Проф. Лолита Николова е учен със световна слава. Създава Международния институт по антропология в Солт Лейк Сити, щата Юта, който прераства в Глобална академия. Доктор е по древна история, защитава втора докторантура по генетична генеалогия. Създател е на първото родословно дърво на българските имигранти в САЩ и е един от най-големите специалисти по генеалогия в света. Миналата година се връща в Карлово, с което е свързана от детските си години, е развива активна обществена дейност в града.

- Проф. Николова, Вие изследвате българската имиграция в САЩ от началото до днес. По какво тя се различава от останалите общности и какъв е профилът на българския мигрант?

- Българската имиграция в САЩ е изключително интересна и увлекателна научна проблематика. Американците създават среда на мултикултура и имиграцията особено през съвременния етап запазва националните си характеристики дълго време. За това помага и развиващото се разбиране за глобална българска нация, което е изключително важно за преизграждането на нашата национална идентичност като силна нация, интегрирала световните ценности. Мисля, че най-характерно за българите в САЩ днес е, че те успяват бързо да се адаптират и интегрират и това ги различава, например, от мексиканците. Имаме и фолклорни традиции, които се харесват в хетерогенната културна среда.

Мога да отбележа и различия в самата българска имиграция от началото на 20 век и сега. В началото на 1900-те години имигрантите са главно необразовани млади мъже. За разлика от западноевропейските имигранти, те не успяват да се обезпечат материално и да поканят съпругите и семействата им при тях или да се върнат и да си намерят съпруги у нас – като италианците, например. Затова успехът им е зависел от възможността да се оженят в САЩ. По тази причина много от тях се връщат, тъй като интегрирането с друга култура не е било лесна задача. Съвременните имигранти са образовани, отиват в САЩ често със семействата си. Много българи се женят и за други народности, но мисля, че е по-слаба тенденция. Имиграцията по начало е проблем за личната съдба. И всеки човек има уникална съдба. Моите изследвания градят пласт от националната ни идентичност, който да ни обогатява и да ни помага да се гордеем с българската си националност, допълвайки примери за  наши сънародници, които създават ценности толкова далече от България и гордо казват: Аз съм българин.

- Разкажете за живота си в САЩ. Как решихте да заминете?

- Заминах за САЩ през януари 1997 г. да чета лекция в Калифорнийския университет в Бъркли, Калифорния, по покана на американски професор. Това беше година и половина след забележителния международен научен симпозиум в Карлово по повод откритията ми край с. Дъбене, който организирах като зав. отдел 'Археология' в Общинския исторически музей в града с активното съдействие на тогавашната директорка г-жа Пенка Тодорова.

Пристигнах в Бъркли по време на зимната ваканция на студентите със самолетен билет, спонсориран от 'Мати България'. Това стана в период, когато вече нямаше средства за археологически разкопки по начина, по който аз исках да ги провеждам – на най-високо световно ниво. Още на следващия ден след пристигането влязох в университетската библиотека, каквато виждах за първи път, независимо от доброто ми познаване на академичните библитеки в Европа – с два надземни и няколко подземни етажа. Оказа се, че има и много балканска научна литература по моите проблеми. Два дни по-късно започнах да подготвям документи за зелена карта като учен. Беше дълъг процес, но след подаването им през 1998 г. получих одобрение за по-малко от 6 месеца. В същото време обаче дойде известието за стипендия от Германия за преподаване в университета в Хайделберг. Затова интервюто ми беше в София и се върнах в САЩ със зелена карта като учен в края на 2000-та година.

С други думи, в САЩ видях възможност да продължа успешната ми вече научна кариера, която направих като зав. отдел 'Археология' в ОИМ-Карлово в период, когато нямаше средства за разкопки. А за да си поръчам една книга чрез кногообмен в Народна библиотека ми беше необходима една трета от заплатата.

Проф. Николова по време на проучване на гробни паметници на остров Макинау в Мичигън, САЩ (октомври 2019)

- Какво означават вашите титли проф. д-р и. д-р о. и в коя област са?

- Първата ми научна титла всъщност навремето се означаваше като 'кандидат на историческите науки'. Сега тя е транформирана доктор, а моята е в областта на праисторията, която е клон на историята. С други думи, д-р и. означава доктор по история. Получих я в София през 1990 г. след успешна защита на дисертацията ми 'Проблеми на културните взаимоотношения между Югоизточна и Централна Европа през ранната бронзова епоха' с научен ръководител покойния вече д-р Румен Катинчаров, която разработих като докторант в Археологическия институт с музей в София. След нея е титлата изследовател професор, която е към основания от група учени институт в Солт Лейк Сити по моя инициатива и бе одобрена от Регентския съвет на Юта – висшата инстанция за образование в щата. Тя е въз основа на научната ми дейност със световен принос и афилиацията ми с Университета на Юта, където бях асоцииран проподавател във Факултета по антропология.

Заедно с преподаването ми в Обществения колеж в Солт Лейк Сити и Института по изкуства в Солт Лейк Сити, аз също продължих да уча. Завърших втора магистратура в частния университет Аргоси – съдебна психология, както и защитих успешно докторат в учебна програма за висше и след-средно образование, от който е титлата 'доктор по образованието'. Докторатът ми бе публикуван като научна книга, издадена в Ню Йорк от авторитетното издателство 'Nova Science' и електронното издание през 2018 г. Следващата година получи златен медал от престижна американска институция за награди в областта на кногоиздаването. Това е един от малкото докторати в САЩ, защитен не само с текст, но и публикуван учебник към него. Получих изключително висока оценка, както и всичките ми оценки в дългата докторска програма с повече от 50 кредита са отлични.

Книгата и златният медал

- Какво представлява генеалогията?

- Много хора не знаят какво означава думата генеалогия! Затова въпросът, който задавате, е напълно основателен.

Генеалогията е наука за проучване на родовете. В България по-популярна е думата родознание, но и тя не е много ясна на хората, тъй като за разлика от много други държави генеалогията не е популярна у нас. По-точно – едва сега става по-популярна. Аз обяснявам по следния начин: Когато започваме да изучаване кои са нашите баби, дядовци, прабаби и прадядовци, ние се занимаваме с генеалогия. Това е изключително силна научна дисциплина, която се основава на документи. Може би затова се развих като световно утвърден генеалог – научните ми проблеми, които решавам, са винаги основани върху много факти.

Но истината е, че станах генеалог случайно. Аз се преместих да живея от Бъркли, Калифорния, в Солт Лейк Сити, Юта, тъй като прочетох, че Университетът на Юта е водещ в света. Веднага бях приета за асоцииран преподавател, но това не ми даваше работа. А градът е столица на световната генеалогия и само за няколко месеца станах най-горещият генеалог, тъй като от години водещите компании имаха източноевропейски проекти, които никой там не можеше да направи успешни. Някои от тях продължават и днес, тъй като генеалогичният проект е по правило безкраен изследователски процес. През последните години моите проекти са основно в Италия и Гърция.

Даваните ми проекти от компании са традиционна генеалогия – без използване на генетични проучвания. Обикновено в италианските изследвания достигам до родословия с корени в 16 век.

Докторската ми теза обаче е културна геномика – опит да обединя традиционната генеалогия с генетиката и археологията. За съжаление, генетичните проучвания за древността засега не са много убедителни от научна гледна точка, и аз чакам в генетиката за праистория  да дойдат наистина талантливи учени, за да можем заедно да достигнем до истински научни резултати, а не манипулирани теории.

- Проучвала ли сте родословното дърво на някоя известна българска фамилия? Има ли достойно място генеалогията у нас?

- Да. Имам няколко проекта. Всяка фамилия става известна, ако се проучи. Силата на генеалогията е откриване на неочакваното във всеки род. Линда Гебаров ми поръча изследване и достигнах до много добри резултати при проучване на документи в гр. Ловеч. Нейният баща е бил авторитетен учител в САЩ. Имам проучване и на фамилия Стефанов от Великотърновско. Оказа се, че и от двете страни на океана в този род имат известни политици. За съжаление, тези проекти са частни и не мога да говоря подробно за тях. Някои резултати съм публикувала в научни статии.

Генеалогията е и проучване на детайли към родословни системи. Много се радвам, че точно преди честването на 125 години от рождението на известната карловка Анка Ламбрева открих кораба, с който е потеглила на 30 април 1930 г. от Нова Зеландия да се върне в България през Канада. Имам и други изследвания за карловци, които все още не са публикувани.

Силата на генеалогията е, че не се интересуваме кой в коя партия е членувал, например. Това е социална глобална платформа, която обединява нациите, расите, света. Затова генеалогията у нас може би още дълго няма да намери достойното си място в националната културна идентичност и сигурност, тъй като нашите политици предпочитат населението да е политизирано и да му се внушава, че всичко зависи от тях и авторитетът на видните личности  не означава нищо. Но подобна идеология е пагубна и българската нация отговаря по свой начин – иронизираща ги в социална медия и с твърде малко лайкове на казионните им прояви, които често са завеса на пропаст от корупция.

Друга причина генеалогията да не е ежедневно занимание в българските домове и децата да не знаят имената на прародителите си, е че българските семейства са обременени от борбата за насъщия и не виждат в генеалогичните изследвания конструктор на тяхната културна идентичност,  която ги прави по-силни като личности. Но пролетният полъх ще дойде от глобалните българи – имигрантите, в развитите западни страни, където родословното дърво е важно за всяко семейство. Търсейки своите корени, децата и внуците на днешните първо поколение имигранти ще бъдат огънят, от който ще заври водата на една изключително интересна, занимателна и силна за идентичността на различни нива изследователска дейност у нас. А може би и училищата и музеите ще помогнат. Едно от направленията, които има в моя проект за трансформация на ОИМ в Карлово, е създаване на генеалогичен център в музея за проучване на карловците в целия свят. Това означава световен генеалогилен център, тъй като карловците са по целия свят – милионери, професори, затворници, честни, престъпници – всички предмет на генеалогията. Нашата карловска идентичност не е само Васил Левски.

Корабът, с който се връща Анка Ламбрева

 

- Какво Ви накара да се върнете в Карлово?

- Аз винаги съм била свързана с Карлово, тъй като тук са корените ми – брат ми и баща ми. И мама, но за съжаление, гробът й, тъй като тя почина през 2009 г. Тук е и моята къща, находките от археологическите ми разкопки в община Карлово и основната тема на една насока от научните ми проучвания – история и генеалогия на Карлово. От заминаването си съм била в непрекъсната връзка с Карлово. Идвах си почти всяка година, макар и за няколко часа, тъй като изследователските ми проекти, за които пристигах в Европа, бяха извън България – главно в Италия, Германия и Гърция.

От 2018 г. започнах усилено да планирам окончателно завръщане, след като успешно защитих втората си докторска титла в университета Аргоси. Конкретно през 2019 г. ме върна информацията за конкурса за директор в музея в Клисура. Този конкурс ми даде надежда, че в Карловска община започна нова ера – ера на върховенството на закона. И непосредствено след конкурса в Клисура, което е отдалечено място за мен и не е конкретен предмет на преките ми научни интереси (затова не кандидатствах), ще има конкурс и за директор на Общинския исторически музей в Карлово. Смятам, че това място е най-доброто за мен да завърша световната си научна кариета и лидерска социална практика и на което най-много ще допринеса за Карлово и утвърждаването му като елитно място с наука, култура и туризъм на световно ниво. Разработих проект за превръщането на Подбалканския регион в нов център за международен туризъм чрез обединяване на усилията на всички близки общини около Карлово и план за 'История и генеалогия на Карлово'. Но пред очите ми разумът се трансформира постепено в абсурд – няма все още такъв конкурс.

Връщайки се през ноември 2019 г., аз започнах упорито да работя по проектите. Издадох първото списание за Карлово – „Карлово Емпатия“, което се посрещна с интерес и уважение от общността. Създадох и нова културна атракция 'Къщата на творците', което всъщност е отговор за общинския проектен зов за нови културни атракции. Започна също да функционира по-активно „Академия Карлово“ като научен и образователен център. Това е моята нова научно-социална рожба, която развивам бавно за социалното ми място за работа, след като се пенсионирам, тъй като чувствам сили да бъда социално активна дълги години напред. А според законите у нас пенсионната възраст за мен е 66 г. Издадох и първата ми биографична книга – за българската американка Диана Чолакова. Тя развива нов жанр – биомемори, при който автентичността на текста се постига чрез максимално възпроизвеждане на интервютата, въз основа на които бе написана. Засега е публикувана само като електронно издание на английски и вече получи бронзов медал в САЩ. Предстои издаването й на български. И, разбира се, всяка сутрин отварям интернет страницата на община Карлово, прошепвайки: Може би разумът победи все пак. Уви! Затварям я със заключението: Разумът се трансформира в абсурд. Не е ли всъщност световно явление? Ако трябва да се пошегувам, мога по друг начин на отговоря на въпроса си – дойдох (без да знам) да пиша книга 'Когато разумът се трансформира в абсурд­­'.

За информация на читателите – има закон, според който правомощията на общините с директорите на музеи са само за пет години след конкурс. Този закон е от доста отдавна, което означава нещо много просто – някой получава противозаконно заплата от нашите пари – парите на данъкоплатците. Психологически това е убийствено поведение на хора, които искат да покажат на света, че са над законите. Нашите идеали през 1989, когато падна Берлинската стена, буквално се газят с ботуш от някой,  който смята, че е над закона. Нямам преки обвинения към никого, тъй като в политиката най-често решаваща е думата на сили, които са зад публичната сцена.

Бронзовият медал от 2020 - награда за новата й книга за Диана Чолакова на английски

- С каква обществена дейност се занимавате в момента в Карлово?

- Първата са номинациите 'Най-добрите в Карлово'. Имахме за 2019 г. и номинациите продължават на Фейсбук страницата 'Най-добрите в Карлово' за 2020 г. Всеки може да номинира карловец за определена дейност, качество или проява. Единственото условие е да няма сигнал – оплакване, което да се окаже истина.

Втората е списанието 'Карлово Емпатия'. Първият брой е успешен. Реших да бъдат два броя, за да можем да увеличим и обема му. Третото направление е „Академия Карлово“. Искам да спомена и за много важна моя проява, която е извън Карлово – предаването ми по телевизия „Тракия“  „Културна идентичност“. Заедно с г-н Евгений Тодоров имаме вече няколко успешни предавания. Но заради Ковид-19 поредицата прекъсна да се излъчва. Все още се страхувам да пътувам до Пловдив заради близките ми и малките ученици. Но дано поне през есента нещата се стабилизират и продължим с Евгений този проект.

Първи брой на "Карлово Емпатия"

- Разработвате ли някакви научни трудове?

Всеки утвърден учен има централна изследователска тема. Аз работя от 2019 г. върху книга, за която ме поканиха да бъде издадена във Великобритания. Това е 'Културна теория', която разработвам като оригинална работа, а не критичен анализ на съществуващите теории. Помага ми фактът, че независимо от местоживеенето ми в Карлово, аз съм и студент онлайн по английска литература в университета в Южен Хемпшир, САЩ, където програмата е теоретична и дискусиите с преподаватели и студентите ми помагат да развивам и новата си теория.

Отделни нови научни проучвания публикувам непрекъснато, които са главно отговор на покани на редактори и съставители на научни книги и списания. Преди няколко дни изпратих статия за карловска компания за отоплителни системи. Получих предварително благодарност за приноса, а аз съм благодарна на г-н Хероут за възможността за видя производството на компанията. Книгата е за съвременната промишленост и ще се публикува от 'Nova Science', а моята глава може да се окаже първата научна публикувана специална разработка, и то на английски, за нова компания в Карлово. Теорията в нея е, че успехът на съвременна България се носи от много нови компании, които са малки, но започват от нула и успяват благодарение на следване на върховенството на закона, т.е. плащане на данъците и упорит честен почтен труд. Тези компании трябва да са пример и за политиците. А също и да се знаят и почитат от общността, която само поради отсъствие на достатъчно информация за новото днес отива в неправилна посока да идеализира миналото.

С други думи, ако през 1990 г. започнах да проучвам археологически горното течение на Стряма, за да покажа на карловци, че не само Васил Левски е наша гордост, днес си оставам същата идеалистка и ентусиастка,  но с друга цел. Искам да покажа, че все пак вървим напред и независимо от отровните стрели на „Когато разумът се трансформира в абсурд“, ние можем и ще бъдем световна ценност като малка, инегрирана и със здрави ценности общност, на която е трудно, но устойчиво също върви напред.

 - Баща Ви е известният художник Петър Николов. Разкажете за историята на вашето семейство и как е свързано то с Карлово.

- Карловските корени са по линия именно на баща ми. Неговите родители, покойните Петко Видолов Николов и Лалка, са живяли в с. Климент, Карловско. Баба Лалка ражда в Климент трима сина, от които татко е най-малкият. Тя е била учителка в село Климент през 1920-те и 1930-те години, родом от Казанлък. Дядо Петко е бил земевладелец. По-късно идват и си строят къща на купена земя в Карлово, тогава в северните покрайнини на града, а сега непосредствено до центъра от страната на Водопода. Мисля, че новата ни къща, която се издигна на мястото на голям кестен през 1970-те години, е с един от най-хубавите изгледи в света към Стара планина и близко до Старинно Карлово – перлата на днешното Карлово, както и Водопада. Моите първи братовчеди, децата на братята на баща ми, са в София или в Канада. Те и техните деца са много успешни адвокати, зъболекари, бизнесмени, медийни агенти. 

Аз станах карловка като археолог през 1990-те години, но живях и учих в Карлово и когато бях в 6-ти и 7-ми клас (през 1970-те години). Имам запазена една характеристика от 7 клас от моята класна в у-ще 'Васил Коларов' – изумителна като проникновение. Сега, когато се върнах, чрез Фейсбук се открихме с една съученичка. Това са културни корени, които свързват минало и настояще.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Първи искам да пожелая на вас, днешните журналисти, да бъдете себе си. Във вашите ръце и от вас зависи бъдещето на България. Едва ли е имало по-трудно време за журналистите по света, но медийните експерти със силна идентичност успяват да бъдат себе си. И надявам се всяко интервю на Вас, Добринка, Ви помага да бъдете повече себе си. За мен, когато чета журналистически статии, не е от значение дали се съгласявам, или не с написаното, а дали виждам силна честна личност зад написаното. Няма по-ценен критерий от морала днес по света.

На читателите от Карлово искам да пожелая да бъдем всички оптимисти, че ще стане по-добре. Но и ние трябва непрекъснато да се гледаме в огледалото и да се усъвършенстваме. Дано вечният мач сини и червени вече да се превърне в мач честни-морални и корумпирани-безчестни. Тази транформация ще ни помогне повече да се усмихваме, защото ще заживеем по-добре.

На всички останали читатели ми се иска да напомня, че празнуваме 30 години свобода и демокрация. Но демокрацията не е като диктатурата. Тя е аморфна и се поддава лесно на манипулации. Затова важно е всеки да се опита да живее честно и да се обединяваме всички срещу корупцията. Това е основната разлика между демокрацията у нас и в развитите страни – и там има силна политическа и икономическа корупция, но ако се разкрие, всички се обединяват срещу нея. У нас – отношението е политическо, а не морално.

Накрая, още веднъж благодаря за възможността да бъда себе си. А когато съм себе си – винаги имам верни, а не лицемерни приятели. Те са част от живота ми, без която не мога.

 

Проф. Николова със свои ученици по английски