели преди броени дни, е от инициативата ,,Отличниците на България" под патронажа на министъра на образованието.

Пловдивчанинът вярва, че науката трябва да се споделя, затова открива свой собствен научен канал в YouTube, където публикува авторски късометражен филм "Нашият свят" и интересни видеа за звездите, Космоса, човечеството и всичко, което ни свързва.

Ето какво споделя младата надежда на Пловдив с нас:

 

– Кога и как се сблъска със света на физиката? Имаше ли нещо друго, което те е привличало повече като дете?

-Физиката и астрономията се появиха в живота ми изключително рано – може би на около 5 или 6-годишна възраст, и успяха толкова бързо да ме завладеят, че всъщност и не мисля, че някога наистина съм обмислял развитие в някоя друга област. Да, винаги ми е било интересно какво е да си лекар или политик, или режисьор, или много други, но никога до степен, в която да могат да оборят желанието ми да бъда част от най-вълнуващото предизвикателство пред човечеството – да пътува сред звездите.

–Защо избра да учиш точно Авиокосмическо инженерство?

– Израснах в семейство на инженери, математици и учители. От много малък бабите и дядовците ми ме запознаваха с различните науки, но сякаш най-много ме завладя историята за Вселената. Помня как мечтаех един ден да мога да достигна всички онези приказно красиви космически структури, илюстрирани на страниците на немалката ми колекция от енциклопедии. Знаех, че пътят до тях не е лесен и че човечеството трябва да се справи с редица технологични предизвикателства. За мой огромен късмет, баща ми е авиоинженер и можеше да ми помогне да схвана основните понятия за полет. Колкото повече се впусках в детайли, толкова повече растеше и моята мания по ракетите и космическите технологии. И ето ме тук, 15 години по-късно, студент по Авиокосмическо инженерство, който продължава да се вълнува при всяко рутинно изстрелване, колкото и при първото, което е виждал.

Интересите ми обхващат различни сфери на науката и живота, може би защото се ръководя от едни много специални думи на великия Стивън Хокинг: „Имаме този един живот, за да оценим грандиозния дизайн на Вселената“. Макар и това да е повече лично моя интерпретация, „грандиозният дизайн на Вселената“ не се ограничава само и единствено до структурата на обгръщащия ни Космос, а може да бъде видян и в контекста на нашето собствено съществуване, на същността на самите нас. Светът и хората в него са прекалено интересни, за да не се опитаме да ги опознаем по-добре. А именно когато подходим с интерес към личността, когато се опитаме да я разберем и да се поставим на нейното място, ние можем да видим истинските цветове и разнообразие в човешкия свят. Тогава ние не съдим, а се опитваме да работим заедно и да си помагаме.

–Кога хвана обектива за пръв път? Къде е пресечната точка между киното, фотографията и науката?

–Любовта ми към фотографията всъщност започна от видеографията. Когато бях малък, се научих да правя 3D анимации. В седми клас получих задачата да направя проект по физика на тема „Как да се предпазим от токов удар“. Тогава вече разучавах техниката на зеления екран и реших да я изпробвам при изготвянето на моя проект. Поръчах си greenscreen и направих първото си видео. Класът ми много го хареса, а г-жа Божинова, учителката ми по физика в СУ „Патриарх Евтимий“, дори продължаваше да го представя и през следващите години. Тя ме вдъхнови да продължа в същия дух и да започна създаването на цяла поредица от видеа, които можете да откриете и на моя YouTube канал. С видео, посветено за мисия до Марс, участвах за първи път в състезания за проекти по физика. Спечелих квота за посещение на тренировъчния лагер на НАСА в Измир и първата си поощрителна награда в организирания от фондация „Еврика“ Национален конкурс „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“.

Година по-късно като коледен подарък получих и първия си професионален фотоапарат. Макар и идеята да бе да го използвам основно за бъдещите си видеа, бързо се вманиачих и по основната му функция – фотографията. След близо 50 000 кадъра (20 000 от които бяха заснети на събития от Европейска столица на културата), интересът ми само расте.

–Всичките твои интереси и занимания някога карали ли са те да се чувстваш с нещо по-различен от останалите?

–Ако трябва да бъда честен, точно обратното. Астрономията е по-скоро смиряваща наука, която ни позволява да отправим един малко по-различен поглед върху света и нашето крехко съществуване. Когато вземем под внимание необятността на Вселената и я съпоставим с бледата синя точица, върху която се реем през предимно празното космическо пространство, осъзнаваме колко безсмислени са нашите конфликти, колко общи са нашите интереси и колко повърхностни са нашите различия.

–Имаш ли кумир, човек, на когото се възхищаваш, или чиито успехи би желал да достигнеш?

–Баща ми. Със сигурност съм наследил чувството му за хумор, надявам се толкова успешно да съм наследил и неговата решителност, благонадеждност и точна преценка.

–Каква беше причината да избереш да се обучаваш в чужбина, по-конкретно Англия?

–Основната причина да избера да продължа обучението си в Англия бе възможността да се обучавам в близък контакт с авиокосмически гиганти от ранга на Rolls-Royce, Airbus, Boeing и прочее. За съжаление, поне засега, българското образование не предоставя достатъчно добра материална база за провеждане на практически обучения, които са ключови за успешна кариера в подобна високоспециализирана инженерна сфера.

–Липсват ли ти вече България и Пловдив?

–Иска ли питане! Макар и тук да открих прекрасни млади хора и много нови приятели, сърцето ми принадлежи на България! Там е моето семейство, моите близки и приятели, там са прекрасните ми спомени, там е и топлият Пловдив, който независимо от сезона, ще бъде винаги поне с няколко градуса по-топъл от всяка друга точка на Земята.

–Някога би ли се върнал да работиш и предаваш наученото в родната си страна?

–Това всъщност е една от най-големите ми мечти. Бих искал децата ми да израснат в България! Вярвам, че всеки може да носи промяната и да влияе на случващото се, независимо къде по света се намира, стига, разбира се, да го желае. Никога няма да спирам да се интересувам от случващото се в страната или да създавам видеа на български, които да са насочени към българските ученици. Именно за тях искам един ден да създам лаборатории и центрове за развитие в научните сфери в различни градове в България.

–За какво мечтаеш?

–Мечтая за свят, в които повече хора разбират как се прави наука. Успеем ли да образоваме достатъчно голяма част от хората по тази тема, фалшивите новини и статистическите злоупотреби ще станат част от миналото и ще можем заедно да се фокусираме върху нещата, които наистина са от значение – борба с климатичните промени, навременно справяне със следващата опасна епидемия, общото икономическо развитие, по-безопасен транспорт и др. А след това, възможностите са безкрайни!

–Какви са бъдещите ти планове? Къде виждаш Димитър Фердинандов след време – в професионален, а защо не и в личен план?

–Мечтая да работя по мисиите до Марс и много бих се радвал да бъда част от някои от невероятните екипи на големите космически агенции и компании. Но винаги подхождам с интерес към новото и различното. Търся доброто предизвикателство, защото само когато се предизвикваме, можем да се развием, и удовлетворението, защото то носи смисъл и радост от нашето съществуване. В личен план се надявам да мога да продължа да създавам медийни продукти, чрез които да разкривам удивителните тайни на заобикалящия ни свят, и може би скоро да открия специалния човек, с когото да споделя своето приключение. 

–Какво ти донесоха всички твои ангажименти, участия в конкурси и състезания?

–Запознаха ме със страшно много и интересни хора, помогнаха ме да развия ключови способности за 21. век, да се сблъскам със суровата реалност от рано и да знам как в бъдеще да реагирам на нейните привички. И всичко това, докато се занимавам с нещата, които обичам – физика, младежка политика, фотография, видеография, театър.

–Какво те вдъхновява да мислиш толкова мащабно и всеобхватно, а същото време в такава дълбочина и детайлност? Физиката ли отключи това умение ?

–Мащабното мислене без план е просто фантазиране. Към реализирането на всяка идея може да се подходи поетапно. Работата върху детайлите не само прави една голяма и привидно непостижима идея възможна, но я конкретизира и подобрява. Не мисля, че физиката е единственият ключ към този подход, но със сигурност участието ми в състезания за създаване на авторски проекти и разработки ме убедиха в неговата ефективност.

–Смяташ ли, че е време за генерална промяна в българското образование? Ако то предлагаше друго, щеше ли да останеш да изучаваш висшето си образование тук?

–Време е за промяна, да. Дали тя трябва да е генерална – не съм напълно сигурен. Макар и да притежава редица недостатъци, особено когато става въпрос за практическо обучение, българската образователна система е ас в създаването на високо образовани млади хора с богата обща култура. Да, учим страшно много материал, който сякаш никога не би ни потрябвал, но смятам, че в сегашния свят той е една отлична основа. Стига, разбира се, да сме били достатъчно мотивирани да попием. Мотивацията често липсва. И смятам, че една от основните причини е липсата на добра комуникация между учениците и хората, които взимат важните решения за тяхното обучение. Ако конструктивният диалог се подобри, смятам, ще видим качествено подобрение на образователната система, за което преди дори не сме мечтали.

–Разкажи накратко концепцията на програма „Сокол“.

–Програмата за колонизиране на Слънчевата система /SolarSystemColonizationProgram/, с абревиатура SOCOL, е амбициозен и широкообхватен проект. Той не обещава само бъдещи колонизации или пилотирано изучаване на Слънчевата система, а има и за цел да се занимае с проблеми и опасности, надвиснали над цивилизацията ни – започвайки от проблемите тук, на Земята (климатични промени и глобално затопляне), осигурявайки безопасност на живота, както и възможност и пространство за бъдещото му развитие. Изграждането на колонии на други планети е сред основните цели на програмата. Разбира се, разширението на човешката цивилизация ще създаде и необходимост от проект, който да защитава новите колонизатори от надвисналите опасности. В продължение на няколко милиарда години, Луната е била тази, която се жертва, за да предпази Земята от опасни и вероятно унищожителни космически сблъсъци. Но в момента, в който човекът се засели на нашия естествен спътник, ще ни е нужен начин да го предпазим – чрез проект „ЕТМО“, който не само ще предупреждава за надвиснали заплахи и ще се справя с тях, но и ще е първа стъпка в изграждането на миньорска флотилия, която ще се възползва от ценните суровини на астероиди и комети.

За улеснение при изграждането на колониите, програмата предвижда и изграждането на космическия асансьор, който се очаква да намали драстично цените на космическите полети и мисии.