Сексуалното насилие е сред най- тежките престъпления срещу личността. Втори идентичен случай на изнасилване при сходни обстоятелства в един и същ квартал в Пловдив Кючук Париж говори за сериен изнасилвач. Ако той не бъде заловен, може да има и други жертви. При всички положения страхът се настанява сред хората. Какво се случва обаче с жертвите? Оттук нататък и двете момичета, върху които неизвестният засега нападател посегна, влизат в криминалната хроника и в процедурата на разследване. Какво изпитват, как трябва да се държат околните с тях, какво изпитват и какво трябва да бъде поведението на най-близките им. Съвети от психоложките Татяна Кючукова от София, участник в групови психологически интервенции при остро кризисни ситуации и Яна Христова от Стара Загора, психолог и фамилен терапевт специално за TrafficNews.bg.

Татяна Кючукова: "Каквото и да претърпи човек, реакцията му е индивидуална и зависи от неговата личност. Когато изнасилването е извършено от познат, близък човек, травмата е по-голяма, но при брутално изнасилване от непознат пък на първо място идва стресът и страхът. Много е важен начинът, по който ще се водят следствените действия - и на двете жертви предстоят хиляди разпити, многократно връщане към спомена, възобновяване на преживяното, а това не помага. Затова и много жертви на изнасилване не съобщават за станалото.."

Яна Христова: "Не случайно жертвите на изнасилване са тези, които най-малко търсят помощ. В първите часове те изпитват шок, обикновено са в ступор. Мъчат ги чувство на срам и страх, а действията по разследването вече са започнали и ситуацията става много сложна. В други страни има специална процедура за такива случаи - разпитите се водят от жена- полицай, за жертвата се полагат грижи, отношението е много внимателно. Не съм сигурна, че това се прави у нас по този начин. Най- важното е жената да почувства, че за нея се полагат грижи, че нейното физическо състояние е важно за околните. Що се отнася до най- близките, за тях случилото се също е огромен шок.

Обикновено чувствата, които ги разтърсват, са гняв и срам. Те не знаят как да се държат с дъщеря си или съпругата си, искат да я подкрепят, но не знаят как. Никой не е подготвен за това. За тях е важно да знаят, че най- доброто е да осигурят безопасна среда на жертвата, да бъдат наблизо, но без да се натрапват. Често в подобни ситуации близките удовлетворяват по-скоро собствената си потребност да окажат помощ, без да се съобразят с потребностите на пострадалата. Да се говори за случилото се е добре, ако самата жертва иска да говори, но по-често е обратното.

Индивидуално е - едни искат да се усамотят в безопасна среда, други да плачат...Самото говорене на тази тема е трудно, защото думите като че ли затвърждават травмата. Важното е да се окаже чисто физическа помощ. С идеята, че правят най-доброто, близките могат да заведат жертвата на психолог, но и това може да създаде нова почва за травмата. Така че просто да я обичат, пазят и наблюдават. Обикновено след три до шест месеца острият стрес от преживяното преминава, идва обаче опасността от поява на Посттравматичен стресов синдром. Признаците са рязко връщане към спомена, силен страх...Тогава вече трябва да се потърси специализирана помощ. По мои наблюдения, потвърдени и от разказите на много жертви на изнасилване, най- добре се отразява анонимната психологическа подкрепа. Има телефонни линии, на които дежурят специалисти, има групи на жертвите на насилие. Нека потърсят, ето един от адресите: http://nasilie.eu/vidove-nasilie/seksualno-nasilie/

Като че при запазване на анонимността помощта на специалист е най-ефективна. Изнасилването е тежко престъпление с много последици, то е посегателство върху сърцевината на личността."