Екатерина Лозанова е детски психолог с практика в Пловдив. Преминала е редица курсове и обучения, сред които в Център по психично здраве и Комплексен онкологичен център - Пловдив. Има сертификати за преминато обучение за “Личен опит“ в направлението “Когнитивно поведенческа терапия”, “Базови умения“ в направлението “Когнитивно поведенческа терапия“, обучение по Ранно детско развитие и сертификат по Обща психодиагностика.

- Споделяте ли твърдението, че неинформираността на хората допринася за масовата истерия, която е обзела всички във връзка с епидемиологичната обстановка у нас?

- Да, така е. Има една много хубава притча на Сенека, която разказва, че на портите на голям град се появила смъртта. Войник от градската стража я попитал какво прави тук, а тя му отговорила, че е дошла да вземе сто души. Той веднага тръгнал из улиците и започнал да предупреждава хората, но в края на деня се оказало, че са умрели не сто, а хиляда души. Войникът я попитал, защо е прибрала толкова много хора. А тя му отвърнала: Аз взех тези сто, за които бях дошла. Страхът и тревогата, които ти причини, взеха останалите. Изводът е, че „има повече неща, които ни плашат, отколкото такива, които ни измъчват. По-често страдаме от въображението си, отколкото от действителността”. В този смисъл масовата дезинформираност на хората по отношение на психотерапията също пречи на това човек да се бори със страховете си и да развива себе си.

- Съществува ли все още стигмата, хората да се притесняват да посетят психолог, когато имат нужда от психологическа помощ?

- Да, масово хората в България смятат, че ако ти се налага да използваш психологически услуги, значи си ‘‘луд‘‘. На запад - в Германия например, всяка фирма има психолог. Служителите наистина се възползват от услугите и не само по въпроси, свързани с работната среда. В Холандия много семейства посещават психотерапевти, за да подобрят комуникацията в семейството. Четох даже статия на Behavioralsientist.org за превенцията срещу алкохолни и наркотични зависимости при тийнейджъри. В нея стaвaше въпрос за поведението, което трябва да се приучи сред младежите - да казват "не на пробвaнето", да се зададат активности и интереси, на които да се радват. И използването но наркотици да не е нормално. Създават се цели групи от  специалисти,  които анализират рисковите фактори и се започва работа.

- Каква е разликата между работата на психолога и психиатъра?

- Психологът е специалист, който е квалифициран през науката Психология. Той работи през различни направление, било то Когнитивно – поведенческа психотерапия, Позитивна психотерапия, Неорейнхиянска школа, Фамилни психотерапия и други. Използва психотерапевтични методи да помогне на човек да се справя с мислите, чувствата, поведенията си в дадена област и по даден проблем. Психиатърът е медицинско лице – лекар. Той работи със случаи, които изискват амбулаторно лечение – изписват медикаменти. Има пациенти, при които лечението с медикаменти е задължително, и се работи съвместно с психиатър-психолог. Има случаи, при които психотерапията не изисква психиатрична намеса. Зависи от случая.

- При какви проблеми е добре човек да посети психолог?

- Душевни страдания - тревожност, депресия, паника, скръб, ужасявящ страх, неистов гняв или вина, които ни карат да губим надежда, пътя, дори любими хора. Не е нужно да преминаваме през това сами, заради предразсъдъци или мнението на другите. Когато имаме хрема, посещаваме лекар, нали? А когато душата ни  страда, не е нужно да се мъчим и да чакаме,  можем да си помогнем, търсейки компетентни лица в сферата на психологията. Този начин се нарича хигиена на мисленето – да знаем как можем да си помогнем. Така нито ще се терзаем и травмираме, нито ще губим ценно време от живота си.

- Каква е тарапията?

- Терапевтичното направление, което аз съм избрала, е Когнитивно – поведенческа психотерапия. Всеки специалист има набор от различни техники и те може да са от различни направления. Но за всеки клиент терапевтичните техники са индивидуални – според нуждите, според заявката, според проблема.